Решение № 11250 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2009 г.

Решение № 11250 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Динко Алексиев Бобчев, чрез процесуалния му представител адв. Иван Колев и е против Решение № 348/19.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1701/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационната жалба са изразени от ответника Община Пловдив, чрез процесуалния представител ю. к. Хаджийска. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Динко Бобчев против Заповед № ОА-1718/16.06.2008 г. на Кмета на Община Пловдив за отчуждаване на част от недвижим имот в гр. Пловдив, ул. "Победа" № 26, попадащ в трасе за разширение на ул. "Победа". Жалбоподателят е поискал оспореният административен акт да бъде отменен изцяло и алтернативно е поискано - заповедта да бъде изменена по отношение на размера на определеното обезщетение като то бъде съобразено с пазарната стойност на отчуждения имот. Съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията в първата й част и е уважил същата във втората й част като е допуснал изменение на паричното обезщетение от 140 200 лв на 168 800 лв. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че оспорената заповед е издадена при действие на разпоредбата на чл. 209 ЗУТ преди влизане в сила на изменението с ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г. и Кметът на Общината е компетентен да издаде административен акт от вида на оспорения. Отчуждаването е по реда на ЗУТ, когато се касае до елементи на техническата инфраструктура. Тъй като на самостоятелно обжалване подлежи заповедта за отчуждаване - правилно в нея е включена оценката на размера на обезщетението. От представените доказателства е установено, че процесният имот № 1181 попада в улична регулация и в УПИ IХ-1180, 1181 и 1182 - обществено и жилищно застрояване. Установява се от конкретното местоположение на ПИ № 1181, че е необходимо да се отчужди ид. ч. от площта за разширение на улица, съответна на правото на собственост, като предвид съсобствеността върху целия ПИ отчуждаването ще следва да е съответно на притежаваната от жалбоподателя ид. ч. от засегнатата част. Правилно съдът е отбелязал, че към момента на отчуждаването - остатъка на ПИ, попадащ в УПИ - обществено и жилищно строителство има предназначение, по което може да се ползва. Правилен и обоснован е и изводът на решаващия съд, че Общината не е имала задължение да удовлетвори искането за замяна, отправено от Бобчев, тъй като за да бъде проявен фактическия състав на чл. 209 не е необходимо доказване, че е съществувала възможност за доброволно уреждане на въпроса с прекратяване на съсобствеността. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав