Решение № 7327 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2016 г.

Решение № 7327 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4093/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "У. Х." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., представлявано от изпълнителния директор В. Н. Х., чрез процесуалните му представители адв. И. и адв. Б. срещу Решение № 16/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 82/2015 г. по описа на Административен съд - К., в частта му, с която съдът е отхвърлил главния иск по т. 1 от петитума на исковата молба и акцесорния иск по т. 2 от същата за разликата между уважената от съда част до пълния предявен размер. В жалбата се посочва, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите молят да се уважи касационната жалба и отмени решението в обжалваната му част, като предявените обективно съединените искове бъдат уважени в пълен размер. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адв. И., поддържа жалбата и моли за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция в съответствие с правилата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Касационният ответник по делото - О. К., не взима становище по касационната жалба. В съдебно заседание - касационният ответник, редовно призован по делото, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е уважил исковата претенция на "У. Х." АД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу О. К. за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на община К. до размера на сумата от 2 033 749.08 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойността на подлежащи на отчуждаване поземлени имоти с идентификатор № 40909.117.110 и № 40909.117.109 по КК на гр. К., като е отхвърлил иска в останалата част, до частично предявения размер от 4 508 000.10 лв., част от цялата претенция в размер на 8 940 960 лв. без ДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд също така е осъдил О. К. да заплати на "У. Х." АД и сумата от 207 308.51 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 2 033 749.08 за периода от 11.12.2011 г. до 05.12.2012 г., като е отхвърлил иска в останалата част, до предявения от ищеца размер от 908 865.97 лв. Осъдил е О. К. да заплати на касатора и сумата от 287 308 лв., представляваща стойността на извършените от дружеството разходи за демонтаж и монтаж на технологично и ел. оборудване, както и да му заплати сумата от 29 286.50 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 287 308 лв. за периода от 11.12.2011 г. до датата на предявяване на иска. За да достигне до този резултат Административен съд - К. е приел, че в случая е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение постановено по адм. дело № 58/2011 г., незаконосъобразен акт на административен орган - мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 25, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установил, че обектът "Укрепване на бреговете на р. А.", за чието изграждане е отпочната отчуждителната процедура, е реализиран и въведен в експлоатация (протокол обр. № 16/28.03.2012 г. на държавна приемателна комисия и разрешение за ползване от 12.06.2012 г.), съобразно предвижданията на действащия ПУП и имотите на ищеца се намират в очертанията на р. А. - в речното корито и в сервитута на реката, поради което е направил извод, че касационният жалбоподател не може да ползва по никакъв начин своята собственост. Приел е също, че от мълчаливия отказ на административния орган да издаде заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, ищецът е претърпял вреда, тъй като е налице лишаване на същия от възможността да упражнява правата си на собственик, а именно - да владее, ползва и се разпорежда с имотите си, като при така реализираното общинско мероприятие не съществува практическа възможност за осъществяване от страна на касатора на разпоредителни сделки с имотите си. Поради тези съображения административният съд е приел, че е налице и третата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинна връзка между отменения мълчалив отказ и причинените на касатора имуществени вреди, тъй като съдът е заключил такива не биха настъпили, ако в посочения в съдебното решение едномесечен срок беше издадена заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, с предвиденото в закона съдържание, с определено по реда на чл. 22 от ЗОС, обезщетение за отчуждаваните имоти и разпореждане за изплащането му. По отношение на размера на обезщетението първоинстанционният съд е приел, че на собственика на отчуждавания имот се дължи равностойно обезщетение, като от представеното по делото заключение по изготвената тройна съдебно-икономическа експертиза, което съдът е кредитирал изцяло, като пълно, ясно и обосновано, (включващо представени копия на договори и справки за използваните за целите на експертизата сделки с имоти, които имат подобни характеристики и находящи се в близост до отчуждаваните имоти), както и съобразно с разпоредбите на чл. 22, ал. 5 -12 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, общата стойност на дължимото за процесните имоти равностойно парично обезщетение към 11.12.2011 г., т. е. такова, каквото би било определено, ако административният орган беше изпълнил съдебното решение по адм. дело № 58/2011 г. и беше издал заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, възлиза на 2 033 749.08 лева, до който размер се явява основателен и доказан предявеният от ищеца главен иск за обезщетение за вреди, представляващи стойността на подлежащите на отчуждаване поземлени имоти с обща площ от 15 966 кв. м. Съдът е приел за неоснователен и недоказан иска в останалата му част, до частично предявения размер от 4 508 000.10 лв., част от цялата претенция в размер на 8 940 960 лв. без ДДС, тъй като касаторът не е доказал в производството пред първоинстанционния съд, че е бил лишен от възможността да упражнява правата си на собственик на отчуждените имоти, считано от 28.02.2009 г. По отношение на акцесорния иск за законна лихва върху дължимото от касационния ответник обезщетение за вреди, предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, приложим в случая по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът е приел, че искът е основателен и доказан до сумата от 207 308.51 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 2 033 749.08 лева, за периода от 11.12.2011 г. до 05.12.2012 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 908 865.97 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Първоинстанционният съд въз основа на представените по делото доказателства и назначената единична съдебно-икономическа експертиза, е приел за основателни и доказани и исковете за извършените от дружеството разходи за демонтаж, транспорт и монтаж на технологичното и ел. оборудване, намиращо се на площадката на варо-бетонов център 1, гр. К., на друга площадка, както и представената рекапитулация за демонтаж и монтаж на варо-бетонов център 1 и пресевна инсталация общо в размер на 287 308 лв. Касационната инстанция намира, че решението в отхвърлителната част е правилно, но по различни от съображенията на административния съд. Административният съд е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е приел, че ищецът е понесъл вреди от отменения мълчалив отказ на кмета на община К. да издаде заповед за отчуждаването на имота. Анализът на приложимите разпоредби на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост обаче сочи, че собствениците на имоти не могат да искат отчуждаването им от държавата или общините, като се позовават на право с такова съдържание. Правото на принудително отчуждаване на имоти за обществена нужда принадлежи на държавата и общините и може да бъде упражнено при наличието на определени, предвидени в специалните закони, предпоставки. Независимо от тази основна правна постановка, с решение от 26.09.2011 г. по адм. дело № 58/2011 г. по описа на Административния съд - К. е отменил мълчаливия отказ на кмета на община К. да се произнесе по подаденото от "У. Х." АД заявление, с което е поискано отчуждаването на имота. Исковите претенции се основават именно на съдебната отмяна на мълчаливия отказ ведно с твърдения за настъпили за ищеца имуществени вреди. Логически и правно обаче не е възможно описаните в исковата молба имуществени вреди да бъдат причинени от мълчаливия отказ на кмета на община К.. Фактите, установени по делото, сочат, че ищецът не е понесъл имуществени вреди в размер на стойността на имота, тъй като имотът не е бил отчужден. Собствеността върху имота би преминала в патримониума на общината едва след неговото отчуждаване, каквото в случая не е имало. След като дружеството "У. Х." АД не е загубило собствеността върху недвижимия имот, не му се дължи обезщетение, равно на неговата пазарна стойност. При липсата на проведено в полза на О. К. отчуждително производство, дружеството не е имало и задължение да демонтира намиращите се в имота съоръжения, разходите за което също са заявени като искови претенции за вреди. Исковете са неоснователни и поради това, че фактическото завземане на имота за изпълнението на предвиденото по план обществено мероприятие, макар и да е извършено в нарушение на закона, не представлява административна дейност, вредите от която подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Лишаването на собственика от възможността да ползва имота си сочи на наличието на гражданскоправен спор, поради което претенциите за обезщетение на "У. Х." АД следва да се предявят по друг правен ред. По тези съображения решението на административния съд в частта, в която са отхвърлени предявените искове до пълния им предявен размер, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,