Решение № 9269 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2014 г.
ВАСII отделение03.07.2014 г.докладчик т Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 722 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 338/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА Община Велинград и Николина Ангелова Михайлова да заплатят общо на Цветана Павлова Илкова, от гр. София, ул. "Боянски водопад" № хх, ап. хх, ет. х, и на Гинка Трифонова Вецова, от гр. Велинград, ул. "Христо Дрънков" № х, сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляващи направени от последните разноски пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9269 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по две касационни жалби - първата е от кмета на Община Велинград, представляван от адв. Десподски, втората - от Николина Ангелова Михайлова, представлявана от адв. Левичаров и адв. Хрисчев, срещу решение № 722 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 338/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на Цветана Павлова Илкова, от гр. София, е отменено писмо № 032-01-59 от 5.04.2013 г. на кмета на Община Велинград и е върната на административния орган преписката, образувана по заявление за допълване (поправка) на кадастралния план, подадено от Николина Ангелова Михайлова, за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, а касационната жалбоподателка Николина Ангелова Михайлова претендира и присъждане на разноски. Ответниците - Цветана Павлова Илкова и Гинка Трифонова Вецова, представлявани от адв. Сачева, оспорват касационните жалби и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, са неоснователни. С оспореното пред първата съдебна инстанция писмо № 032-01-59 от 5.04.2013 г. на кмета на Община Велинград жалбоподателката Цветана Павлова Илкова е била уведомена, че "складовите помещения в УПИ № Х-5728, кв. 21 по действащия план на гр. Велинград са нанесени въз основа на представени геодезическо заснемане и удостоверение за търпимост на сгради", както и че "при попълване на кадастралния план с новоизградени строежи или части от строежи - изпълнени при спазени строителни книжа или с удостоверения за търпимост, съгласно ЗКИР заповед не се изисква". С определение № 14246 от 30.10.2013 г., постановено по адм. дело № 13789/2013 г. по описа на ВАС е прието, че оспореното писмо представлява годен за оспорване административен акт. За да отмени обжалвания акт на кмета на Община Велинград, първоинстанционният съд е приел, че е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Приел е, че производството, предхождащо издаването на оспорения акт, е било за нанасяне на сгради в кадастъра и е в хипотезата по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, поради което са приложими разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, регламентиращи непълнотите и грешките в кадастъра да се установяват на място с акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Такъв акт в случая не е съставен, като безспорно липсва и съгласие на двама от съсобствениците на имота в него да бъдат нанесени процесните две сгради. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно нарушенията на закона при осъществяване от кмета на процедурата по попълване на кадастралния план с процесните сгради. Производството, което е започнало и се е развило пред административния орган във връзка с направеното искане на касационната жалбоподателка, е по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, тъй като ненасянето в плана на съществуващи сгради безспорно представлява непълнота на кадастралния план по смисъла на посочената разпоредба, както правилно е приел първоинстанционният съд. Липсата на одобрени кадастрална карта и кадастрален регистър за съответната територия (територията на Община Велинград) означава съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, че компетентен да отразява в кадастралните планове всички настъпили изменения в недвижимите имоти е кметът, по ред, определен с Наредбата по чл. 31 от ЗКИР, а именно Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Следователно редът за нанасяне в кадастралния план на настъпили изменения в недвижимите имоти е същият като този за нанасянето им в кадастралните карти и кадастралните регистри и той е разписан в чл. 56 и следващите от Наредба № 3/2005 г. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62, вр. § 5, ал. 6, т. 6 от цитираната Наредба, изискват да се състави акт за непълноти и грешки, който да се подпише от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Нормата на § 5, ал. 6, т. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. възпроизвежда закона относно съставянето на акта за непълноти и грешки при изменение на кадастралния план, като посочва съставителят да е общинската администрация. Неподписването на акта за непълноти и грешки от някой от посочените лица, респективно липсата на такъв акт, е индиция за наличието на спор за материално право и е пречка за нанасяне в кадастралния план на исканите изменения. Следователно при преценката на законосъобразността на атакувания акт съществено условие е наличието на акт за непълноти и грешки, съставен при спазване условията на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. Като е достигнал до този извод и е отменил оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за разноски в писмения отговор на ответниците, касаторите следва да бъдат осъдени да им заплатят разноски пред касационната инстанция в общ размер 150 лева за адвокат, видно от договора за правна помощ от 31.01.2014 г. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, ръководен от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 5
- чл. 62