Решение № 1274 от 5.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6561/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез пълномощник адв. П. Иванов, против решение 261 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 1092/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, алтернативно - да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че съдът в противоречие с доказателствата по делото е приел, че не е извършена промяна на предназначението на процесния имот с площ от 12 кв.м, въпреки наличието на влязло в сила частично изменение на ПУП-ПР, с което имотът е обособен в самостоятелен УПИ с отреждане За рекламна дейност. Формулирано е искане за обезсилване на решението, алтернативно за неговата отмяна с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът областен управител на област Пазарджик, чрез процесуален представител юрк. М. Ангелиева, в писмено становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на областния управител на област Пазарджик срещу решение 967 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 932 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, с което УПИ ІІ За рекламна дейност пред кв. 143 по плана на гр. Септември с площ от 12 кв.м е обявен за имот частна общинска собственост. С решение 261 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 1092/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е отменено решение 967 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 932 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с решение 706 по Протокол 35 от 30.11.2021 г., Общински съвет Септември, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е дал съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация (ПУП-ПР) на улици с осови точки 535-551 и 551-553 пред кв. 143 по плана на гр. Септември, с който част от тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане "за рекламна дейност" в кв. 143. Установено е също така, че с влязла в сила заповед 37 от 06.06.2022 г. на заместник-кмета на община Септември, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проекта за изменение на плана за регулация на улици с осови точки 535-551 и 551-553 пред квартал 143 по плана на гр. Септември, с който част от тротоара се обособява в самостоятелен УПИ ХІІ - За рекламна дейност в кв. 143, съгласно представения проект на план за регулация. С решение 932 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, УПИ ХІІ-за рекламна дейност пред кв. 143 по плана на гр. Септември с площ от 12 кв.м е обявен за имот частна общинска собственост. В изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 4, изр. второ ЗМСМА областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение 932 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, тъй като според него липсвали мотиви, които да аргументират извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот. С решение 967 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември повторно е прието решение 932 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет (ОбС) в кръга на неговите правомощия, но е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), то следва имотът да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Според решаващия състав формалната промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт, от категорията на този, възведен в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОС. Административен съд Пазарджик е формирал извод, че процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т.е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези съображения съдът е отменил решение 967 от 31.10.2022г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 932 от 28.09.2022г. на Общински съвет Септември. Така постановеното решение е неправилно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата, с която е сезиран, насочена единствено срещу решение 932 от 28.09.2022г. на Общински съвет Септември. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 17.02.2023г., процесуалният представител на областния управител на област Пазарджик е уточнил, че правният спор касае решение 967 от 31.10.2022г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 962 от 28.09.2022г. на Общински съвет Септември, т.е. оспорва се повторно приетото решение на общинския съвет, с което се потвърждава първоначално приетото решение, и по този спор именно е налице произнасяне от решаващия съд. Основателни обаче са доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като формираните от съда правни изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. По делото не е спорно, че е проведена и приключила градоустройствена процедура за частично изменение на ПУП-ПР, при което част от тротоара на улици с описани осови точки е обособен в самостоятелен УПИ ІІ с отреждане За рекламна дейност в кв. 143. Не е спорно също така, че решението на Общински съвет Септември по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, с което е дадено съгласие да се изработи проект за частично изменение на ПУП-ПР в посочения териториален обхват, както и заповедта на кмета на община Септември, с която е одобрен проекта за изменение на ПУП-ПР, са влезли в сила. С провеждането на описаната градоустройствена процедура по реда на ЗУТ процесните 12 кв.м са обособени в самостоятелен УПИ, като предназначението му е променено от тротоар на за рекламна дейност /обществено обслужване/. Съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план (ПУП) и може да бъде - в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Според чл. 9, ал. 1 ЗУТ в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон. Съгласно чл. 112, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 (план за регулация и застрояване - ПРЗ) се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот, а според ал. 2, т. 1 с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират поземлените имоти, предназначени за обекти на публичната собственост. В разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ЗУТ са предвидени различни хипотези, при които може да се изменя влязъл в сила ПУП. С оглед на разписаната уредба в приложимия специален закон ЗУТ, несподелимо, поради противоречието му с визираните правни норми, е заключението на решаващия съд, че единственото относимо в случая обстоятелство е фактическото използване на имота, независимо от формалната промяна на неговото предназначение. Спорният имот се намира в територия с устройствен план, поради което спрямо него са приложими нормите за изменение на влезли в сила подробни устройствени планове, включително и по отношение на предназначението на имота. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗОС определя кои имоти са публична общинска собственост. В случая процесният имот, представляващ част от тротоар и като такъв елемент от улицата/уличната мрежа, е определен за публична общинска собственост със закон - § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, поради което попада в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС имоти и вещи, определени със закон. Според чл. 6, ал. 1 ЗОС, на основание на която разпоредба е прието решението на общинския съвет, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Следователно нормата на чл. 6, ал. 1 ЗОС намира приложение, само ако имотът е престанал да има предназначението си на имот публична общинска собственост, определен като такъв със закон. Ето защо законосъобразността на решението на ОбС по чл. 6 ЗОС е обусловена от извършена преди това промяна в предназначението на имота, а именно загубване на предназначението му по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС във вр. с чл. 8 ЗУТ. Законът за устройство на територията предвижда основание и процедура за промяна на конкретното предназначение на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ. В случая с изменението на ПУП-ПР, при което е обособен УПИ ІІ За рекламна дейност, е променено предназначението на този имот от тротоар на за рекламна дейност /обществено обслужване/ и така е отпаднало предназначението му на имот от категорията на посочените в чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Неоснователни са доводите на областния управител на област Пазарджик, че в решението на ОбС Септември липсват мотиви, които да обосновават отпадането на публичния характер на имота. Именно проведената градоустройствената процедура и промененото предназначение на обособения УПИ ІІ е фактическото основание за вземане на решение по чл. 6, ал. 1 ЗОС, както точно е посочено в решение 967 от 31.10.2022г. на ОбС Септември. Неоснователни са и доводите на областния управител, че решението на общинския съвет, с което е дадено съгласие да се изработи проект на ПУП-ПР в посочения териториален обхват, е нищожно като противоречащо на нормите на ЗУТ и местната наредба по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, тъй като от една страна е недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол върху административен акт, който не е предмет на оспорване, а от друга областният управител е могъл да упражни правомощията по чл. 45, ал. 4 ЗМСМА досежно споменатото решение. Разпоредбите на ЗУТ се явяват специални по отношение на промяната на статута на имота и обявяването му от публична общинска собственост за частна общинска собственост, като се изисква първо да се промени предназначението му по реда на ЗУТ. След като в случая предварително е проведена процедура по ЗУТ по изменение на действащия ПУП, изразяващо се в обособяване на УПИ ІІ и промяна на неговото предназначение от тротоар на за рекламна дейност, законосъобразно ОбС Септември е приел решение за промяна на характера на собствеността на УПИ ІІ, отреден за рекламна дейност, пред кв. 143 по плана на гр. Септември, като от публична общинска собственост същият е обявен за частна общинска собственост. Приемайки оспорването на областния управител за основателно и доказано, Административен съд Пазарджик е постановил решението си в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост на направените правни изводи, поради което като неправилно решението следва да бъде отменено, вместо което да бъде отхвърлена жалбата на областния управител на област Пазарджик. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 2070лв., от които 2000 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,