Решение № 14057 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2009 г.

Решение № 14057 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, чрез процесуален представител адвокат Анна Добрева, против решение № 5/11.02.2009 г. постановено по адм. дело № 6285/2007 г. по описа на Административен съд - София град, II отделение, 24-ти състав, в частта, в която Столична община е осъдена да заплати на Васислава Атанасова Попова сумата от 108 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, респективно сумата от 2 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, ведно с разноски в размер на 472.35 лв. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, с произтичащите от това последици. Ответната страна Васислава Атанасова Попова, в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна, по съображения относно правилността на решението в обжалваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Васислава Атанасова Попова от гр. София срещу Столична община, до Софийски районен съд. Във връзка с изложени твърдения, че на 03.04.2007 г., чакайки на автобусна спирка е нападната от безстопанствени кучета, при което е понесла наранявания, наложили й посещение на болнично заведение, ваксиниране и последващо лечение с противоалергични препарати и други медикаменти, ищцата претендира от Столична община, обезщетение за имуществени вреди в размер на 108 лв и за неимуществени - в размер на 3 000 лв, на основание чл. 45 ЗЗД. Административно дело № 6285/2007 г. на Административен съд - София град е образувано след прекратяването на образуваното по посочената искова молба, производство по гр. дело № 11729/2007 г. на Софийски районен съд и изпращането му по компетентност на АССГ. Последният съд е приел, че е компетентен да се произнесе, както и че исковата молба е основателна предвид неизпълнението на задълженията на кмета на Столична община, произтичащи от нормите на чл. 35, т. 4 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД, отм. по ДВ бр. 13/08.02.2008 г., действал към момента на увреждането) и чл. 138, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложението на същия закон (ППЗВМД). Според чл. 35, т. 4 ЗВМД (отм.), кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Този текст отчасти е възпроизведен в чл. 138, ал. 1, т. 5 ППЗВМД, съгласно който кметовете на общини обезпечават залавянето на безстопанствените животни. По същество първоинстанционният съд е приел, че след като кмета на Столична община не е изпълнил горепосочените задължения, общината носи отговорност за произтеклите от това вреди, при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат Столична община е осъдена да заплати пълния размер на претендираното от Васислава Попова обезщетение за имуществени вреди (установен по представените по делото доказателства за направените за лечението й разходи) и частично - това за неимуществени вреди. Съдът е присъдил по-малък от претендирания в исковата молба размер на обезщетението за неимуществени вреди, а именно сумата от 2 000 лв., определена по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, както и съответстваща на уважените искови претенции, част от направените от ищцата, разноски по делото. С оглед естеството на твърдяното увреждане и искането до съда, формулирано в исковата молба, неправилен е направеният от административният съд извод, че изпратеното му от районния съд дело му е подсъдно. Настоящият състав на ВАС намира, че задълженията на кметовете на общини, визирани в чл. 35, т. 4, чл. 70 от ЗВМД (отм.) и чл. 138, ал. 1, т. 5 ППЗВМД, не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно приложимата в случая, специална правна уредба на ЗВМД (отм.) и правилника за неговото приложение, безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините. Следва да се отбележи, че разпоредбите на глава V "Безстопанствени животни" от действащия понастоящем Закон за защита на животните, в сила от 31.01.2008 г., също налагат извода, че безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Но при изпълнението на тези задължения, общините действат, като лица, упражняващи надзор върху безстопанствените животни на тяхна територия, а не упражнявайки властнически компетенции, в изпълнение на административна дейност. Според чл. 50 ЗЗД, за вредите причинени от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че отговорността на общините за вреди, причинени от безстопанствени животни, за които именно те полагат грижи и осъществяват надзор, следва да бъде реализирана не по специалния ред по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, както е приел административният съд, а по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Другояче казано, предявената от Васислава Попова искова молба не попада в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Действително посочената от ищцата правна квалификация, не е задължителна за съда и той е този, който следва да определи правното основание на иска, по който е образувано делото въз основа обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. Но в случая, предвид наведените фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания до съда, неправилно административният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК, наместо такъв по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, който е подсъден на общите съдилища. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да повдигне препирня за подсъдност на делото при условията на чл. 135 АПК, административният съд се е произнесъл по исковата молба, предявена на основание чл. 50 във връзка чл. 45 ЗЗД, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. При това, образуваното по исковата молба административно дело по описа на АССГ следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност за произнасяне по исковата молба, по която е образувано, на съответно компетентния общ съд, а именно - Софийския районен съд. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение