Решение № 251 от 16.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 660/2014 г.

Решение № 251 от 16.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 660/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н. о. х. д. № 1394/2013 г. по описа на РС - гр. Пазарджик. В искането се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - при определяне на наказанието по отношение на осъдения Т. Посочва се, че съдът е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" НК и да замени пробацията с глоба, а не да прилага чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения и моли да бъде уважено. Осъденият П. Б. Т., редовно призован, не участва в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Постановената първоинстанционна присъда не е била проверявана по въззивен и по касационен ред и е влязла в сила. Искането е в полза на осъдения, така че не е обвързано със спазването на срок за подаването му. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 214 от 3.10.2013 г., постановена по нохд № 1394/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд подсъдимият П. Б. Т. е признат за виновен в това, че след като е осъден с влязла в сила на 14.11.2012 г. съдебна спогодба по гр. д. № 3191/2012 г. на РС - Пазарджик да издържа свой низходящ - детето си Б. П. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - от месец ноември 2012 г. до месец юни 2013 г. включително - общо 8 месечни вноски, всяка една от 85 лева, на обща стойност 680 лева, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 НК, вр. чл. 183, ал. 1 НК, вр. чл. 28, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес - при честота на явяване два пъти седмично за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. В искането за възобновяване на наказателното дело, направено от Главния прокурор, се сочи единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Доводът за допуснато нарушение на закона при определяне на наказанието на осъдения, релевиран в искането за възобновяване, е основателен. Наказателната отговорност по отношение на осъдения Т. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. чл. 183, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, е реализирана при обективирана преценка от решаващия съд за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко за така извършеното престъпление. При тези изводи районният съд е определил наказание на осъдения в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, като е наложил наказание "пробация", конкретизирано чрез съответните пробационни мерки. Решаващият съд обаче не е съобразил, че за извършеното престъпление специалната норма предвижда алтернативно наказания "лишаване от свобода" без предвиден специален минимум или "пробация" и допълнително наказание "обществено порицание, което на основание чл. 55, ал. 3 НК в случая не е наложено. След като санкционната част на нормата предвижда алтернативни наказания, то съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55 НК спрямо най-лекото алтернативно предвидено наказание. Най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от осъдения Т. престъпление, е пробация. Следователно, съдът, като е приел наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" НК и да замени наказанието "пробация" с "глоба". Прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е в противоречие с материалния закон, още повече, че на практика чрез замяната на предвиденото лишаване от свобода с пробация не се постига определяне на наказание при по-благоприятния режим по чл. 55 НК, защото пробацията е алтернативно предвидено наказание за извършеното престъпление. Следователно, правилното прилагане на материалния закон изисква налагане на наказание по отношение на Т. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" НК, като предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК най-леко наказание "пробация" бъде заменено с глоба. Правилното прилагане на материалния закон може да бъде извършено от ВКС, доколкото е в полза на осъдения, понеже се касае до налагане на по-леко по вид наказание. В рамките на предвиденото по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" НК, размерът на глобата следва да бъде определен на минималния - сто лева, който размер е в съответствие с обществената опасност на деянието и на дееца и с целите по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение