Решение № 8595 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2011 г.

Решение № 8595 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1056/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър-София, против решение № 338/24.11.2010 г., постановено от Административен съд - Смолян по адм. дело № 233/2010 г., с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД-18-20/20.04.2010 г., за одобряване на кадастралната карта и регистри на с. Баните, общ. Баните, обл. Смолян, в частта й досежно заснетата граница между п. и. с идентификатори 44402.500.619 и 44402.500.881, като е върнато делото като преписка на административния орган, за постановяване на нов акт, съобразно дадените указания. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. От ответните страни: за Гочо Бойчев Фердинандов от с. Баните, адв. Къдринскси оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да се остави в сила, по съображенията, изложени в отговора и писмена защита, с искане за присъждане на разноски по делото. Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, не изпраща представител, не изразява становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна по делото страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно, с оглед което следва да се остави в сила. За да постанови цитирания правен резултат по делото, първоинстанционният административен съд е обсъдил последователно и в пълнота всички относими за правилното решаване на спора доказателства, включително и неоспореното заключение на вещото лице по делото, като въз основа на точната им преценка е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С основание, по силата на установените от фактическа страна данни, съдът е посочил, че в случая не може да се приеме като река образуващия се само в екстремни ситуации (поройни дъждове и наводнения) ръкав на р. Малка Арда, за да се отчете промяна на коритото на реката и да се отрази то като граница на имота, както е сторено при изработването на оспорената КК на имота с нанесена площ от 276 кв. м. Обоснован е изводът, че границата на имота на жалбоподателя, сега ответник по жалбата, следва да се отрази спрямо постоянното корито на реката, по непрекъснатия й воден поток в нормално състояние, както това е сторено по стария кадастрален план от 2000-та година, в съответствие с площта му по представения нотариален акт - 518 кв. м., протокола за съдебна делба и приложената скица. Вещото лице е установило отмиване на почвата и останал на място скален терен, т. е. не се касае за погинала, отнесена изцяло и безвъзвратно част от имота, а стария бряг на реката действително представлява материализирана граница, отговаряща на тази по утвърдения КП. Доводът в касационната жалба, че към момента на изготвянето на КК въпросният ръкав е бил пълен с вода не е доказан, същият по-скоро е оборен в хода на процеса, тъй като констатацията на експерта при огледа е, че обсъжданата част от имота не е била залята с вода. В този смисъл решението не противоречи на чл. 44, ал. 5 от Наредба 3/2005 г. и на чл. 31 от Закона за водите - трайна промяна на коритото на реката не е установена, (не е образувано ново такова, а старото не е изоставено), затова обосновано съдът е върнал делото като преписка на административния орган, с указанията за отразяване на границата на имота с брега на реката, съобразно действащия досега кадастрален план. Водим от тези съображения, настоящият състав на ВАС не намира касационни основания за отмяна на решението, като правилно, то следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса на ответната страна се следват направените пред тази инстанция разноски в размер на 300 лв., своевременно претендирани и доказани като заплатени и без възражение за прекомерност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,