Решение № 7602 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2014 г.

Решение № 7602 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12739/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветко Николов Цветков против заповед рег. № 8121К- 1147/24.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради установяване на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - осъждане на умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при липса на мотиви, в противоречие със закона и при "злоупотреба с право". Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като на министерството се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С присъда № 82/22.01.1999 г. по н. о. х. д. № 82/1998 г. на Плевенския военен съд, влязла в сила на 15.09.1999 г. (решение № 178/15.09.1999 г. по н. д. № 114/1999 г. на Военно-апелативния съд), жалбоподателят Цветков е признат за виновен за това, че на 9.01.1998 г. в РПУ - Червен бряг, в качеството си на длъжностно лице от състава на полицията е причинил на лека телесна повреда на курсант от ВВОВУ "В. Левски", гр. Велико Търново (умишлено престъпление от общ характер), поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, ал. 1 и 3, пр. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б "б" НК е осъден на 400000.00 лв. глоба. На основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК жалбоподателят е реабилитиран по право и през 2001 г. отново е назначен на служба в МВР, като заема различни длъжности във ведомството. Същият е главен инспектор, кат. В и последната длъжност, която заема е началник на участък "Полиция" (КП) - Койнаре към РУП - Червен бряг при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен (предложение директора на ОДМВР - Плевен). С предложение рег. № 21597/25.06.2014 г. директорът на ОДМВР - Плевен предлага на министъра на вътрешните работи с оглед данните за осъждане на Цветков за умишлено престъпление от общ характер, служебното правоотношение на последния да бъде прекратено. Въз основа на предложението министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-1147/24.07.2014 г., предмет на оспорване, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя, поради установяване наличие на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, считано от датата на връчване на заповедта. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 227 вр. чл. 158, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираните разпоредби министърът на вътрешните работи назначава държавните служители на висши ръководни и на ръководни длъжности и съответно прекратява служебните правоотношения с тях. Спазени са и изискванията за форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. Мотивите на административния акт се допълват от съображенията, изложени в предложението на директора на ОДМВР - Плевен. В последния документ са посочени влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер и му е наложено наказание глоба, както че това обстоятелство обосновава несъвместимост със заемането на длъжност в МВР, но не е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Предложението е цитирано изрично в заповедта за прекратяване на правоотношението със служителя, поради което изложените в документа мотиви следва да се възприемат като такива, обосноваващи административния акт. Ето защо доводите на жалбоподателя, че заповедта немотивирана, са неоснователни. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения и на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на процедурата, предвидена в чл. 268, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) - от органа по назначаването след предложение на директора на ОДМВР - Плевен като орган по чл. 268а от правилника (§ 15, ал. 2 от ПЗР на действащия ЗМВР). При издаване на административния акт са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на правоотношението със служителя, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Съгласно цитирания текст служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Нормата е императивна и задължава компетентния орган при установяване на несъвместимост да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая обстоятелствата, визирани в чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са установени- жалбоподателят е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер, и въпреки че е реабилитиран, не отговаря на изискванията за изпълняване на служба в МВР. Поради това настоящият състав приема, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя е упражнено в нормативно очертаните рамки. Възражението, че фактът на осъждането на Цветков за умишлено престъпление от общ характер е бил известен още към момента на назначаване на служителя за втори път в системата на МВР през 2001 г., поради което прекратяване на правоотношението след повече от 12 години служба представлява злоупотреба с право, е неоснователен. Осъждането на жалбоподателя за извършване на умишлено престъпление от общ характер е пречка за назначаването му на служба в МВР. Това разрешение е възприето и поддържано от законодателя последователно с разпоредбата на чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), с нормата на 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), както и с чл. 155, ал. 1, т. 2 от действащия ЗМВР. В случаите, когато по някаква причина фактът на осъждането не е взет предвид при назначаването на служителя във ведомството и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в правомощията на органа по назначаването е да прекрати служебното правоотношение със служителя, независимо от прослуженото време в МВР. Нормата е императивна и прилагането й е свързано единствено с установяване на обстоятелството, обосноваващо несъвместимост, което може да стане и след като служебното правоотношение вече е възникнало. Ето защо доводът, че след като основанието е съществувало към момента на назначаването, разпоредбата не може да се приложи, не се споделя от настоящия състав. В подкрепа на направения извод е обстоятелството, че по този начин се осъществява и целта на закона. Смисълът на разпоредбата е да се отстранят от служба в МВР служители, за които е установена пречка да изпълняват такава, независимо от това дали несъвместимостта е съществувала към момента на назначаването, като по този начин се създадат условия за добросъвестно и компетентно изпълнение на службата от лица, които притежават моралните и професионални качества за това. С издаването на оспорената заповед предвидения от законодателя резултат е постигнат, поради което волеизявлението на административния орган е в съответствие с целта на закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Цветко Николов Цветков следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,