Решение № 10924 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4091/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Хoликон ЕАД, ЕИК 831204553, чрез адв. Т. Мончева, срещу решение 7413/08.12.2021 г. по адм. дело 10887/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) СФР20-РД77-36/04.06.2020 г. на дирекция Общински приходи , отдел Ревизии и събиране на вземания (РСВ) в Столична община (СО), потвърден с решение СОА20-РД28-30/07.08.2020 г. на Кмета на СО. Съдебното решение се обжалва като неправилно с доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възраженията на касатора са насочени срещу заключението на решаващия съд за дължимост на данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Твърди че при издаването на РА и в хода на съдебното производство не са съобразени всички релевантни факти и обстоятелства, поради което изводите по приложението на ЗМДТ са необосновани. В подкрепа на оплакванията изтъква приетите експертни заключения и събраните писмени доказателства по делото. Сочи че от документите се установява, че всички държавни институции, вкл. ОДЗ-София град и МЗХГ, считат двата процесни имота за земеделска земя. В касационната жалба са развити подробни съображения, които се поддържат в представени писмени бележки по същество. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу РА да бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. От същата страна по делото са постъпили касационна и частна жалби, съответно против допълнително решение 959/13.02.2024 г. и определение 5199/16.06.2023 г., постановени по адм. дело 10887/2020 г. С първия акт административният съд е отхвърлил молбата на Хoликон ЕАД от 18.01.2022 г. за допълване на решение 7413/08.12.2021 г. по oтношение на начислените задължения с РА за периода след 05.06.2019 г. до 30.06.2019 г., а с втория акт по реда на чл. 248 ГПК дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Столична община в размер на 731,09 лв. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил продажбата на процесните имоти от 05.06.2019 г. Прехвърлителят е платил всички посочени като задължения суми за МДТ и в този смисъл за него остава неясна причината, поради която с РА са предвидени суми за доплащане. Според доводите в частната жалба, с определението от 16.06.2023 г. съдът неправилно е допълнил диспозитива на решение 7413/08.12.2021 г. От една страна, по делото не е бил приложен списък с разноски от процесуалния представител на ответника и доказателства за размера на юрисконсултското възнаграждение, а от друга съдът е презумирал, че ответникът е представил всички документи по преписката и не е анализирал дали това реално е така или не. Отправени са искания за отмяна на допълнителното решение и определението, както и за присъждане на сторените разноски в тази връзка. Ответникът кметът на Столична община, не представя отговор по касационните жалби съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК и по частната съгласно чл. 232 АПК. Съображения за тяхната неоснователност излага юрк. Сл. Веселинска в писмени бележки по хода на делото като моли постановените съдебни актове да бъдат оставени в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба по същество, както и позиция за неоснователност на останалите жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационните и частната жалби, наведените отменителни основания с тях и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Двете касационни и частната жалби на Хoликон ЕАД, са процесуално допустими като подадени от надлежна страна срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, неблагоприятни за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респективно по чл. 230 АПК. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА СФР20-РД77-36/04.06.2020 г., издаден от Е. К. К., на длъжност началник отдел РСВ при дирекция Общински приходи на Столична община възложител на ревизията и В. М. П. на длъжност главен инспектор в същия отдел ръководител на ревизията, потвърден с решение СОА20-РД28-30/07.08.2020 г. на Кмета на СО, с който на Хoликон ЕАД за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. са установени задължения за ДНИ в общ размер на 43 147,69 лв., от които е внесена сума в размер на 41 498,43 лв. и остатък за довнасяне на главница в размер на 1 649,26 лв., ведно с начислени лихви за просрочие в общ размер на 724,27 лв., от които са внесени 568,97 лв. и остатък за внасяне в размер на 155,30 лв., както и за ТБО в общ размер на 137 859,99 лв., от които е внесена сума в размер на 132 177,88 лв. и остатък за довнасяне на главница в размер на 5 682,11 лв., ведно с начислени лихви за просрочие в общ размер на 6 573,58 лв., от които са внесени 6 038,51 лв. и остатък за внасяне в размер на 535,07 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че през разглеждания период жалбоподателят е собственик на два недвижими имота с ид. 68134.8424.34 и ид. 68134.84243.35, представляващи съответно УПИ I-289022 и УПИ IV-1289023 от кв. 7, р-н Кремиковци, местност Голямата локва-търговски парк София . За имотите са открити отделни партиди в отдел Общински приходи-Кремиковци на база подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ. Партидите са били закрити към 30.06.2020 г. поради извършената продажба на двата имота, удостоверена с нотариален акт от 05.06.2019 г. На следващо място решаващият съд е отбелязал фактите и обстоятелствата, свързани с отреденото предназначение за имотите съгласно одобрен ПУП със заповеди РД-09-50-1444 и РД-09-50-1445 от 23.10.2010 г. на главния архитект на СО във вр. с приетото решение 545 по протокол 45/29.07.2009 г. от СОС, данните за настъпилите промени съгласно решения ПО-13-001, ПО-13-002 от 22.02.2011 г. и решение ПО-13-03/25.04.2019 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, както и данните от писмо РД-12-01-2560-1/06.03.2020 г. на ОД Земеделие София. В тази насока от Хoликон ЕАД на 18.02.2020 г. са били депозирани и обосновани исканията за прихващане или възстановяване с вх. 7210000007 и вх. 7210000008. Задълженията за ТБО за недвижимите имоти са определени до 30.06.2019 г. по отделни партиди въз основа на подадените от ревизираното лице декларации по чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО). Изключение е налице за периода 2018 г., за който не са подадени декларации. По искане на жалбоподателя по делото са назначени съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (СТЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствения материал. След извършена проверка, оглед и замервания вещото лице по СТЕ е представило данни за местоположението и характеристиките на имотите, относно границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване и разстоянието до най-близо намиращия се съд за битови отпадъци тип Бобър 1 100 л. на адрес [улица]. В заключението на ССЕ, прието в коригиращ вариант, са проследени платените суми за МДТ от жалбоподателя за периода от 24.05.2017 г. до 25.04.2019 г. за двата имота и са направени изчисления на задълженията за периода от 05.06.2019 г. до 30.06.2019 г. От правна страна административният съд е обосновал крайно заключение неоснователност и е отхвърлил жалбата срещу РА. Според изложените мотиви за това, процесните два поземлени имота попадат в териториалния обхват на плана за застрояване и регулация на местност Голямата локва търговски парк София , одобрен с решение на СОС от 2009 г. С ПУП и двата са отредени за производство и обществено обслужване , а след изменението на плана за регулация от 2010 г. за търговско-развлекателен комплекс, офиси, логистика и шоурум . Съгласно ОУП, одобрен с решение на МС 960/16.12.2009 г., територията попада в смесена многофункционална зона, предимно в околоградски район. Тези обстоятелства водят до извод за правилно приложение на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ от местната приходна администрация. Фактите, свързани с промяната на предназначението на земеделските земи, липсата на започнато и извършвани строителни дейности през ревизираните данъчни периоди и разпоредбите на ЗОЗЗ, са ирелевантни за преценката. Поради същата причина са отхвърлени възраженията във връзка с подадените искания по чл. 129, ал. 1 ДОПК от жалбоподателя. При безспорна установеност на подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот, е дължима и ТБО за същия. При липса на доказателства, оборващи реалното предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, е без значение дали задълженото лице реално е ползвало същата. В настоящия случай не са налице хипотези за недължимост на ТБО. С допълнително решение 959/13.02.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че макар да не е посочил изрично при решаването на спора по същество, процесният РА е съобразен с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. В случая Хoликон ЕАД е било собственик на имотите до 05.06.2019 г., при което се явява данъчно задължено лице за тях до 30.06.2019 г. Постановените съдебни актове от Административен съд София град по делото са валидни и допустими, но частично неправилни. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Мотивите на съда за отхвърляне на жалбата на Хoликон ЕАД срещу РА в цялост за периодите от 01.01.2015 г. до 30.06.2019 г. са изградени върху непълна и неправилна интерпретация на релевантните факти за данъчния спор и материалния закон. На първо място следва да бъде отбелязан пропускът на решаващия съд да разгледа оплакванията на жалбоподателя за необсъждане на приложените по ревизионната преписка доказателства при издаването на процесния РА и решение СОА20-РД28-30/07.08.2020 г. на Кмета на СО. Видно от т. 4 в описанието на извършените процесуални действия в хода на ревизията (стр. 2 от РА СФР20-РД77-36/04.06.2020 г., л. 51 от делото), към получения отговор с вх. СФР-20-ВК66-103/1/28.02.2020 г. от отдел Общински приходи-Кремиковци са приложени решение ПО-13-001/22.02.2011 г., ПО-13-002/22.02.2011 г. и решение ПО-13-03/25.04.2019 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ към ОД Земеделие София град за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадка и трасета за проектиране. В нито един от двата данъчни акта по-нататък не са изложени мотиви в тази насока. Нещо повече, меродавен за облагането по ЗМДТ на този етап е приет единствено отговорът на изготвеното запитване от ревизиращия екип до направление Архитектура и градоустройство (искане с изх. СФР20-ДИ05/26.02.2020 г.). В производството по обжалване РА по административен ред, уредено в чл. 152 и сл. ДОПК, решаващият орган разполага с правомощие не само да върне преписката със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на установена непълнота на доказателствата или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването чл. 155, ал. 4 ДОПК, но и да събере нови доказателства за всестранно и безспорно изясняване на фактическата обстановка чл. 155, ал. 3 ДОПК. Възможността за упражняване на някое от правомощията не е била обсъдена. С оглед на посоченото настоящата касационна инстанция приема, че задължението за обективна и последователна преценка в тази част не е изпълнено надлежно - чл. 160, ал. 2 ДОПК и § 2 ДР ДОПК във вр. с чл. 170 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Основателни са съображенията на касатора по приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, ред. ДВ, бр. 61 от 2013 г. Съгласно нормативния текст, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която безспорно има значение за правилното тълкуване на основното правило предвижда, че не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен. Между страните по делото не е спорно, че процесните недвижими имоти с ид. 68134-8424-34 и ид. 68134-84243-35, са придобити на основание НА 181, том IV, рег. 14691, дело 715 от 03.10.2008 г. и НА 182, том IV, рег. 14692, дело 716 от 03.10.2008 г., декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ, съответно с декларации вх. 22-1010/16.11.2011 г. и вх. 22-1011/16.11.2011 г. По делото не са ангажирани доказателства или твърдения за облагане с местен данък върху недвижимите имоти за периода от придобиването им до 2011 г. и подобна констатация отсъства в РД/РА или решение СОА20-РД28-30/07.08.2020 г. В хода на ревизионното производство са изяснени релевантните факти относно предназначението на имотите по чл. 8, т. 1 ЗУТ, които не са спорни, но не и обстоятелствата, свързани с настъпилите промени на предназначението на земята през процесните данъчни периоди във връзка с действието на решение ПО-13-001/22.02.2011 г. и ПО-13-002/22.02.2011 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 ППЗОЗЗ за изграждане на Широкоплощна многофункционална сграда за търговски развлекателен комплекс офиси, логистика и шоурум с ЛПСОВ в м. Голямата локва , [жк], р-н Кремиковци, Столична община. Необосновано административният съд е отхвърлил възраженията във връзка със сроковете, в които така издаденото решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ губи правното си действие съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ и § 27, ал. 3, т. 2 ПЗР ЗИДЗОЗЗ, (обн. ДВ бр. 39 от 2011 г., в сила от 24.05.2011 г.). Не може да бъдат споделени доводите на касационния ответник, че разположението на процесните имоти в строителните граници на гр. София и предназначението съгласно одобрения ОУП на Столична община с решение на МС 960/16.12.2009 г., ги правят годен обект на облагане с ДНИ и ТБО по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (стр. 3, абз. 3 от писмените бележки). Предложението за разширително тълкуване на буквата на данъчния закон не се възприема безкритично и изолирано. Отбелязаните по-горе факти във връзка с декларирането на имотите по реда на чл. 14 ЗМДТ и тяхното облагане, очевидно стоят в причинна връзка с включването на земеделските земи в строителните граници на конкретното населено място, определени с ОУП и промени в отреждането съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУТ. Последните категорично не са последица, а предпоставка за провеждане на съответните административни процедури с цел промяна на предназначението и начина им на ползване. В случая не е налице автономно действие, ирелевантно за целите на облагането с местен ДНИ. На по-силно основание настъпилите промени в обстоятелствата, регламентирани в Глава пета, чл. 17 и сл. ЗОЗЗ, рефлектират върху преценката съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, в действащата редакция през ревизираните периоди. Възраженията на касатора за недължимост на ТБО извън периода от 24.05.2017 г. 30.06.2019 г. са неоснователни. На основание на чл. 64 ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 собственици, ползватели, концесионери и т.н. на облагаемите с данък недвижими имоти. При издаването на оспорения РА във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, размерът на ДНИ и ТБО за 2019 г. са определени в противоречие с чл. 15, ал. 2 ЗМДТ и събраните доказателства. Констатацията за закриване на имотните партиди в отдел Общински приходи-Кремиковци на 30.06.2019 г., не освобождава административния орган от възложената му с чл. 170, ал. 1 АПК доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното решение - неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА СФР20-РД77-36/04.06.2020 г. относно определените на касатора задължения за ДНИ и ТБО за периода от 24.04.2017 г. до 30.06.2019 г., ведно със съответните лихви за просрочие. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да реши спора по същество като отмени процесния РА в посочената и остави в сила решението в останалата му част. Възстановяването и/или прихващането на платените суми от касатора, описани по вид и размер в исканията с вх. 7210000007 и вх. 7210000008, следва да бъде осъществено по реда на чл. 129, ал. 5 ДОПК чрез подаване на ново искане, предвид окончателното решаване на спора от касационната инстанция. Приетото от касационната инстанция по същество налага да бъде разрешен и въпросът за разноските по делото. Твърдението в частната жалба, че не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради липса на представен списък от процесуалния представител на ответника, противоречи на ТР 6/2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите по т. 8 от ТР, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липсата на представени списък по чл. 80 ГПК. На следващо място фактът, че решаващият съд е уважил изцяло молбата на ответника за допълване в частта на разноските, не води до извод за правилно възприемане на предмета на правния спор. Жалбоподателят е оспорил изцяло РА и административният съд се е произнесъл по законосъобразността на установените по основание и размер публични общински вземания за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., ведно с начислените лихви. При този изход от спора на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер на 8 432,92 лв. за двете съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесени ДТ за първоинстанционна, касационни и частна жалба общо 448 лв., депозит за вещи лица 677,75 лв. и адвокатско възнаграждение общо 12 800 лв., които следва бъдат заплатени от Столична община. На ответника съразмерно на отхвърлената част следва да бъдат присъдени разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение и в двете инстанции на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК в общ размер на 9 598,15 лв. След компенсация в полза на Столична община се дължат разноски в общ размер на 1 165,23 лв., които следва да бъдат платени от Хoликон ЕАД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,