Решение № 10080 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1792 от 24.04.2025 г., постановено по адм. д. 608/2022 г. Административен съд Пазарджик, VIII-ти състав, е обявил за нищожен ревизионен акт P-160001320005247-091-001 от 26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 450/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и е изпратил административната преписката на началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на АДС ГОМЕРС ЕООД, ЕИК 203490515 сумата от 1350лв, представляваща деловодни разноски. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, приподписана от главен юрисконсулт П. Т. Б.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пазарджик е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Пазарджик и да върне делото за ново разглеждане на същия съд. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество АДС Гомерс ЕООД, ЕИК 203490515, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, , [улица], представлявано от управителя А. Н. Ш., чрез процесуалния му представител адв. М. Попова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Пазарджик е обявил за нищожен ревизионен акт P-160001320005247-091-001 от 26.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 450/17.08.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и е изпратил административната преписката на началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, поради които ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, установените задължения за ДДС в размер на 500 301,31лв. и лихви за забава в размер на 145 651,37лв. Отбелязано е и проведеното административно оспорване на ревизионния акт. Решаващият съд е възпроизвел и показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. И., както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на голяма част от документите по ревизионното производство. Систематизирани, мотивите му в тази част могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са относимите правни норми, даващи регулация на връчване на съобщенията в административното производство, в това число и чрез електронно съобщение чл. 29,ал.1 във вр. с чл.33 ДОПК, чл.29,ал.4 ДОПК, чл.28,ал.2, чл.30,ал.5 ДОПК. 2. Посочено е, че Заповед за възлагане на ревизия Р-16001320005247-020-001/31.08.2020г. е връчена по електронен път на електронен адрес електронна поща, които не е посочен от лицето за адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК /л.59/. 3. Изложени са мотиви, че предвиденото в чл. 29, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 2 ДОПК отклонение от връчването по чл. 29, ал. 1 ДОПК е поставено в зависимост от избора на лицето в случай, че посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Допълнено е, че за да е приложима тази хипотеза, следва да е налице активно и целенасочено действие - изрично волеизявление на данъчнозадължентото лице и не следва да се извлича по подразбиране от органа по приходите. Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства за нарочно волеизявление на ревизираното дружество, с което е деклариран електронен адрес за получаване на съобщения в хода на ревизионното производство, а обстоятелството, че ел. адрес, на който е изпратен РА, фигурира в информационната система на НАП, не обуславя извод, че този електронен адрес е заявен от ревизираното лице за връчване на съобщения по реда на чл. 29, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 2 от ДОПК. Допълнено е, че въпреки указания, дадени на ответника, по делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е посочил имейл адрес електронна поща като адрес за получаване на електронни изявления от НАП, а още по-малко за кореспонденция в хода на конкретното ревизионно производство. Според съда представеното заявление по чл.101, ал. 5 ЗДДС от 15.04.2015г, с който управителят на дружеството е заявил електронен адрес за кореспонденция, е законоустановено задължително приложение към заявлението по чл. 101, ал. 1 ЗДДС, но не е адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК за получаване на съобщения и актове по Кодекса, който адрес лицето не е длъжно, а има право да посочи /цитирана е съответната съдебна практика/, а отделно от това към момента на подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС дружеството е било с различно наименование, собственик и управител, не е действала и в тази си редакция нормата на чл.101, ал.5 от ЗДДС. 4. Отбелязано е, че след като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ирелевантно за редовността на връчването е, че съгласно заверена разпечатка от ИС "Контрол" удостоверение за извършено връчване по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за ел. връчване на документи е посочена датата на връчване на съответния документ чрез активиране на препратката, IP адресът, от който е била активирана, и изтеглянето на документите от горния имейл адрес. Изграден е извод, че след като за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочило електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, то ЗВР е следвало да му бъде връчена на адреса по чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК, а именно адресът на управление на дружеството, като това е относимо и към връчването на ЗВР. 5. На стр.1323 от решението са изложени мотиви относно значението на заповедта за възлагане на ревизията, както и какви са последиците от невръчването й, като са цитирани съответните разпоредби на ДОПК /чл.112 и чл.113/. 6. Изграден е извод, че в случая органите по приходите са допуснали съществени нарушения на принципите на ревизионното производство, като обективност и на служебното начало, като се касае за особено съществен порок, който засяга началото на ревизията, като следва да се приеме, че е налице незавършен акт на администрация на практика ревизията въобще не е започнала. 7. В продължение на отделен ред са изложени мотиви, че аргумент в насока за ненадлежно връчване на ЗВР е фактът, че всички останали документи в ревизионното производство са връчвани на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагането им, като няма установена причина защо веднъж ревизиращият екип е приел, че лицето е посочило електронен адрес по чл. 28, ал. 2 от ДОПК и е връчил на него ЗВР, а впоследствие е приел, че връчването следва да се осъществи по реда на чл. 32 от ДОПК. За пълнота е отбелязано, че и последващата заповед за изменение на ЗВР също не е надлежно връчена в случая данъчните органи са приложили разпоредбата на чл.32 от ДОПК, като и тази процедура е извършена в нарушение на законовите изисквания -както по отношение на последващата заповед, така и на всички останали документи, връчени по посочения ред. 8. Съдът е дал тълкуване на връчването по реда на чл.32 ДОПК, както и е изложил мотиви, защо според него изискванията на нормата не са били спазени при провеждане на ревизията л. 1323 1324 от първоинстанционното дело. Направен е краен извод, че връчвайки на всички съобщения или книжа от ревизионното производство по реда на чл. 32 от ДОПК, която процедура е изцяло опорочена, данъчния орган изцяло е лишил ревизираното лице от възможността да участва в това производство като представи изисканите документи и всякакви други по негова преценка за нуждите на пълното и всеобхватно изследване в рамките на производството. Прието е, оспореният РА следва да бъде прогласен за нищожен, като при наличие на този най-тежък порок на РА не следва да се разглеждат наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на РА - същите не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността му. Решението на Административен съд Пазарджик е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице редовно връчване на посочения от дружеството електронен адрес за кореспонденция , поради което първоначалната заповед за възлагане на ревизия, а и всички последващи актове в хода на ревизията не са надлежно връчени, поради което са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че заповед за Заповед за възлагане на ревизия Р-16001320005247-020-001/31.08.2020г., издадена от Т. В. П., заемаща длъжността началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, е връчена на ревизираното дружество АДС ГОМЕРС ЕООД на електронен адрес [електронна поща] чрез активиране на 13.09.2020г. от IP 46.40.87.178 , на който адрес iа връчвани и останалите издадени актове в хода на ревизионното производство, в това число и издаденият ревизионен акт. Спорният въпрос между страните е дали това връчване е редовно извършено и с оглед на това какви са последиците за ревизираното лице. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че не е налице редовно връчване на издадената първоначална ЗВР, както и на последващата такава, тъй като електронният адрес на които те са били изпратени, не е деклариран от дружеството като такъв по смисъла на чл.28,ал.2 ДОПК. Според решаващият съд, допуснатото нарушение е съществено и има за последица прогласяване на нищожността на издадения в производството ревизионен акт. В продължение са изложени и мотиви, че не е налице редовно връчване чрез прилагане към досието по смисъла на чл.32 ДОПК на всички съобщения и книжа, което е довело до накърняване на правото на защита на ревизираното лице в ревизионното производство, тъй като то е било лишено от възможност да взема становища и да ангажира доказателства. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези негови изводи и ги намира за необосновани и изградени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл.29,ал.1 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според ал.4 на същия член, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление.