Решение № 6838 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2015 г.

Решение № 6838 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2457/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2934 от 19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 773/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 031304557 от 25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 927 от 14.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Ж. Г. Н., са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчния период м. 10.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 03.2011 г. в размер на 24 382.52 лв. главница и 8 788.41 лв. лихви и ТД на НАП - гр. Варна е осъдена да заплати на ревизираното лице, разноски по делото в размер на 750 лв. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесния РА е издаден от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 525.12 лв. Ответникът - "Р." ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 031304557 от 25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 927 от 14.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Р." ООД, са установени задължения по ЗДДС за данъчния период м. 10.2009 г., м. 01.2010 г. и м. 03.2011 г. в общ размер на главница 24 382.52 лв. и лихви в общ размер на 8 788.41 лв. Ревизионното производство е проведено при приложимост на новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК (Държавен вестник брой 82/2012, в сила от 1.01.2013 г.). Съгласно последната ревизионният акт се издава от органът възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В случая спорна е компетентността на възложилия ревизията орган по приходите. Ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1300985 от 11.03.2013 г., издадена от В. Г. Х. - началник сектор, дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе. С последваща ЗВР е изменян срока за приключване на ревизията. Спорният РА е издаден от В. Г. Х. и от ръководителя на ревизията - Т. Л. П.. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че ЗВР е издадена от некомпетентен орган, поради което процесният РА е нищожен. В. Г. Х. не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, където е седалището на ревизираното лице. Със заповедта за определяне на органа, компетентен да възложи ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ИРМ гр. Русе, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии на дружества със седалище в гр. Варна. В. Г. Х. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна е оправомощена със заповед № 1597 от 1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, включително с правата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при изчерпателно посочване на компетентността му за ИРМ гр. Русе. Първоинстанционният съд е приел, че изричното очертаване на правомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР за ревизирани лица със седалище в гр. Варна. Решението е неправилно. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 1.11.2012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Р." ООД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията и определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалвания акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,