Решение № 5180 от 31.5.2022 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение31.05.2022 г.докладчик т Жанета Петрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение 1971/22.03.2019 г. по адм.дело 11720/2018 г. по описа на Административния съд- град София в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. Търпанов срещу решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е установена и обявена принадлежността на други лица към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Търпанов срещу решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е установена и обявена принадлежността на други лица към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОТМЕНЯ решение 1971/22.03.2019 г. по адм. дело 11720/2018 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. Търпанов срещу решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена установената с решение 14/4.09.2007 г. негова принадлежност към органите по органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОБЯВЯВА за нищожно решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която е обявена установената с решение 4/04.09.2007 г. принадлежност на П. Търпанов към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА.

ОСЪЖДА Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на П. Търпанов разноски в размер на 880 лева.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА/п/ АГЛИКА АДАМОВА

Мотиви

П. Търпанов е подал касационна жалба срещу решение 1971/22.03.2019 г. по адм. дело 11720/2018 г. по описа на Административния съд - град София, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия "за обявяване на принадлежност към органите по чл.1 от закона". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на разноски. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с писмо с изх. 92-00-463/18.07.2017 г. министърът на икономиката изпратил на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия списък на лица, които са били членове на управителни и надзорни органи на търговски дружества от системата на Министерството на икономиката до момента, в който държавата е притежавала 50 и повече на сто от капитала им и на техни дъщерни дружества, в които те са притежавали 50 и повече на сто от капитала. В списъка е посочено и името на П. Търпанов, член на Съвета на директорите на Булгартабак холдинг АД от 27.12.1999 до 20.09.2001 г., както и член на Управителния съвет на Булгартабак холдинг АД от 25.03.1997 г. до 27.12.1999 г. След извършена проверка, с решение 2-1437/09.10.2018 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установила и обявила принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица по чл. 26, ал. 1, т.2 ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 15 ЗДРДОПБГДСРСБНА или обявила установената с предходни решения принадлежност на лица към органите по чл.1 от закона, между които и П. Търпанов. Принадлежността на П. Търпанов към Държавна сигурност е била установена с решение 14/4.09.2007 г. От правна страна съдът приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът посочил, че решението съдържа реквизитите по чл.29 ал.2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност в качеството му на агент била повторно установена въз основа на четири броя архивни картони, регистрационен дневник, протокол за унищожаване 2/10.05.1990 г. на работно дело IР-1634 (Бл.) и доклад на Министерството на вътрешните работи ВР RB 202009-001-05/01.08/1286/10.08.2007 г. Установяването на принадлежност било задължително съобразно чл.26, ал.1, т.2 ЗДРДОПБГДСРСБНА за лицата, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Съдът намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви на административния акт, както и че не са посочени фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА била обявена в качеството му на агент секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяването на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, посочени в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът приел, че комисията е действала в условията на обвързана компетентност, като при наличие на някои от изброените в чл. 25, т. 3 документи е задължена да издаде решение с определеното от чл. 29, ал. 2 от закона съдържание. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената от П. Търпанов жалба. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в една част и неправилно - в останалата част. При извършената от касационната инстанция служебна проверка за допустимост се констатира, че административният съд е отхвърлил жалбата срещу цялото решение на комисията, а не само в частта, която се отнася до обявяването на установената принадлежност на П. Търпанов към Държавна сигурност. Съдът е следвало да съобрази, че решение 2-1437/09.10.2018 г. съдържа произнасяне на комисията и за други лица и поради липса на правен интерес да остави без разглеждане жалбата на П. Търпанов срещу решението в частта, в която то не се отнася до него. Диспозитивът на съдебното решение е непрецизен, и разгледан отделно от мотивите, не дава яснота чия принадлежност е обявена с обжалвания акт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Решението в тази част следва да се обезсили и жалбата на Търпанов да се остави без разглеждане. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу административния акт, в частта относно обявяването на установената с предходно решение принадлежност на П. Търпанов към Държавна сигурност, е неправилно. Административният съд не е направил съответна на закона преценка, че при наличието на влязло в сила предходно административно решение, комисията не е имала правомощие да се произнесе отново за принадлежността на същото лице към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията може да издаде решение повторно само при условията на чл.28 ЗДРДОПБГДСРСБНА - когато са налице нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 по отношение на лица, за които вече се е произнесла. Такова тълкуване на закона е дадено в Тълкувателно решение 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. В тълкувателното решение, което е задължително за административните органи и за съдилищата, е прието, че Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби към Българската народна армия, не е оправомощена да се произнесе с второ и последващи решения спрямо същите лица, чиято принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия вече е обявила, ако не са налице нови доказателства. В разглеждания случай комисията се е позовала на доказателствата, с които е разполагала при издаването на решение 14/4.09.2007 г. При отсъствието на нови документи, повторно издаденото решение на комисията спрямо същото лице, макар проверката да е проведена по повод за заемана от него друга публична длъжност, е нищожно. В разглеждания случай комисията се е позовала отново на доказателствата, с които е разполагала при издаването на решение 14/4.09.2007 г. Като не е констатирал порока на обжалвания административен акт, административния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в съответната част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на решение 2-1437/09.10.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, в която се обявява установената с решение 4/04.09.2007 г. принадлежност към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на П. Търпанов. В полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 880 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд