Решение № 14004 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2014 г.

Решение № 14004 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лиляна Иванова Сандева, в качеството й на ЕТ Лиляна Иванова, гр. Кюстендил чрез адв. Кирил Станчев против решение № 2168 от 05.12.2013 г. на Административен съд, град Благоевград, постановено по адм. д. № 788/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 530/09.09.2013 г. издадена от и. д. началника на митница Югозападна. В касационната жалба се твърдят всички касационни основания по чл. 209 от АПК - нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочат се и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От съдържанието на касационната жалба се извеждат доводи за неправилно отхвърляне на жалбата против Заповед № 530/09.09.2013 г. преди да е приключило производството по нахд № 1029/2013 г. по описа на Кюстендилския районен съд. Ответникът - началник на митница Югозападна не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията по чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Възражението на прокурора от Върховна административна прокуратура за нередовност на жалбата е неоснователно. От съдържанието й се извеждат доводи за допуснато процесуално нарушение от съда при отказа да спре разглеждането на делото до приключване на спора относно законосъобразността на наказателно постановление № 347 от 09.09.2013 г. - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред административен съд - Благоевград е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 530/09.09.2013 г. издадена от и. д. началника на митница Югозападна, с която е наредено запечатване на обект - кафе-аперитив, находящ се в с. Богослов, общ. Кюстендил, стопанисван от ЕТ Лиляна Иванова, с. Богослов за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.01.2013 г. при извършена проверка от служители на ОД на МВР - Кюстендил в посочения търговски обект, в шкаф, в помещение обособено като склад, са открити тютюневи изделия - 19 кутии цигари, без задължителния бандерол, одобрен от МФ. На търговеца с наказателно постановление № 347 от 09.09.2013 г. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за административно нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Вещите, предмет на нарушението са отнети в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС търговецът е лишен от право да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец. С оспорената в настоящото производство заповед му е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект - кафе-аперитив, находящ се в с. Богослов, общ. Кюстендил, стопанисван от ЕТ Лиляна Иванова, за срок от един месец. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалб за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 1-т. 3 от АПК, са неоснователни. Решението е постановено от законен съдебен състав, по надлежно упражнено право на жалба против индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, при липсата на основания за недопустимост на оспорването по чл. 159 от АПК и при спазване на чл. 153 от АПК при конституирането на страните. При постановяването му съдът е обосновал фактическите си и правни изводи и е приложил правилно материалния закон. Нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС предвижда в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон да се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението. По силата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС мярката се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице. От събраните по делото доказателства правилен е изводът на административния съд за законосъобразност на наложената принудителна административна мярка. Същата е издадена от началника на митница Югозападна, който по силата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС притежава материална компетентност за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и че са налице предвидените от закона предпоставки за издаването й. От наличните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че спрямо търговеца е наложено административно наказание по чл. 124в от ЗАДС за нарушение на чл. 123, ал. 1 от същия закон, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол в търговския обект. С това е изпълнен фактическият състав по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Оплакванията в касационната жалба се отнасят до неправилност на отказа на административния съд да спре производството по делото, поради преюдициалност на спора относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление. С протоколно определение 25.11.2013 г., постановено по адм. дело 788/2013 г., АС - Благоевград е оставил без уважение искането за спиране. Това определение подлежи на контрол, заедно с крайния акт по спора, поради което доводите са относими към правилността на обжалваното решение, но са неоснователни. В случаите по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и за налагането на ПАМ е достатъчно да е установено нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС и налагането на наказание за това нарушение. Законът не поставя условие наказателното постановление да е влязло в сила, за да е налице правно основание за налагане на ПАМ. По делото, до приключване на устните състезания в настоящото производство не са представени доказателства за отмяна на наказателното постановление, поради което крайният извод на административния съд за законосъобразност на наложената ПАМ следва да бъде споделен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,