Решение № 3505 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2015 г.

Решение № 3505 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6762/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Борислава Нейкова Георгиева от гр. Карнобат, подадена от нея лично и като майка и законен представител на малолетните деца Любомир и Радина Иванови Хараламбови, срещу решение № 555 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 979/2014 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима, но само в частта, в която е подадена от Борислава Нейкова Георгиева лично за себе си. В частта, с която е подадена от Борислава Нейкова Георгиева като майка и законен представител на малолетните деца Любомир и Радина Иванови Хараламбови, касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В хода на развилото се пред него съдебно производство Бургаският административен съд с определение № 1185 от 14.07.2014 г. (на л. 62 от делото на БсАС) е назначил особен представител на децата - адвокат Мариана Стефанова Трифонова от гр. Бургас, която представлява двете малолетни деца и в касационното производство.

Разгледана по същество касационната жалба на Борислава Нейкова Георгиева е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Борислава Нейкова Георгиева и Иван Хараламбов Хараламбов са съжителствали на семейни начала без граждански брак. От това съжителство имат две деца: Любомир, роден на 7.07.2002 г. и Радина, родена на 29.05.2004 г.

През 2005 г. Борислава и Иван се разделят, упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата (реш. № 118 от 5.05.2006 г. по гр. д. № 347/2005 г. на РС-Карнобат, оставено в сила с реш. № 104 от 7.06.2007 г. по в. гр. д. № 636/2006 г. на Бургаския окръжен съд, което пък е оставено в сила с реш. № 274 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 5412/2007 г. на ВКС, ГК, III г. о.).

1. По делото няма данни как са се развили отношенията между Борислава Нейкова Георгиева и Иван Хараламбов Хараламбов след тяхната раздяла. Но в писмената защита, изготвена от адв. Янка Стойкова, процесуален представител по пълномощно на Борислава Нейкова Георгиева в касационното производство, са дадени следните обяснения:

" (...) къде беше държавата в лицето на Отдел Закрила на детето при ДСП - Карнобат в периода 2005 - 2009 г., когато майката четири години не можеше да види сина си Любомир. Решението за предоставяне на родителските права спрямо децата се обжалваше от бащата пред всички възможни съдебни инстанции, вкл. и поиска отмяна на влязло в сила решение. Делото беше по реда на отм. СК, при който при родители без брак, какъвто е случая при нас, решението относно родителските права нямаше предварително изпълнение. Майката успяваше да види сина си благодарение на директора на детската градина, която посещаваше детето. Брат и сестра бяха лишени четири години да се виждат (...)"

1. На 9.10.2012 г. в Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Карнобат е постъпила жалба от Иван Хараламбов, регистрирана с вх. № ЗД-94ИИ/0010 от 9.10.2012 г., с която той заявява, че "децата се принуждават от собствената им майка да лъжат и да крадат" и описва възмутилия го случай "с най-малките подробности" така:

"На 06.10. и 07.10. като първа събота и неделя от месеца децата бяха при мен в домът ми. Купил съм им касички, в които да си събират парите, които в семейството им даваме по различни поводи, като касичките се заключват с катинарчета и ключетата си ги държат в тях... В неделя, около 19 часа, когато трябва да ги връщам обратно при майка им и излизаме към колата, Радина (...) ни казва да я чакаме в колата (...) Докато я чакахме в колата майка ми се качи до стаята в хола да види защо закъснява Радина и я вижда да взима пари от касичката на Любомир (...) Това разбрах от майка ми след като заведох децата и се върнах. Отворих касичката на Любомир и видях, че е празна. Звъннах на Борислава Нейкова и поисках да разговарям с Любомир, попитах го колко пари има в касичката си, а той веднага каза, че са 600 лв без 5 лв. Поисках да чуя Радина и я попитах защо е взела парите от касичката на батко си. Разплакана ми каза, че ги взимала, защото не съм плащал издръжка на майка й. Всичко съм очаквал от Борислава Нейкова, но това наистина ме изуми - да учи и принуждава собственото си дете да лъже и да краде пари (...) Докато разговарях по телефона с децата, се чуваха напътствията на Борислава, че точно така трябвало да правят децата и какво съм си мислил аз. Това неистина не е нормално, не е човешко и преминава всякакви граници - да манипулира и лъже осемгодишно дете, че баща му не плаща издръжка и го принуждава да краде пари."

По повод тази жалба социален работник е провел на 19.10.2012 г. среща с майката и двете деца и в изготвения за тази среща протокол е отразил, че "Радина, по данни на майка й, е взела 55 лв. от касичката, която е тяхна, за екскурзия и джобни" и че "майката счита, че тези обвинения са с цел да й ги отнемат (децата), а парите са взети от бабата на децата (майка на бащата Иван Хараламбов) за да ги натопи и обвини, че лъжат".

1. Директорът на ДСП отговорил на бащата с писмо изх. № ЗД-94ИИ/0010 от 26.10.2012 г., което завършва с препоръка Иван Хараламбов да се обърне към Центъра за обществена подкрепа (ЦОП) в гр. Карнобат, който предоставя социални услуги за деца и техните родители, за да намери "правилния подход при контактите с децата си и тяхната майка".

1. С нова жалба от 20.11.2012 г. Иван Хараламбов отново отправя упреци към майката на децата, а едновременно с тази жалба е подал и заявление вх. № ЗД-94ИИ/0017 от 20.11.2012 г., с което е поискал да ползва социална услуга психосоциално консултиране в ЦОП Карнобат. Майката на децата (Борислава Нейкова) обаче категорично отказва тя и децата да ползват такава социална услуга.

1. След този категоричен отказ на майката, жалбите на Иван Хараламбов, че е лишен от контакти с децата, вкл. и през дните по определения режим на лични отношения, са възприети като сигнал за извършвано нарушение спрямо децата и социални работници от отдел "Закрила на детето" в ДСП Карнобат са извършили проучване и оценка по чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) и са изготвили социални доклади, завършващи с идентични изводи и препоръки: "Взаимоотношенията между майката и бащата са конфликтни от известен период от време, поради което детето е преустановило контактите с него. Предвид това е налице синдром на родителско отчуждение. В тази връзка предлагам (спрямо детето) да бъде предприета мярка за закрила на основание чл. 23, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДет."

1. Със заявление вх. № ЗД-94ББ/0007 от 5.12.2012 г. Борислава Нейкова Георгиева заявява, че след като се е запознала с предложената й социална услуга, преценява че тази услуга е излишна за нея и за двете й деца и изрично заявява, че не желае да я ползва.

С писмо изх. № ЗД-94ББ/0003 от 7.12.2012 г. Борислава Нейкова Георгиева е уведомена, че поради изразеното от нея нежелание да посещава отдел "Закрила на детето" и служители от отдела да посещават дома й, спрямо малолетните деца Радина и Любомир ще бъдат предприети мерки за закрила в семейна среда по реда на чл. 23, т. 1, 2 и 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Заедно с писмото отдел "Закрила на детето" е изпратил и изготвените от социалните работници планове за действие по чл. 16а ППЗЗДет.

1. На 2.01.2013 г. директорът на ДСП Карнобат е издал направление изх. № ЗД-74/0001, с което насочва бащата в Центъра за обществена подкрепа - гр. Карнобат, където да му бъде оказана дългосрочна социална услуга "психологическа консултация". Издал е и заповеди № ЗД-ЗД 01/0001, № ЗД-ЗД 01/0002 и № ЗД-ЗД 01/0003, с които насочва децата и тяхната майка за ползване на същата социална услуга - психологическо консултиране в Центъра за обществена подкрепа - гр. Карнобат.

1. На 7.01.2013 г. в Центъра за обществена подкрепа е изготвен протокол за проведена междуинституционална среща, в която са участвали началникът на отдел "Закрила на детето" и социален работник, директорът на ЦОП и психолог при ЦОП, и бащата Иван Хараламбов. В протокола е отразено, че "г-жа Борислава Георгиева не се отзова на отправената покана за договаряне дейности по издадените заповеди за соц. услуги на ДСП Карнобат относно нея и децата й".

1. На 10.01.2013 г. директорът на ДСП е издал задължително предписание № ЗД-94ББ/0001 по чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., с което предписва Борислава Нейкова Георгиева, като родител на децата Любомир и Радина, да съдейства и сътрудничи при изпълнението на издадената заповед за ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа, а именно:

а) да не възпрепятства изпълнението на издадените им заповеди за ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа гр. Карнобат и да не допуска конфликтни ситуации при изпълнението им;

б) да подготви децата по подходящ за възрастта им начин за ползване на предложената им социална услуга в Център за обществена подкрепа гр. Карнобат;

в) да се въздържа и избегне всички действия, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху психическото, умствено и нравствено развитие на децата.

1. С решение № 3 без дата (носещо рег. № 9104-0008 от 7.02.2013 г. на РДСП) директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Борислава Нейкова Георгиева срещу задължителното предписание.

II. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд също е отхвърлил жалбата на Борислава Нейкова Георгиева срещу задължителното предписание, издадено от директора на ДСП - Карнобат, а така също и жалбата й срещу заповеди № ЗД-ЗД 01/0001, № ЗД-ЗД 01/0002 и № ЗД-ЗД 01/0003, с които директорът на ДСП - Карнобат е насочил децата Любомир и Радина и нея самата за ползване на социална услуга психологическо консултиране в Център за обществена подкрепа - гр. Карнобат (виж по-горе т. I. 8 от тези мотиви). За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Според чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет. мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги, а според чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Данните по делото сочели, че в процесния случай е налице безкомпромисно отхвърляне на единия родител от страна на малолетните деца, което представлява родителско отчуждение и независимо от обстоятелствата, допринесли за настъпването му, е необходимо да бъдат предприети съответните мерки по ЗЗДет. Но такива мерки не са били предприети поради отказа на жалбоподателката да ползва и да допусне децата да ползват предложените от отдел "Закрила на детето" социални услуги.

1. Пак поради отказа за сътрудничество от страна на майката, са налице условията на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. за издаване на оспореното от нея задължително предписание.

III. Решението е правилно. Към него са изложени мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. В производството пред Бургаския административен съд е изпълнена психологическа експертиза, писменото заключение по която е в пълно съответствие със събраните по делото писмени доказателства, вкл. и с дадените от майката обяснения по делото. Крайният извод на експерта Даниела Бинева, че фамилната психотерапия би била полезна за всеки един от родителите и децата, следва да бъде споделен. Обвиненията на бащата към детето Радина, че била извършила кражба на пари, които са й подарявани от него, са очевиден нонсенс - няма как да бъде откраднато от детето това, което му е подарено и обратно - не е подарък това, за което има забрана да се ползва от надарения. Но пък е родителска грешка и както се вижда от последвалия разрив в отношенията с Радина - грешка със значителни негативни последици. Тази несъмнено голяма грешка, допусната от бащата, обаче не може да бъде основание за лишаването му от контакти с децата. Опитите му насила да осъществи контакти с тях в няколко случая са довели и до съдебна забрана да доближава жилището на майката и децата. От друга страна цялостното поведение на майката сочи на неприязън към бащата, породена от опасението, че той е започнал да действа в посока за изменение на съдебното решение за родителските права. Сочи и на желание да бъде прекъсната всякаква връзка между него и децата с оправданието, че "бащата е имал крайно лошо отношение към майката (което) негово отношение към майката не е причина да се ограничават контактите" и че "след случая на 7.10.2012 г., при който бащата обвинява дъщеря си, че краде и лъже, подава множество жалби до институции, вкл. РПУ - Карнобат и до училището на децата, като обвинява майката, че учи децата да крадат и лъжат, упражнява насилие спрямо тях, децата се чувстват обидени и отблъснати от своя баща, т. е. словесната и вербална агресия от бащата срещу децата е причината за промяна отношенията между децата и бащата" (цитатите са от стр. 5 на писмената защита, представена от адв. Янка Стойкова в касационното производство). Съдържанието на касационната жалба и на писмената защита в касационното производство сочат, че майката не разбира целите на предприетите от директора на ДСП Карнобат действия. Не разбира, че в това производство въобще не може да бъде обсъждан въпросът следва ли да бъде лишен бащата от родителски права. А написаните от майката и подписани от децата изложения на л. 333 и 334 от делото на Бургаския административен съд сочат, че нейното поведение, заедно с тотално погрешното до тук поведение на бащата, е вече сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен от отдел "Закрила на детето" и правозащитните органи. Ограничаването на родителските права на бащата или неговото лишаване от родителски права може да бъде постановено само от съд при условията на чл. 131 и чл. 132 от Семейния кодекс. Дотогава съдебното решение, с което е установен режим на лични отношения и контакти между бащата и двете деца, е задължително за двамата родители и за децата. Необходима е значителна по обем и прецизна по качество психологическа подкрепа, за да бъде преодолян значителния срив в отношенията между двамата родители и между всеки от тях и двете деца.

Оплакването в касационната жалба, че неправилно Бургаският административен съд е назначил особен представител на децата в развилото се пред него съдебно производство, е също неоснователно. Очевиден е неосъзнатият от майката психически натиск, осъществяван от нея върху децата с цялостното й поведение в хода на развилото се производство пред отдел "Закрила на детето", който е основан върху допуснатата от бащата грешка да обвини детето Радина в кражба. Поради подкрепата на майката на нежеланието на децата и предимно на Радина да се срещат с бащата, изводът на първоинстанционния съд за противоречие в интересите на майката и тези на децата, е обоснован. Човек не е в състояние да промени три неща - раждането си, смъртта си и своите биологични родители. Прекъсването на връзката между деца и родители е отклонение, което обикновено се дължи на някаква психологична причина. Затова като е отхвърлил жалбата на майката Борислава Нейкова Георгиева срещу предписаното от директора на ДСП психологично консултиране като мерки за закрила на децата Любомир и Радина (чл. 23, т. 1 и 3 ЗЗДет) Бургаският административен съд е постановил правилно - законосъобразно и обосновано - решение, което следва да бъде оставено в сила.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на правото на защита на бащата Иван Хараламбов, като не го е конституирал и призовал в качеството на заинтересована страна по делото - лице, за което оспорените от майката Борислава Нейкова Георгиева актове на директора на ДСП Карнобат са благоприятстващи. Но сега обсъжданото решение е постановено при ново разглеждане на делото след отмяна на първоначално постановеното от Бургаския административен съд решение по делото, а процесният случай, както се каза и по-горе, представлява значителен проблем и професионално предизвикателство за отдел "Закрила на детето" при ДСП Карнобат, поради което обезсилването на първоинстанционното съдебно решение и връщането на делото за ново разглеждане, този път с участието и на бащата като заинтересована страна, не би било нито в обществен интерес, нито в интерес на децата, нито в интерес на установения правен ред.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,