Решение № 5040 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2021 г.

Решение № 5040 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2021 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ш. – В. от гр. Я., против решение № 184/29.10.2020 г. по адм. д. № 225/2020 г. на Административен съд - Я.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и противоречие с константната практика на Върховния административен съд. Твърденията, че касаторката е получила недобросъвестно осигурителни плащания, не са установени по безспорен начин с влязъл в сила съдебен или административен акт. Позовава се на чл. 105 от ЗЗД и чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, според които не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица. По подробно изложени съображения в жалбата, моли да бъде отменен съдебния акт ведно със законните последици от това. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Я., чрез старши юрисконсулт С. в писмен отговор и становище, излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 184/29.10.2020 г. по адм. д. № 225/2020 г. Административен съд - Я. е отхвърлил жалбата на М. Ш. - В., от гр. Я. срещу решение №Ц2153-28-23/11.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Я. и потвърденото с него разпореждане №РП-3-28-00785241/17.07.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Я.. Приел, е че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане №РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ – Я. е разпоредено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО възстановяване от жалбоподателката на недобросъвестно получените по общо 11 болнични листа парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 29.01.2018 г. до 30.06.2019 г. в размер на 9280, 08 лева, от които главница в размер на 8180, 15 лева и лихва в размер на 1119, 93 лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че на основание чл. 117 а от КСО, обжалването на разпореждането не спира изпълнението. На Ш. -В. е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, като е уведомена, че при отказ за доброволно изпълнение, същото подлежи на прихващане от изискуеми вземания на лицето от държавното обществено осигуряване и/или на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК. Срещу това разпореждане Ш. -В. е подала жалба до директора на ТП на НОИ Я., който се решение № 2153-28-25/13.05.2020 г. е отхвърлил оспорването. Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано от касаторката пред Административен съд Я., където по жалбата е образувано адм. д. № 119/2020 г. С разпореждане №РП-3-28-00785241/17.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Я., е разпоредено да се прихване от изискуемите вземания на Ш. -В. от държавното обществено осигуряване, представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за м. септември 2019 г. сума в размер на 240 лв. /главница/, а за месеците октомври, ноември, декември 2019 г. и януари, февруари, март, април, май и юни 2020 г. – по 380 лв. /главница/. В мотивите на разпореждането е посочено, че дължимото вземане е установено с разпореждане №РВ-3-00740617/30.03.2020 г., по което липсва доброволно изпълнение в установения за това срок. Ш. -В. е оспорила това разпореждане пред директора на ТП на НОИ Я., който с процесното решение №Ц2153-28-23/11.08.2020 г. го е потвърдил. Настоящият касационен състав споделя становището на административния орган, потвърдено и с решението на Административен съд Я., че в случая е приложима специалната норма на чл. 114 а, ал. 1 от КСО, /в редакцията й ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г. /, съгласно който забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения за помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Според чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Закрилата по чл. 114 а от КСО не се разпростира до задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено осигуряване /Д00/, включително до дължими суми по реда на чл. 114 от КСО. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по ДОПК и не намира субсидиарно приложение по принудителното изпълнение по чл. 114, ал. 5 от КСО по силата на изричната норма на чл. 114 а от КСО. Направеното в този смисъл възражение от касаторката е неоснователно. Предвид това, неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение на Административен съд Я.. С решението на съда правилно е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Я.. С разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ - Я., подлежащо на предварително изпълнение е определено, че Ш. -В. дължи възстановяване на сумите получени по болничните листа и този въпрос не следва да бъде разглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство, тъй като не представлява предмет на спора по настоящото административно дело. Поради това са неотносими въпросите относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от касаторката, както и това, че решението за възстановяването им не е влязло в сила. С процесното решение на директора на ТП на НОИ – Я. е потвърдено само разпореждането за прихващане на определеното с подлежащ на предварително изпълнение акт вземане, със вземането, което Ш. -В. има към ТП на НОИ за отглеждане на дете. Съгласно чл. 117 а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО не спира изпълнението им. Няма данни допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждането за възстановяване на неоснователно получените суми по болнични листа, да е било спряно при условията на чл. 117 а, ал. 2 от КСО. Разпореждане №РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите при ТП на НОИ – Я. е оспорено по административен ред, като впоследствие е обжалвано и решението на директора на ТП на НОИ-Я. за потвърждаването му, но независимо, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение то не е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117 а, ал. 1 от КСО, обжалването не спира изпълнението и принудително изпълнение може да бъде проведено. В аналогичен смисъл е решение № 14280 от 24.10.2019 г. по адм. д. № 3198/2019 г., VІ отд. на ВАС. Е. отмяна на разпореждане №РВ-3-28-00740617/30.03.2020 г. с влязло в сила съдебно решение, би имала за последица възможността за възстановяване на неоснователно удържаните суми на касаторката. При тези съображения не се констатират пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на решението на Административен съд Я. и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция за разноски на ответника, касаторката следва да му заплати такива в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение