Решение № 12790 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. В. Първанов срещу решение 798/19.04.2021 г., постановено по адм. дело 108/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на А. Андонов като ЕТ Р. Андонова А. Андонов гр. Асеновград, Област Пловдив е отменена заповед за принудителна административна мярка ФК 610 0078098/09.10.2020 г., издадена от началника на същия отдел "запечатване на търговски обект магазин , находящ се в гр. Асеновград, ул. Цар Иван Асен II 15 за два дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не споделя становището на съда, че запечатването в конкретния случай не би довело предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с липса на реквизит в съответния документ за продажба, както и твърденията на съда се явяват непоследователни и не изследват изцяло конкретния казус във всички негови аспекти. Твърди се, че не е отчетено от съда, че в случая принудителната административна мярка не само би постигнала целите на административната принуда, но би била дисциплинираща за санкционираното лице, давайки му възможност да коригира своята дейност в съответствие със законовите разпоредби. Касаторът се аргументира с разпоредбата на чл. 22 ЗАНН предвид постигането с мярката на превантивната цел на закона, за да преустанови търговецът незаконосъобразната си дейност, поради което процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет. Твърди, че мярката е наложена при съблюдаване целта на закона и с целената превенция. С извършеното нарушение касаторът излага довод противно на тезата на съда, тъй като извършеното нарушение се характеризира с това, че препятства контролната дейност на приходната администрация, като не позволява да се установи фактически реализирания оборот. Наложената мярка според касационния жалбоподател по никакъв начин не ограничава правата на търговеца и е съобразена с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обект, в който е допуснато нарушението. В касационната жалба се излага довод, че е спазен основният принцип, залегнал в чл. 6 АПК, като срокът на наложената принудителна административна мярка е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на същата мярка, а именно крайният превантивен и дисциплиниращ ефект. Налице е според касатора основанието, на което е наложена мярката чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС., тъй като е издаден фискален бон, неотговарящ на законовите изисквания и представлява нарушение по чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, като има за последица поведение на лицето в разрез с фискалната политика в държавата и оглед цялостното спазване на данъчната дисциплина. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществяваната процесуална защита пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на А. Андонов като ЕТ Р. Андонова А. Андонов гр. Асеновград, Област Пловдив в депозиран по делото писмен отговор и молба - становище, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд е приел, че тя не съответства на нито една от целите на мярката, които са посочени в закона чл. 22 ЗАНН. Според съда в конкретния случай запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите липса на издадена фискална касова бележка за конкретна продажба, липса на въведено в експлоатация фискално устройство, липса на дистанционна връзка с НАП за подаване на данни или други подобни. В случая съдът е посочил, че ПАМ е наложена по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и вредните последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като продажбите се отчитат. Посоченото съдът е приел, че произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 АПК, като в случая прилагането на ПАМ не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но напротив, би ограничило м значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го препятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че действително докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на ПАМ ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. Наложената мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за нарушение по чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите съдът счита, че преследва цели, несъответстващи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и е отменена.Характерът на допуснатото нарушение според съда е такъв, че веднъж преустановено, много малка е вероятността то да бъде извършено повторно, доколкото отстраняването му е свързано с промяна на техническите параметри на използвания в търговския обект ЕКАФП. Крайният извод на съда е, че с отстраняване на установеното от приходната администрация нарушение от страна на жалбоподателя, необходимостта от налагане на процесната ПАМ е отпаднала, защото нейните цели на практика са постигнати поради реалното й изпълнение. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по делото по отношение на извършеното от търговеца нарушение по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. В процесния случай при проверката на търговския обект магазин за промишлени стоки приходните органи първоначално са извършили скрито наблюдение, а след това са поискали от продавача в обекта да маркира във фискалното устройство (ФУ) всички групи стоки на стойност 0,01 лв. Видно от изведения от устройството контролен фискален бон 003786/02.10.2020 г. се установява, че са маркирани домашни потреби, стъклени изделия, порцеланови изделия, картини, цветя, сувенири и др. Правилно съдът е приел, че така описаното нарушение е послужило като основание за издаване на отменената заповед за ПАМ. Изрично в разпоредбата на чл. 118, ал.1 ЗДДС законодателят е приел, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Такъв документ е издаден при проверката в магазина, но приходните органи са приели, че той не отговаря на изискването на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите (редакция в ДВ. бр. 68/31.07.2020 г., в сила от същата дата). Тази разпоредба в посочената редакция изисква реквизитите на фискалната касова бележка да съдържат: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Относимата редакция на чл. 186, ал.1, т. 1, б. а ЗДДС към издаването на заповедта за ПАМ 09.10.2020 г. изисква налагането на ПАМ да се извършва, когато не се спази реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред и начин са регламентирани в Наредба Н-18/13.12.2006 г. В процесния случай при проверката от изведения от ФУ контролен фискален касов бон се установява, че е описан вида на съответните стоки, а не отделното наименование на отделните стоки, което не следва да се приема, че представлява нарушение на установения ред и начин на издаване на данъчния документ. В заповедта за ПАМ органът, който я е издал изрично е посочил нарушение по чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., но в него е пояснено, че в случай, че се продават стоки от един и същи вид, но с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Обстоятелството, че в изведения контролен фискален бон е записано "домашни потреби", вместо конкретното наименование на маркираната стока, не представлява нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба, тъй като е достатъчно обозначена стоката. По същия начин е подходено и с изписването на сувенири и съответната стойност, а не конкретния сувенир, не представлява нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредбата. В този смисъл е и решение по адм. дело 1867/2018 г. на ВАС, Осмо отделение . Отделно от това правилно съдът е приел, че преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона се извършва с оглед характера и във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал.1 ЗДДС. Налице са в процесния случай изискуемите от Наредбата реквизити относно маркираните стоки във фискалното устройство на търговеца, поради което последният не е допуснал соченото от административния орган нарушение. Освен това следва да се отчете, че търговецът е извършвал продажби, които са отчетени, а при проверката не е установена разлика между касовата наличност и тази по фискалното устройство, като изрично в протокола на приходните органи е отразена една и съща сума на двете места - 35 лв. Това означава, че продажбите на стоките в процесния магазин са извършвани по предписания ред и начин и не е допуснато нарушението, което е визирано в заповедта за ПАМ. Като я е отменил първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Установено е по делото също така, че издателят на ПАМ я е мотивирал относно продължителността на срока, който е определен на 2 дни, като е съобразил местоположението на търговския обект в центъра на гр. Асеновград, интензивният поток от хора, който е постоянен, значителната големина на обекта, работното му време от понеделник до неделя включително с възможност за реализиране на значителни обороти, търсенето и големия асортимент и разнообразния ценови диапазон. Въпреки мотивираното от издателя на заповедта за ПАМ на продължителността на срока, правилно първостепенният съд е отменил заповедта за ПАМ като незаконосъобразна поради недоказване на извършеното нарушение. С оглед гореизложеното обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължи юрисконсултско възнаграждение въпреки, че такова е поискано. Разноски не се дължат и на ответника по касация, тъй като такива не са претендирани, а и няма данни пред касационната инстанция такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.