Решение № 37 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 673/2008 г.

Решение № 37 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 673/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Военно- апелативна прокуратура и жалба на частните обвинители и граждански ищци Л. Г. П. и С. Н. П. против въззивно решение № 125 от 14.10.2008 г. по внохд № 115/2008 г. по описа на Военно апелативния съд на Република България, с което е потвърдена оправдателна присъда № 50/26.06.2008 г. по нохд № 50/2008 г. постановена от Варненския военен съд срещу подсъдимите С. С. и С. И. В протеста, който се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се излагат съображения за допуснато нарушение на закона. Прави се искане решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - необсъждане на доводи за необоснованост на присъдата. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимите С. П. С. и С. Й. И. не се явиха. Защитникът на двамата - адв. Д. С. моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Варненският военен съд е признал подсъдимия С. П. С. за невинен в това, на 5/6 март 2007 г. в гр. Р. да е причинил смъртта на С. П. от гр. В. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, поради което го оправдал по обвинението по чл. 123, ал. 1 пр. 2 НК. Признал е подсъдимия С. Й. И. за невинен в това, на 5/6 март 2007 г. в гр. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност да е причинил смъртта на С. П. от гр. В., поради което го оправдал по обвинението по чл. 123, ал. 1 пр. 3 НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Л. г. П. и С. Н. П.а солидарно срещу двамата подсъдими граждански иск за сумата от по 100 000 /сто/ хиляди лева, като неоснователни и недоказани. По протеста: Излагат се доводи за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК по отношение на подсъдимия С. П. С. Неправилно съдът е потвърдил оправдателната присъда срещу него.подсъдимият не следвало да приема в отрезвителя пострадалия, а след като го е приел, е следвало незабавно съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Iз-1935/25.10.2006 г. да предприеме мерки за отвеждането му в центровете за спешна медицинска помощ или най-близкото лечебно заведение за оказване на помощ. Протеста е процесуално недопустим. По отношение на прокуратурата, присъдата е влязла в законна сила. Това е така, защото въззивен протест срещу оправдателната присъда на Варненския военен съд не е бил подаден. Съгласно чл. 318, ал. 2 НПК прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Въззивното производство е образувано само по въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци, което означава, че окръжният прокуроре намерил оправдателната присъда по отношение на подс. С. С. за правилна. Липсата на въззивен протест означава още, че по отношение на обвинителната власт, с. в процеса, присъдата е влязла в законна сила. По тези съображения, подаденият касационен протест се явява процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане, а образуваното производство и въз основа на подадения чрез Военно апелативния съд касационен протест следва да се прекрати. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Жалбата е основателна: Присъдата и решението са постановени при съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Съгласно чл. 13 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. В чл. 14 НПК е указано, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. От прочита на посочените процесуални норми е видно, че преди да постановят своите присъда и решение, съдилищата следва да са извършили всички необходими действия по събиране и проверка на доказателствата от значение за установяване на обективната истина по делото. От данните по делата - първоинстанционно и въззивно става ясно, че съдилищата са пренебрегнали изискванията на процесуалния закон и са постановили съдебните си актове, без да положат усилия за максималното изясняване на обстоятелствата, касаещи обвинението повдигнато срещу подсъдимите. На досъдебното производство разследващите органи за назначили три вида съдебно медицински експертизи, в които е описано състоянието на починалия, причината за настъпилата смърт, периода от време в който е настъпила смъртта, предвид установената концентрация на морфин - 0.1 мг % в трупа на С. Л. П. Заключенията на експертите-медици не са изслушани в проведените съдебни заседания - както при първото разглеждане на делото, така и при повторното му гледане от Варненския военен съд. Нещо повече - експертите не са били призовавани, а техните експертизи са били огласени по реда на чл. 283 НПК в съдебно заседание. Огласен по този ред е и протокола за оглед на местопроизшествие /л. 6 от сл. дело/. При анализа на доказателствата, съдът е визирал заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, в частта относно времето на развиване на белодробен оток и останалите патологични процеси в зависимост от тежестта на отравянето, както и възможността при тежко морфиново отравяне признаците да бъдат доловени при спящ човек. Неизслушването на експертите в съдебно заседание е довело до неизясняване на обстоятелствата, касаещи инкриминираната срещу подсъдимия С дейност. На последният е вменена отговорност за това, че той не е изпълнил задълженията си по служба посочени в т. 11, пр. 4 от Правилника за вътрешния ред в "Заведение за отрезвяване" при ОДП - Русе, утвърден на 8.01.2007 г. от Директора на НС Полиция. Съгласно т. 11, пр.4 от който подсъдимият периодично, в интервал не по-малко от 30 минути е длъжен да проверява състоянието на настанените за отрезвяване лица. Според медицинското заключение, смъртта на пострадалия е настъпила за времето от 0.00 ч. до 7.00 ч. на 6.03.2007 г. В същото време, от заключението не става ясно, какъв е часът на смъртта. Посочва се, с оглед гласните доказателства /обясн.на двамата подсъдими/, че най-вероятно смъртта е настъпила около 7.30 часа. В заключението няма данни каква е аргументацията на този извод. Разпита на тези лица би изяснил обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия, а именно времето на настъпилата смърт ведно със задълженията на подсъдимия произтичащи от посочения правилник. За да се изследва този въпрос е било необходимо вещите лица да изяснят въз основа на огледния протокол, какво означават констатациите за състоянието на трупа на починалия. В протокола е записано, че при огледа извършен в 9.15 часа "мускулните групи на трупа и крайниците имат добре изразено трупно вкочаняване". По долу е отразено "по лявата с. на лицето, лявата с. на гръдния кош, поясната област има морави послесмъртни пета които при натиск изчезват и бързо се възстановяват има и по гръбната и седалищната част в ниско лежащите и непритиснатите й части". Има и изразени по лявата част на гръдния кош и лява поясна област множество дребнопетнисти вътрешнокожни кръвоизливи. Описана е и позата в която е намерен починалия. При липсата на писмени доказателства - книга за регистрирани посещения от дежурните при настанените лица по време, състояние на лицата начин при проверката и пр., е било особено наложително да се съберат доказателства за възможния час на настъпилата смърт. Данни за това са могли да се получат именно от компетентни медицински лица, които след като съобразят изложеното в огледния протокол, приложения фотоалбум, часа в който е открит и изнесен в коридора на заведението починалия, да дадат категорично заключение за времето на смъртта на починалия. Следва да се изясни посредством разпита на всички поемни лица, изброени в протокола за оглед, участвали в него и положили подпис и най-вече на Д-р П. Д. констатирал смъртта, степента на вкочаненост и другите трупни изменения на какъв интервал от време отговаря. Регистрираното трупно вкочаняване дали означава, че трупът е бил вече изстинал и ако е, за колко време това е възможно. Следва да се посочи също така, при труп преседял два часа /времето на откриване в 7.45 часа и огледа в 9.15 часа, какви са трупните изменения, степен на изстиналост, на вкочаняване и пр.настъпват, респ. при по-ранна смърт, как би изглеждал трупа, и как би се изчислил вероятният час на смъртта. Експертизата дава два варианта - при първия се приема, че възможното време на настъпване на смъртта е между 00.00 часа и 7.00 часа, а при втория - съгласно обясненията на подсъдимия и на оправдания С. И. е между 6.00 часа и 07.00 часа на 6.03.2007 г. В такъв случай експертите следва да пояснят, какво е състоянието на труп час и половина след настъпилата смърт, както и това на труп след настъпила смърт три, четири или повече часа по-рано. С оглед на резултатите обективно ще може да се провери тезата на подсъдимия, че на всеки половин час той е извършвал проверка и още, каква следва да е проверката при положение, че лицето е прието с данни за морфинов прием, за което е бил инжектиран с ампула "Налоксон" преди постъпването му в заведението. Съгласно експертизата /л.167 от сл.д./, смъртта на С. Д. е настъпила следствие на белодробен оток, който патологичен процес трае продължително време и не може да не бъде незабелязан. От данните по трупа - пенеста секреция от дихателните пътища по устата на починалия може да се установи още колко време е продължил патологичния процес с оглед клиничната картина на белодробния оток, както и възможността да бъде видян в случай на проверка по надлежния ред. Неспазване изискванията на процесуалния закон за проверка и оценка на всички относими към обвинителната теза доказателства, е обусловило постановяване на неправилен съдебен акт при съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е основание по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Нарушението е допуснато на първоинстанционното съдебно производство, поради което делото следва да се върне на Варненския военен съд за повторно разглеждане от стадия на съдебното заседание. Съдът следва да съобрази гореизложеното, да призове вещите лица по изготвените съдебно медицински експертизи и провери всички доказателства от значение за правилното изясняване на делото. Следва да разпита поемните лица присъствали при огледа, включително и св. М, която заедно с подс. С. И. намерили починалия в бездиханно състояние. По преценка съдът може да разшири експертизата, заключението на която е от съществено значение за правилното решаване на делото. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2,3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение