Решение № 8777 от 21.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на КЦМ АД, гр. Пловдив, чрез юрк. Л. Якова - Гинева и на директора на Агенция Митници, чрез юрк. Е. Донгова против решение 2031/12.11.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 714/2020 г. Дружеството обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт BG 003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) Тракийска на Агенция Митници за установеното задължение за акциз за данъчни периоди 2014 г. 2019 г. в размер на 205 167.34 лева и лихви за забава в размер на 33 347.87 лева, на основание чл. 20, ал.2, т. 21 ЗАДС. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на притежаваното от КЦМ АД удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП). Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че издаденото на дружеството удостоверение няма за предмет производството на стоката олово за блок, чемберосани, без опаковка с код по КН 7801 10 00 от обект Ново оловно производство. Касаторът счита, че в удостоверението, органът издател не прави разлика между различните производства, находящи се на територията на обект КЦМ АД. Сочи, че преценката за издаване на удостоверение за всеки обект съгласно чл. 24а, ал. 2 ЗАДС е на митническия орган. В случая компетентният орган е издал едно удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което включва както цинковото, така и оловното производство т.е. самият орган определя КЦМ като един обект, произвеждащ олово и цинк. Твърди, че в съответствие с изискване на чл. 24а, ал. 6, т. 6 от ЗАДС към искането за издаване на УОАКП от 02.04.2014 г. е представена и схема на Ново оловно производство, като в целите, за които ще се използват енергийните продукти е посочена и редукция на шлака в TSL Ausmelt пещ антрацитни въглища, част от Ново оловно производство. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Директорът на Агенция Митници обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт BG 003000-PK17-PA9/22.11.2019 г. на органи по приходите при ТД Тракийска на Агенция Митници както следва: за установено задължение за акциз и лихви за забава за потребена електрическа енергия в общ размер на 115 753.40 лева за данъчни периоди 2016 г. 2017 г. на основание чл. 24ж, ал. 1, т. 1 ЗАДС и за отказано възстановяване на акциз в размер на 52 690.69 лева, на основание чл.24ж, ал.1, т.1 ЗАДС. В касационната жалба са изложени доводи, че решението в тази обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, немотивирано и необосновано. Сочи се, че липсват мотиви защо съдът приема, че констатациите в ревизионния акт са опровергани в съдебното производство. Твърди, че съдебно техническата експертиза (СТЕ) потвърждава обстоятелството, че производството на сярна киселина не е металургичен процес. Посочва, че при ревизията от представените справки в НСИ е установено, че сярната киселина се реализира. Оспорва изводите на съда, че на дружеството следва да се възстанови акциз, за извършване на дейност, целта, на която е опазване на околната среда. Такава хипотеза не е предвидена в ЗАДС. Законодателят в чл. 24ж, ал.1, т.1 ЗАДС е определил случаите, в които се възстановява платеният акциз за металургично производство. Нормата на чл. 4, т. 33а от ЗАДС дефинира понятието металургични процеси. На основание заключението на СТЕ счита, че производството на сярна киселина не е металургичен процес, а има пречистваща функция. Неправилно съдът е определил производството на сярна киселина като металургичен процес и е приел, че акцизът за използваната ел. енергия подлежи на възстановяване. Производството на сярна киселина е отделен съпътстващ процес, свързан с опазване на околната среда и спазване на екологични норми. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Всяка от страните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на насрещната страна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и писмено становище на КЦМ АД и в касационната жалба и в писмена защита на директора на Агенция Митници. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт по ЗАДС, в частта, в която на КЦМ АД, гр. Пловдив за данъчни периоди 2016 -2017 г. е установено задължение за акциз и лихви за забава за потребена ел. енергия в общ размер на 115 753.40 лева на основание чл. 24ж, ал.1, т.1 ЗАДС; за данъчен период 2018 г. е отказано възстановяване на акциз в размер на 52 690.69 лева на основание чл. 24ж, ал.1, т.1 ЗАДС и за данъчни периоди 2014 г. 2019 г. е установено задължение за акциз в размер на 205 167.34 лева и лихви за забава в размер 33 347.87 лева, на основание чл.20, ал.2, т.21 ЗАДС. В обжалваното съдебно решение съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от приходни органи в рамките на компетентността им по чл. 119, ал.2 ДОПК и чл. 104 ЗАДС. Фактическите и правни основания за издаването му са изложени в ревизионния доклад съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. По касационната жалба на КЦМ АД: За да отхвърли оспорването на ревизионния акт в частта на определеното задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС в размер на 205 167.34 лева и лихви за забава в размер на 33 347.87 лева за данъчни периоди 2014 г. 2019 г., съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил изискването на чл. 24а, ал.2 ЗАДС - да разполага с издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) за всеки обект, в който ще се използват енергийни продукти. От фактическа страна съдът е установил, че за ревизираните периоди на КЦМ АД са издадени две удостоверения за освободен от акциз краен потребител УОАКП BG 003000Е0109/17.01.2012 г., прекратено на 30.04.2014 г. и УОАКП BG 003000Е0150/25.04.2014 г., връчено на 30.04.2014 г. и прекратено на 08.11.2019 г. При проверка на 05.09.2019 г. на площадката на Завод за оловно производство е констатирано, че не функционират осем от посочените в УОАКП от 25.04.2014 г. сгради и на територията на КЦМ АД функционира обект Ново оловно стопанство, включващ съоръжения и сгради, извън тези, посочени в удостоверението. При ревизията е установено, че обект Ново оловно стопанство е въведен в експлоатация с разрешение за ползване от 28.12.2015 г. и за него е издадено комплексно разрешително 1-НЗ/2017, влязло в села на 08.11.2017 г. При подаване на искането за издаване на УОАКП от 17.01.2012 г., съответно УОАКП от 25.04.2014 г., относимо към процесните периоди, е функционирал обект Завод за оловно производство в имот 002, местност Орта хан, землище Куклен, производствена площадка на КЦМ АД, сградите, в който имот представляват обекта, където е определено да се получават енергийни продукти от освободения от акциз краен потребител по смисъла на чл. 24а, ал.2 ЗАДС. От протокола за установяване годността на ползване на строеж Ново оловно стопанство съдът е установил, че са отразени отделни подобекти съоръжение за мокра очистка на газа и съоръжение за сярна киселина, сектор за подготовка на изходни материали, съоръжение за минерализация на вода и др., които са извън УОАКП от 25.04.2014 г. за Завод за оловно производство. При тези факти и на основание чл. 24а, ал. 2 във връзка с ал. 6, т. 8 и 10 ЗАДС и легалната дефиниция на освободен от акциз краен потребител по чл. 4, т.14 ЗАДС, съдът е обосновал извод, че за обект Ново оловно стопанство не е издадено УОАКП. От друга страна съдът е посочил, че енергиен продукт "Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" не е сред енергийните продукти, които "КЦМ" АД може да влага при производството на олово нито по комплексното разрешително 1-Н2/2013 г., издадено от ИАОС за "Обособено производство на олово и сплави" от обект Завод за оловно производство, нито по Комплексно разрешително 1-НЗ/2017 г. Първото разрешително изрично включва условие, че в изграждащата се нова производствена мощност употребяваните горива не могат да се различават по вид от посочените в него - въглища, природен газ, кокс и мазут /отразени и в доклад за нуждите на одитор, л. 234, т. 1/. По комплексното разрешително от 2017 г. дружеството има право да използва при производството си следните енергийни продукти: природен газ, кокс и мазут. Това обстоятелство е потвърдено и от информацията в годишните доклади за изпълнение на условията на издадените комплексни разрешителни 1-Н2/2013 г. и 1-Н3/2017 г., относими към ревизирания период, които дружеството изготвя ежегодно и са публикувани на електронната страница на ИАОС за 2014 г., 2015 г. и 2018г и в които не са посочени изразходени количества от акцизна стока "Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани Антрацит". Въз основа на изложеното съдът е приел за верен извода на ревизиращите органи, че акцизна стока Каменни въглища, дори на прах, но не агломерирани - Антрацит" е използвана за производството на олово на блок, чемберосани, без опаковка с код по КН 7801 10 00 от обект Ново оловно производство, а не от обект Завод за оловно производство, за който е издадено УОАКП BG00300Е0150/25.04.2014 г. Обект по смисъла на чл. 24а, ал. 2 ЗАДС, за който е издадено УОАКП е заводът за оловно производство. Предвид установените при ревизията факти, на основание чл. 24а, ал. 3, т. 7 във връзка с чл.24а, ал. 6, т.10 от ЗАДС, според съда правилно е прието от ревизиращите органи, че след 08.11.2017 г. КЦМ АД не притежава разрешение да произвежда олово на блок със суровина антрацит, с последица не може да бъде квалифицирано като освободен от акциз краен потребител. В резултат дружеството се явява задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 3 от ЗАДС (отм. ДВ бр. 92/2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАДС за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2019 г. и като такова е държал, влагал в производството и се е разпореждал със акцизни стоки, за което на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС законосъобразно му е начислен акциз. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. По силата на чл. 24а, ал. 1 ЗАДС освобождаването от акциз на енергийни продукти по чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон, които се използват за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление се прилага само за лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В разглеждания случай е спорно, УОАКП от 25.04.2014 г. издадено на КЦМ АД обхваща ли и Ново оловно производство въведено в експлоатация във основа на разрешение за ползване от 28.12.2015 г., за което е издадено Комплексно разрешително 1-НЗ/2017 г. в сила от 08.11.2017 г. При отговора на този въпрос първоинстанционният съд не е изяснил всички релевантни факти, въз основа на които са установени задълженията за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС. Видно от мотивите на ревизионния доклад (стр. 61-63) задълженията за акциз са установени за вложен продукт каменни въглища дори на прах, но не агломерирани Антрацит при производство на стоката олово на блок, чемберосани, без опаковка с код по КН КН 7801 10 00 както следва: в размер на 34 704.55 лева и съответните лихви в размер на 15 190.60 лева за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. и в размер на 170 462.79 лева и съответните лихви в размер на 32 687.24 лева. Няма спор по делото, че използването на посочения енергиен продукт за производство на олово е включено в обхвата на издаденото Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) от 25.04.2014 г. т.е. освобождаването обхваща каменни въглища дори на прах, но не агломерирани Антрацит за целите на производство на олово на блок в обект на КЦМ АД с адрес град Пловдив, р-н Южен ул. Александровско шосе, община Пловдив п.к. 4009. Установяването на задълженията в ревизионния акт е основано на промяната в обстоятелствата, послужили за издаване на УОАКП от 25.04.2014 г., в сила от 30.04.2014 г., предвидени в чл. 24а, ал. 6, т. 6 и 10 ЗАДС. Посочените разпоредби предвиждат изискване към искането за издаване на УОАКП да се прилага план на обекта с обозначени местоположение и предназначение на обектите и оборудването, както и лиценз за извършване на съответната дейност. В тази връзка следва да се посочи, че ЗАДС разграничава правните последици от промените в обстоятелствата, послужили за издаване на УОАКП и последиците от промените, засягащи, обстоятелствата, които се вписват в УОАКП. Съгласно чл. 24в, ал. 1 ЗАДС, при промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4 ЗАДС, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпването на промяната. При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в УОАКП, във всички случаи се подава искане за издаване на ново удостоверение. Съгласно чл. 24а, ал. 5, т. 2 от ЗАДС (в ред. ДВ бр. 101/2013, в сила от 01.01.2014 г.) в удостоверението се вписва точното местонахождение на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти от крайния потребител. В конкретния случай местонахождението на обекта, вписано в УОАКП от 25.04.2014 г., където е вложен процесния енергиен продукт не е променено обект на КЦМ АД с адрес град Пловдив, р-н Южен ул. Александровско шосе, община Пловдив п.к. 4009. Промяната е в обстоятелствата, послужили за издаване на удостоверението по смисъла на чл. 24в, ал.1 ЗАДС. Съдът не е съобразил и не е изложил мотиви, че промяната в плана на обектите, за които е издадено удостоверението съгласно изискването на чл. 24а, ал. 6, т. 6 от ЗАДС, е настъпила с издаването на разрешение за ползване на Ново оловно производство на 28.12.2015 г. и за тази промяна дружеството е следвало да подаде уведомление в срок до 11.01.2016 г. За периодите от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г., за които с ревизионния акт е начислен акциз в размер на 34 704.55 лева за вложен продукт каменни въглища дори на прах, но не агломерирани Антрацит, няма данни да е налице промяна в това обстоятелство, въз основа на която да се счита, че дружеството е вложило енергийния продукт в обособено производство Ново оловно производство. В ревизионния акт и ревизионния доклад не са налице фактически констатации, че новото обособено производство на олово е функционирало преди въвеждането му в експлоатация на 28.12.2015 г. и влагането на каменни въглища дори на прах, но не агломерирани Антрацит е осъществявано в това производство, преди издаването на разрешението за ползване. Промяната в обстоятелството по чл.24а, ал. 6, т. 10 от ЗАДС е настъпила по-късно на 08.11.2017 г. с влизане в сила на комплексното разрешително по ЗООС за обект "Ново оловно производство". За ревизирания период от 01.05.2014 г. до 08.11.2017 г. КЦМ АД осъществява дейността си въз основа на комплексно разрешително 1-Н2/2013 г., издадено от ИАОС за "Обособено производство на олово и сплави" от обект Завод за оловно производство. Съдът е установил момента на въвеждане на обекта в експлоатация, както и момента на влизане в сила на комплексното разрешително 1-НЗ/2017 г., но не е изложил мотиви защо при тези факти приема, че акцизът е дължим за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2015 г. Съдът не е указал на директора на Агенция Митници на основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, че за тези обстоятелства не са ангажирани доказателства. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на обстоятелството, че процесният енергиен продукт е влаган фактически в Ново оловно производство и преди дата на въвеждането му експлоатация с разрешението за ползване от 28.12.2015 г., съответно наличието на промени в обстоятелството по чл. 24а, ал. 6 т. 6 ЗАДС в посочения период.