Решение № 16754 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.

Решение № 16754 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 5177 от 02.10.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6249 по описа за 2012 г. в частта му, с която е уважен предявеният иск и Агенция "Митници" е осъдена на Ростислав Ангелов Колев от гр. Русе на основание чл. 104, ал. 1 Закона за държавния служителэ обезщетение за периода, през който не е заемал държавна служба, считано от 18.12.2009 г. до 18.10.2010 г. в размер на 4145.40 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 02.07.2012 г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 602 лв. Решението на Административен съд - София град се обжалва и от Ростислав Ангелов Колев в частта му с която е отхвърлен предявеният иск на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за разликата до предявения размер от 5880 лв. В касационните жалби се развиват оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби и за основателност на касационната жалба на Ростислав Ангелов Колев и неоснователност на касационната жалба на Агенция "Митници". Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Производството пред Административен съд - София град е образувано по предявен от Ростислав Ангелов Колев против Агенция "Митници" иск за заплащане на и обезщетение в размер на 5880 лв. на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл за период от 10 месеца, през който същият не е заемал държавна служба. Твърди се в исковата молба, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 10224 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", която е отменена с влязло в сила съдебно решение № 3196/28.06.2011 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 725/10 г. Претендира обезщетение за незаконно уволнение за период от 10 месеца, считано от 18.12.2009 г. общо в размер на 5880 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 10224/16.12.2009 г. на директора на агенцията е прекратено служебното правоотношение на ищеца на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл на основание ПМС № 302/09 г. и утвърдено длъжностно разписание на митницата ., считано от 18.12.2009 г. Със съдебно решение № 3196 от 28.06.2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 18-ти състав по адм. д. № 725/10 г., потвърдено с решение № 16714/19.12.2011 г. на ВАС, V-то отделение, по адм. д. № 12883/2011 г. е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. Със заповед № 804/03.02.2012 г. ищецът е възстановен на длъжност "младши инспектор" в ранг V-ти старши в митница Р., считано от 03.01.2012 г. Определена му е основна месечна заплата в размер на 490 лв. и 20 % допълнително месечно възнаграждение за прослужено време или брутно месечно възнаграждение в размер на 588 лв. За да уважи исковата претенция до размер на 4145.40, ведно със законната лихва от датата на предявяването й до окончателното изплащане на обезщетението, съдът е приел, че съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл (ред. ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. С изменението на разпоредбата в ДВ. бр. 38/2012 г. в сила от 01.07.2012 г. правото на обезщетение вече се определя според основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, за срок не за повече от 6 месеца. Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът е посочил, че правото на обезщетение на ищеца възниква с влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя заповед № 10224 от 16.12.2009 г., т. е. на 19.12.2011 г., поради което относно размера му е приложима редакцията на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл преди изменението в ДВ бр. 38/2012 г., независимо от предявяване на иска на 02.07.2012 г., като в съответствие с материалноправните разпоредби на закона е определил, че обезщетение се дължи за 10 месеца, тъй като в посочения 10 месечен период от прекратяване на правоотношението, служителят не е получавал доходи от трудово или служебно правоотношение. С оглед изложеното касацонната жалба на Агенция "Митници" е неоснователна и решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. С обжалваното от Ростислав Ангелов Колев решение е отхвърлен искът до предявения от него размер - 5880 лв. за да постанови този резултат, съдът е уважил направено от ответника по иска възражение за прихващане с изплатени на ищеца обезщетения с правно основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл - общо три брутни месечни заплати в размер на 1734.60 лв. по представени като доказателства два фиша за изплатени обезщетения за ищеца за м. декември 2009 г. и за м. март 2010 г. общо в размер на 1734.60 лв. Съдът е посочил, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е напълно идентично - замества липсващата заплата за цялото време, през което служителят не е заемал държавна служба, но за не повече от 10 месеца и че двете обезщетения -по чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 ЗДСл обезщетяват едни и същи вреди от оставането на служителя без работа, Изводът на съда е, че двете обезщетения не могат да се претендират кумулативно, а само алтернативно. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите за възможността на прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 с това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Двете обезщетения са призовани да възмездят вредите от оставане на служителя без работа, т. е. почиват на едно и също основание. Разликата между тях е, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се дължи при законосъобразност на уволнението, а това по ч. 104, ал. 1 от ЗДСл - при незаконосъобразност на уволнението. Неправилно обаче съдът е извършил прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с това по чл. 106, ал. 4 от закона. Последното почива на различно фактическо основание - неспазено задължение на органа по назначаване за даване на предизвестие и се дължи, независимо от това дали уволнението е законосъобразно или не. В случая не може да се говори за обезщетение на отпаднало основание. Отмяната на уволнението не се отразява на субективното право на служителя да го получи, независимо от това дали уволнението е законсъобразно или не е. Предвид това решението в отхвърлителната част е частично неправилно. На ищеца следва да се присъди и сумата на обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл - 578.20 лв, съобразно представения пред първата инстнация фиш от м. декември 2009 г., която неправилно е прихваната от сумата на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното Върховният административен съд