Решение № 7231 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2016 г.

Решение № 7231 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13851/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. К. Н. Жалбата е против решение № 1914 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2716/2015 г. на Административен съд - П. С него по жалба на З. Й. Г. е отменен отказ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15548 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. относно отказано изплащане на субсидия по НР2 в размер на 6 242,91 лв. и по СЕПП в размер на 13 850,11 лв. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 1 (един) месец, считано от влизане в сила на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - З. Й. Г., чрез пълномощника си адв. Ч. Ч., с представени писмен отговор на касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник З. Й. Г. против уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15548 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. С обжалваното решение № 1914 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2716/2015 г. на Административен съд - П., е отменен отказът на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в уведомителното писмо относно отказаното изплащане на субсидия по НР2 и по СЕПП, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 1 (един) месец, считано от влизане в сила на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че липсват мотиви относно начина на изчисляване на помощта и защо отказът за подпомагане е пълен. Нямало отразено застъпване за декларирани от жалбоподателя парцели в заявлението за подпомагане. Нямало направен сравнителен анализ между заявените, декларираните и застъпените площи. Б. установено, че общият размер на застъпените площи е 0,94 ха, което прави 2,04 %. Следователно изобщо не било налице основание за намаляване, а още по-малко за отказ от подпомагане. В оспорвания административен акт имало недопустимо и необосновано смесване на основанията за отказ. По отношение на парцела с идентификатор 32826-884-2-1 с площ 9.77 ха, в хода на съдебното производство се установило друго от посоченото в уведомителното писмо. За него изобщо не се установявало къде точно попада в полигоните на физически блок /ФБ/ 32826.884. Този БЗС попадал извън трите заснети полигона, описани в протокол № РДV-6-СС-10738 от 15.09.2014 г. за извършена теренна проверка. Съдът е изложил доводи, които навеждали на извод за по-скоро стопанисвана, отколкото за нестопанисвана площ на този парцел. Освен това административният съд е приел, че били неясни и противоречиви мотивите на административния орган и по отношение на отказа за плащане по мярка 211 и мярка 212, като следва да се посочи, че мярка 211 не е предмет на обжалваното пред административния съд уведомително писмо. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. При неизяснен от фактическа страна спор първоинстанционният съд не е изложил и относими правни изводи по съществото на спора. Спорът по делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Според изложеното в уведомителното писмо спорът по делото касае само три парцела по две мерки /СЕПП и НР2/, при идентичност на основанията по двете мерки. Въпреки това той е останал неясен за административния съд. Според изложеното в уведомителното писмо - колони 3 и 5 от таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР2 и обяснителните бележки към тях, се установява, че отказът за финансово подпомагане е на две основания: Първото от тях /колона 3 от двете таблици/ е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП относно СЕПП /за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено/. А по НР2 идентичното основание в колона 3 е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. От колона 3 и обяснителните бележки към нея се установява, че на касационния ответник не са оторизирани площи на това основание в общ размер на 0,94 ха за два Блока на земеделското стопанство /БЗС/. Това са БЗС 32826-28-4-2 с недопустима площ на това основание 0,17 ха и БЗС 32826-28-4-3 с недопустима площ на това основание 0,77 ха. Второто основание за отказа от финансово подпомагане е по колона 5 от двете таблици и обяснителните бележки към тях. То е по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А относно НР2 основанието по колона 5 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/ - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой за 2014 г. От колона 5 на двете таблици и обяснителните бележки към тях се установява, че на касационния ответник не е оторизирана площ на това основание само за БЗС 32826-884-2-1 с изцяло неоторизирана площ на това основание 9,77 ха. Освен това по делото е били назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които са анализирали подробно неоторизираните площи за всеки конкретен парцел и по всяка схема. Заключението на тази експертиза само е описано в обжалваното решение, без заключението да се съпостави в конкретните основания за отказа за подпомагане в уведомителното писмо и да се формират правни изводи въз основа на тях. Вместо да разгледа неоторизираните площи за всеки един БЗС и да изложи адекватни и относими мотиви за всеки от тях /и след като по делото са били събрани и съответните доказателства/, административният съд е изложил мотиви, които са неправилни и не касаят съществото на спора. Изцяло е игнорирано и дори не е споменато в обжалваното решение основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. относно НР2. Това основание е самостоятелно и неговото наличие е достатъчно за недопустимост от подпомагане. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство /включително заключението на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи/. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Съдът следва изрично да обсъди основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП относно СЕПП и чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. относно НР2. Както вече се каза, това основание е самостоятелно и неговото наличие е достатъчно за недопустимост от подпомагане. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение