Решение № 9035 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2017 г.

Решение № 9035 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2017 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор и представляващ "Център за развитие на човешките ресурси" /ЦРЧР/, чрез процесуален представител адвокат Н. Н. - САК срещу решение № 221/12.01.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 3996/2016 г. С него се отменя по жалба на Л. М. Т.-М. чрез процесуален представител адвокат М. Т. - САК, заповед № РД-5-2016-00-061/19.02.2016 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и във връзка със заповед № РД-12-45/17.02.2016 г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание, считано от 22.02.2016 г. е прекратено служебното правоотношение за изпълняваната от нея длъжност "началник отдел "Обучения и Евродеск", в дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Л. М. Т.-М., чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата. Постъпила е и частна жалба от ЦРЧР чрез процесуален представител на изпълнителния директор адвокат Н. от САК срещу определение № 1367/28.02.2017 г. на АССГ по адм. дело № 3996/2016 г. постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските и с което се оставя без уважение молба на ЦРЧР за изменение на решението в частта за разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна оп следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. М. Т. - М. чрез процесуален представител адвокат срещу заповед № РД-5-2016-00-061/19.02.2016 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР. С нея на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл във връзка със заповед № РД-12-45/17.02.2016 г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание на ЦРЧР е прекратено служебното правоотношение с Л. М. Т. - М. на длъжност Началник на отдел "Обучения и Евродеск", дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ". Мотивите на заповедта са, че след направен анализ на изминалия период от време е направен извод за значително припокриване на задълженията, които изпълняват експертите в отдел "П. за образователните и информационни дейности" и отдел "Обучения и Евродеск". С цел избягване на това припокриване, както и с цел увеличаване на ефективността и ефикасността от работата на дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ" със заповед № РД-12-45 от 17.02.2016 г. на изпълнителния директор на ЦРЧР отдел "Обучения и Евродеск" се закрива. Горното е основание за съкращаване на длъжността "Началник на отдел "Обучения и Евродеск". Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. По делото е назначена съдебна експертиза, от заключението на която съдът е установил, че при направения сравнителен анализ на длъжностите в дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ" преди дата 19.02.2016 г. и след тази дата функциите, които жалбоподателката е изпълнявала на длъжността Началник отдел в Обучения и Евродеск преди прекратяване на служебното правоотношение са запазени изцяло, съгласно длъжностната характеристика за Началник отдел в отдел "П. на образователните политики и информационна дейност" в дирекция Програмни дейности селекция и анализ. Установено е от фактическа страна, че основните функции, задачи и задължения, изпълнявани от жалбоподателката са запазени и след съкращаване на длъжността й продължават да съществуват като система от функции, задължения и изисквания, макар и длъжността да не се съществява като нормативно определена позиция. Предвид установеното от фактическа страна е прието, че длъжността не е съкратена, макар и да е съкратена по щат. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с принципите за добросъвестност и съразмерност и с целта на закона. При констатации, че няма реално съкращаване на длъжността е налице основание за отмяна заповедта и същата е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Свеждат се до това, че съдът необосновано изградил изводите си от фактическа страна на приетото заключение на съдебна експертиза по която имало възражения от касатора в заседанието по приемането й. С тези доводи и доводите по оценка на доказателсвата пред административния съд се поддържа, че изводите на съда в обжалваното решение са неправилни. Тези доводи са неоснователни. Съдът е допуснал и назначил съдебна експертиза по съществен въпрос от значение за правилното решаване на спора има ли реално съкращаване на длъжността като система от функции и задачи. Отговора на този въпрос в заключението на експертизата е категоричен и еднозначен, че функциите, които жалбоподателката е изпълнявала преди прекратяване на служебното правоотношение като "началник отдел в "Обучения и Евродеск" са запазени изцяло съгласно длъжностната характеристика на "началник отдел" в отдел "П. на образователните политики и информационна дейност" в дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ", действащи след 17.02.2016 г. Също така, че основната цел и областите на дейност са абсолютно еднакви за всички длъжности "старши експерт", "главен експерт" и "началник отдел" в отдел "П. на образователните политики и информационна дейност". По отношение на преките задължения има незначителни различия в зависимост от подчинеността за съответната длъжност. Заключението на експертизата е прието в заседанието, проведено на 20.12.2016 г. в което процесуалният представител на ЦРЧР е заявил, че няма въпроси и да не се приема заключението, като счита, че вещото лице не е отговорило на въпроса дали длъжностите са тъждествени. При така изразената позиция е изразено само недоволство от заключението, но не и възражение с искане за назначаване на друга експертиза с друго вещо лице, поради което съдът правилно е основал изводите си на установеното в заключението. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1ГПК вещо лице се назначава по искане на страните или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Според чл. 200, ал. 2 ГПК при оспорване на заключението съдът може да назначи друго вещо лице или повече вещи лица. Възражението, че вещото лице не е отговорило на основния въпрос е неоснователно, тъй като такъв отговор е даден, видно от приложеното по делото заключение с което страните са се запознали. Оспорването на заключението се извършва докато трае изслушването - чл. 200, ал. 3 ГПК и това е недопустимо да се извършва в касацията с касационната жалба, тъй като Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При изложеното по горе решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски пред настоящата инстанция, поискани своевременно и доказани в размер на 300 лева. По частната жалба. С решението си съдът осъдил ЦРЧР да заплати в полза на Л. М. Т.-М. разноски в размер на 1200 лева. С определение по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искане за намаляване размера на разноските по възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото. Това определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Обема и характера на защитата по делото са съизмерими с направените разноски в процеса пред административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение