Решение № 6546 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2010 г.

Решение № 6546 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, против решение № 21/30.09.2010 г. по адм. дело № 66/2010 г. на Административен съд - Русе, в частта му, с която е отменено решение № 2/14.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, и потвърденото с него разпореждане № 602/03.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, в частта, в която е разпоредено "Дунарит" АД, гр. Русе да възстанови на ДОО сумата от 9 401,75 лева, неправилно извършени осигурителни разходи и 7 411,04 лева лихви. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, "Дунарит" АД, гр. Русе счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 21/30.09.2010 г. по адм. дело № 66/2010 г. Административен съд - Русе, е отменил решение № 2/14.01.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 602/03.12.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, в частта, в която е разпоредено "Дунарит" АД, гр. Русе да възстанови на ДОО сумата от 9 401,75 лева, неправилно извършени осигурителни разходи и 7 411,04 лева лихви. Отхвърлил е жалбата на "Дунарит" АД, гр. Русе досежно установените задължения за сумите над 9 401,75 лева и над 7 411,04 лева лихви. Присъдил е разноски. Предмет на контрол пред настоящата инстанция е съдебното решение в частта му, с която са отменени актовете на органите на Националния осигурителен институт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че с процесните суми не е причинена щета, тъй като същите са изплатени като обезщетения за временна неработоспособност на лица, изпаднали във временна неработоспособност. Решението е правилно. Органите на НОИ са ревизирали период с изплатени осигурителни плащания от м. 12.2005 г. - м. 12.2006 г., за който са установили, че осигурителят не съхранява болничните листове, по които е изплащал обезщетенията на правоимащите лица. Съгласно чл. 40, ал. 3 от КСО и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп., бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., изм., бр. 68 от 2006 г.) до 31 декември 2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете и помощите по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. В хода на ревизията за част от болничните листове са издадени дубликати, а за случаите, в които лекарите са прекратили своите практики осигурителят се е позовал на справка от Районния център по здравеопазването, в който се съхраняват вторите екземпляри от издадените актове от органите на медицинската експертиза. При постановяване на съдебното решение административният съд законосъобразно е приел, че органите на НОИ необосновано е игнорирали обстоятелствата, установени с визираните писмени доказателства. Задължението за удостоверяване правилността на осигурителни плащания с болнични листове не е нарушено предвид автентичността и верността на събраните данни. В тази насока е и заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, която е изследвала плащанията за всеки конкретен случай. За процесните суми е налице фактическо установяване за правилно извършени осигурителни разходи, поради което не е налице щета по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение