Решение № 12646 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 605/2015 г.

Решение № 12646 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 605/2015 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания" ЕООД (СБАЛОЗ), подадена чрез адв. Я. Карапанайотов, срещу решение № 6865/14.11.2014 г., постановено по адм. д. № 906/2013 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която СБАЛОЗ е осъдена да заплати на Софрони Георгиев Атанасов обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по преосвидетелстване на ищеца, в размер на 2 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 25.01.2013 г. до окончателното й заплащане. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и несправедливост. Иска се отмяна на обжалваното решение, като съответно исковата претенция бъде отхвърлена, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответната страна - Софрони Георгиев Атанасов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез юрк. Иванов, в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Ответните страни - Национален осигурителен институт и Столична регионална здравна инспекция, не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил СБАЛОЗ да заплати на Софрони Георгиев Атанасов обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по преосвидетелстване на ищеца, в размер на 2 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 25.01.2013 г. до окончателното й заплащане. В останалата необжалваема част от решението са отхвърлени: искът до пълния предявения размер от 400 000 лв. против СБАЛОЗ; предявеният от Атанасов иск срещу Национален осигурителен институт, Министерство на здравеопазването и Столична регионална здравна инспекция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000 лв. при условията на солидарност; предявеният от Атанасов иск срещу Национален осигурителен институт, Министерство на здравеопазването, Столична регионална здравна инспекция и СБАЛОЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 61 лв. при условията на солидарност. За да постанови обжалваният резултат съдът е приел, че съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), чл. 32, ал. 3 и чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при СБАЛОЗ е имала задължение служебно да покани Софрони Георгиев Атанасов в срок до 01.10.2012 г. като извърши преосвидетелстване на вида и степента на увреждането му. Поради неизпълнение на това задължение, което е произтичащо пряко от закона, съдът е възприел, че е налице незаконосъобразно бездействие, от където и следва, че е налице и първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие при и по повод осъществяване на административна дейност. По отношение на втората и третата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ административният съд приел, че в периода на незаконосъобразното бездействие Софрони Георгиев Атанасов е бил подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на несигурност, поради липсата на финансови средства, с оглед неполучаването на пенсия, през периода на забава на преосвидетелстването му. Тези факти са установени въз основа на свидетелски показания, които съдът е кредитирал като обективни, последователни и непротиворечащи на писмените доказателства. Взето е под внимание и тежкото онкологично заболяване на ищеца, което е и основание за определената му трайна неработоспособност от 95%. Посочено е, че през периода в който на ищеца не е извършено преосвидетелстване поради незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК, същият не е получавал пенсия за инвалидност съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от НПОС, в следствие на което Софрони Георгиев Атанасов е останал без приход от дължимата му се пенсия за инвалидност, което обстоятелство е причинило основните му тревоги, безпокойство и стрес. Въз основа на изложеното до тук, състав на АССГ приел, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при СБАЛОЗ, поради което и съгласно чл. 52 от ЗЗД, СБАЛОЗ била осъдена да заплати на Софрони Георгиев Атанасов обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 25.01.2013 г. до окончателното й заплащане. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно незаконосъобразното бездействие при и по повод осъществяването на административна дейност на ТЕЛК при СБАЛОЗ. При постановяването на решението съдът много подробно е изследвал спорния въпрос, досежно претърпените от Софрони Георгиев Атанасов неимуществени вреди, като изведените изводи напълно се подкрепят и споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба се излагат твърдения, че нормата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ не вменява в задължение на ТЕЛК срок за произнасяне по преосвидетелстване, а само задължение за посочване на причините, поради които преосвидетелстването се е състояло след дата на срока на инвалидизация. В чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 3, пр. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) - преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. По делото безспорно е установено, че крайната дата на срока на инвалидизиране на Атанасов е 01.10.2012 г., като ТЕЛК при "СБАЛОЗ" ЕООД има служебното задължение да извърши преосвидетелстване на лицето с трайно намалена работоспособност, в горепосочения срок. Посочването от законодателя на една такава крайната дата на инвалидизиране е предвидено именно с цел защита на правата и интересите на гражданите. В настоящия случай медицинското досие на Софрони Георгиев Атанасов е изпратено от РКМЕ на 21.08.2012 г., което ще рече повече от 40 дни преди изтичането на срока на инвалидизиране. Следователно ТЕЛК към СБАЛОЗ е разполагала с достатъчно време да извърши преосвидетелстването. Видно от доказателствата по делото преосвидетелстването на Софрони Георгиев Атанасов е направено на 12.11.2012 г., т. е. повече от 40 дни след срока визиран в чл. 69, ал. 2 от НМЕ и чл. 30, ал. 3 от НПОС. Именно поради това настоящата инстанция напълно споделя изводът на административния съд, че това поведение на ТЕЛК към СБАЛОЗ представлява незаконосъобразно бездействие на медицинския орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което от своя страна е предпоставка за уважаването на исковата претенция на Атанасов за репатриране на понесените неимуществени вреди. Напълно неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че законът допуска забавяне в изплащането на пенсията и при спазване на срока за преосвидетелстване по чл. 30, ал. 3 от НПОС. В настоящия случай ТЕЛК към СБАЛОЗ не е координирала организацията на работата си в съответствие с законовите изисквания, което от своя страна не може да санира нарушенията на сроковете за произнасяне и да рефлектира негативно върху лицата, които получават пенсия за инвалидност. От тук следва, че съдът правилно е приел, че забавянето на срока за плащане на пенсията на Софрони Георгиев Атанасов е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите по отношение на ищеца вреди. Като цяло доводите, изложени в касационната жалба като основания за отмяна на обжалваното решение, се припокриват с тези, които са излагани от процесуалният представител на СБАЛОЗ пред АССГ против исковата молба на Софрони Георгиев Атанасов. В касационната жалба, както и пред първоинстанционния съд, се посочва имотното състояние на ищеца като основание за неуважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е посочил, че имущественото състояние на Атанасов през процесния период не е сред обстоятелствата, които са релевантни при преценка настъпването на неимуществени вреди в резултат на установеното бездействие и за определяне техния размер. Това е така, защото производството по ЗОДОВ има за цел да определи реда и основанията за реализиране на отговорността на държавата и общините и получаване на обезщетение от гражданите и юридическите лица в случаите на претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи, като отговорността е гаранционно-обезпечителна, в какъвто смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от ЗЗД . В крайна сметка чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се основава на общото правило "не вреди другиму", поради и което имотното състояние на ищеца не може да има никакво отношение по иска. Настоящата инстанция не счита за нужно да обсъжда изложеното в касационната жалба, че СБАЛОЗ е ненадлежен ответник по исковата молба на Софрони Георгиев Атанасов, тъй като това обстоятелство е обсъждано и подробно мотивирано от административния съд както в определение от 15.05.2014 г. по делото на АССГ, така и в обжалваното решение. Административният съд е изложил убедителни доводи за допустимостта на исковата молба спрямо СБАЛОЗ, които напълно се споделят от настоящия състав, който и не счита за нужно да ги приповтаря. В заключение следва да се посочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение на определения размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Правилно той е изчислен, съгласно общия критерий на чл. 52 от ЗЗД с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗОДОВ. Взети са под внимание показанията на свидетелите за психическото състояние на ищеца, както и тежкото му здравословно състояние, в следствие на което административният съд правилно е определил, че обезщетението за причинените на Софрони Георгиев Атанасов неимуществените вреди следва да е в размер на 2000 лева. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,