Решение № 1269 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Мустафа, срещу Решение 15163/21.08.2024 г., постановено по адм. д. 3648/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което, по жалбата на Симона и Ко ООД, ЕИК 175343284, седалище и адрес на управление в гр. Банкя, [улица], представлявано от управителя М. И., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221721006782-091-001/09.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 176/08.02.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 11 844,80 лева с лихви 3 258.99 лева и за корпоративен данък за 2018 г. и 2020 г. в размер 5 922.39 лева с лихви 2 010.59 лева. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за недоказаност доставчикът на услуги СМР да разполага с кадрови ресурс, склад и технически средства, необходими за извършването им. Касаторът се позовава на договор за наем с изтекъл на 31.07.2020 г. срок, а издаване на спорните фактури през данъчен период м. 09.2020 г. По доставките на рекламни услуги, оказани от Брайарз ЕООД се възразява, че не е установен фактът на предаване на същите на получателя, че липсват оферти и кореспонденция между страните и доказателства какви технически средства са използвани за изработката им. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане деловодните разноски, включващи държавна такса 184,29 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 5 130,91 лв. Ответникът по касационната жалба, Симона и Ко ООД, чрез адв. Христова, в писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на 1000 лв. деловодни разноски за тази инстанция. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АССГ е оспорен Ревизионен акт Р-22221721006782-091-001/09.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 176/08.02.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Симона и Ко ООД са установени задължения за ДДС в размер на 11 844.80 лева с лихви 3 258.99 лева и за корпоративен данък за 2018 г. и 2020 г. в размер на 5 922.39 лева с лихва 2 010.59 лева. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният осъществява хотелиерство в хотел Симона в гр. София, [улица], мотел със същото име на [улица] търгува с горива в бензиностанция в гр. Банкя, [улица]. За да обоснове извод за противоречие на РА с материалния закон по отношение на доставките на услуги по 5 фактури с предмет СМР (демонтаж, доставка и полагане на асфалт на паркинга на хотел Симона), издадени от Гритъроу ЕООД, АССГ е ценил показанията на св. Р. И., заемащ длъжността мениджър екип в Симона и Ко ООД от 2015 г., сочещ времето на асфалтиране на паркинга на мотела, конкретните дейности по рязане и почистване на дупките, поставяне на асфалт, валиране, превоза на суровина от изпълнителя, в съвкупност пет договора за възлагане на СМР - от 15.09.2020 г. за рязане, метене и миене на 1050 кв. м. асфалт; от 18.09.2020 г. за полагане на 270 кв. м. асфалт; от 21.09.2020 г. за полагане на 280 кв. м. асфалт; от 24.09.2020 г. за полагане на 260 кв. м. асфалт и от 28.09.2020 г. за полагане на 240 кв. м., актове обр. 19, фактури за продажба на асфалт АС 8 изн. А и транспорт, издадени от Лъкироуд ЕООД, договор за наем със Симона Партнерс ООД и заключенията на ССчЕ и СТЕ, установяващи както редовно воденото счетоводство, така и преасфалтиране на паркинга на хотел Симона, съответстващо на количеството суровина. Във връзка с доставките на рекламни материали (календари, чаши, тениски, запалки) по 3 фактури, издадени от Брайарз ЕООД първостепенният съд е ценил показанията на св. Л. Ц., управител на мотела, в съвкупност с договор от 16.11.2018 г. за доставка на 110 чаши и 1500 химикалки с рекламен надпис; договор от 05.12.2018 г. за доставка на 1000 запалки и 1000 тениски с рекламен надпис и договор от 07.12.2018 г. за доставка на 1000 работни и 1000 настолни календари с рекламен надпис, придружени с приемо-предавателни протоколи за количество и вид на изделията. След анализ на изложените доказателства и заключенията на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи АССГ обосновава извод, че в своята съвкупност те установяват както предаването на фактическата власт върху стоките от Брайарз ЕООД на ревизирания, така и престирането на резултата от изпълнените СМР, което обуславя и извод за недоказаност на предпоставките по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат на Симона и Ко ООД за 2018 г. и 2020 г. с установяване на допълнителни задължения по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират двете материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. В практиката по приложение на директивата се приема без колебание (напр. Решение на СЕС от 21 ноември 2018 г. по дело C-664/16, т. 44), че данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото, като проверката за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). В съответствие с изложените разрешения АССГ е концентрирал спора в преценката на реалното извършване на спорните доставки. Правилни са изводите му, че жалбоподателят в съдебното производство пред него е доказал предпоставките за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Гритъроу" ЕООД и "Брайарз" ЕООД. Във връзка с доставките на СМР по делото не е било спорно изпълнението на им на паркинга на мотел Симона, изпълнени от първия доставчик, а следователно и описани в протоколите към фактурите, издадени от дружеството. Приходните органи не оспорват също така и използването на резултата от услугата от Симона и Ко ЕООД за следващи облагаеми доставки. Правото на данъчен кредит по процесните фактури с РА е отказано с мотиви, че издателите им не са разполагали с кадрова и ресурсна обезпеченост. Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, е коментиран от СЕС в редица негови решения Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. От получателя по доставката не може разумно да се очаква да разполага с данни за начина, по който доставчикът му е организирал и осъществява своето занятие и дали се придържа стриктно към нормативните изисквания, които го регулират. Сред констатациите по РД (л. 66 от първоинстанционното дело) е притежаването на техническа, технологична и кадрова обезпеченост от Гритъроу ЕООД и Брайарз ЕООД. В РА са изложени съображения за технологията на полагане на асфалтови смеси изисквания за дебелина и равност, осигуряване на непрекъснат процес на полагане, уплътняване чрез валиране, необходима техника, във връзка с което е формиран извод за недоказана ресурсна обезпеченост на прекия доставчик и несъответствие между необходимото и осигурено от предходния доставчик количество асфалтова смес. Правилно е приел АССГ, че обстоятелството, че органите по приходите не са установили как точно е извършена услугата, както и съмненията им относно кадровия и технически потенциал, с който са разполагали двете дружества-доставчици, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит. Същото се отнася и до тезата на ревизиращите, че доставеното количество асфалтова смес е недостатъчно за покриване на площта на паркинга, тъй като тя не е аргументирана с достоверно изследване на конкретно положеното количество, нито с констатации за качеството на резултата от изпълнение на услугата. По аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД в съдебната практика е безспорно възприето разбирането, че при доставки на стоки, в случая рекламни изделия, е необходимо да бъде доказано предаването и приемането им с нарочно съставен документ, удостоверяващ посоченото обстоятелство. Както бе посочено, между Брайарз ЕООД и ревизирания са сключени договори за доставка, в които видовете рекламни носители (тениски, запалки, календари и химикалки) са конкретизирани като количества и стойност. Параметрите на рекламното послание (цвят, големина и шрифт на надписа) са онагледени със снимков материал. Съставени са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите, сочещи резултат от изпълнението. Отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит като изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, обуславя надлежно установяване на обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. Що се отнася до това каква степен на грижа се изисква от данъчнозадълженото лице, желаещо да упражни правото си на приспадане на ДДС, СЕС е постановил, че когато са направили всичко необходимо, за да се уверят, че сделките им не са част от измама, включително с ДДС, стопанските субекти трябва да могат да разчитат на законосъобразността на тези сделки без риск да загубят правото си на приспадане на платения ДДС, като мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискват от данъчнозадълженото лице, се определят с оглед главно на обстоятелствата по конкретния случай (Решение на СЕС от 22 октомври 2015 г. по дело C-277/14, PPUH Stehcemp, т. 51). При извод, че доставките по издадените от Гритъроу ЕООД и Брайарз ЕООД фактури са осъществени, разходите по тях са документално обосновани по чл. 10, ал. 1 ЗКПО и увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството съобразно чл. 26, т. 2 ЗКПО е неправомерно. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил РА в частта му на установените задължения за ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от Гритъроу ЕООД и Брайарз ЕООД, както и в частта му на установените задължения за корпоративен данък поради непризнаването на разходите по тях с мотиви за липса на доставки, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът по касация има право на разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адвокат Христова по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2025 г. в размер на 1000 лв. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение