Решение № 199 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2016 г.

Решение № 199 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директора на дирекция "ОДОП" - В. Т., като се обжалва Решение № 344 от 01.11.2016 г., постановено по АХД № 180/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04001515003167-091-001/03.12.2015 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 63/22.02.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т., в частта, в която за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е установен допълнително корпоративен данък и съответстващите му лихви. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е отменил акта над горепосочените суми, като е приел, че по спорните фактури са доказани реално осъществени сделки за покупка на стоки. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората е подадена от "Драгевит" ЕООД с. Р. срещу решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата на дружеството против РА. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е съгласен с изводите на съда, че следва да се преобразува финансовият резултат в увеличение за 2011 г., като се откаже разхода за начислените лихви за заеми, предоставени от собственика на дружеството Д. И.. Счита, че е спазен принципа за текущо начисляване на съответните стопански операции. Посочено е, че бюджетът не е ощетен от така осчетоводения разход за лихви, тъй като този размер, който е използван като разход в "Драгевит" ЕООД огледално е деклариран като приход при Д. И. и е начислен и внесен съответния данък. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК преценява следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. По същество те са неоснователни по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-04001515003167-091- 001/03.12.2015 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 63/22.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с който след извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за периода 2009 г. - 2011 г., включително, и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 212 875.92 лв. и лихви за корпоративен данък в размер 102 749. 68 лв. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и приетите по делото съдебно - графологична и съдебно - счетоводна експертиза, както и показанията на свидетелите Г. Т. И., Ц. П. П., Г. И. Н., И. П. И. и Д. Ц. Н., обясненията на управителя на жалбоподателя. Съдът е кредитирал тези доказателства и е приел, че се установява реалност на спорните доставки, поради което следва да бъде признат разход за съответната година. По отношение на определения допълнително корпоративен данък в резултат на непризнати разходи за лихви съдът е приел, че сумите са осчетоводени в нарушение на принципа за текущо начисляване, поради което не следва да бъдат признавани като разход за данъчни цели за 2011 г. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, дори и да беше налице документална обоснованост на съответните счетоводни записвания. С оглед гореизложеното, съдът е отменил РА относно установения КД в резултат на непризнатите разходи по гореописаните продажби на метални отпадъци, а в останалата част е потвърдил РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т.: Оспорва се решението, в частта отменяща РА. Твърди се, че неправилно съдът е отменил акта над горепосочените суми, като е приел, че по спорните фактури са доказани реално осъществени сделки за покупка на стоки. Тези възражения са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя становището на Върховната административна прокуратура по делото, че е налице правилна съвкупна преценка на първоинстанционния съд на всички събрани в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, както и извода, че в хода на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК в производството по чл. 156 и следващите от ДОПК, са оборени констатациите на приходните органи за нереалност на доставки и приложен чл. 16 от ЗКПО, без наличие на елементите от фактическия състав на хипотезата. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за доказване реалното движение на стоките от доставчиците към получателя, от страна на ревизираното лице още в процеса на ревизията са били представени писмени доказателства относно произхода на стоките и транспортирането им. Предвид извършеното в съдебната фаза оспорване на автентичността на документи - товарителници, пътни листи, кантарни бележки, сертификати за произход, приемо - предавателни протоколи, складови разписки, РКО и др. и откритото производство по чл. 193 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК са ангажирани годни доказателства от страна на жалбоподателя, като са изслушани св. показания на касиера Г. И., счетоводителя Ц. П., шофьорите Г. Н. и И. П., представляващия дружеството - доставчик "М. Г." Д. Ц. Н., чийто показания съдът правилно е кредитирал като логични и непротиворечиви. По делото е ангажирана от страна на ревизираното лице и съдебно-графологическа експертиза, която е установила автентичността на подписите на лицата, представляващи процесните доставчици. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза е, че счетоводството на "Драгевит" ЕООД за 2009, 2010 г. и 2011 г. е водено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и стандартите за финансови отчети на малките и средни предприятия, като представените по делото документи/копия на фактури, кантарни бележки, складови разписки, хронологични регистри на синтетични сметки, аналитични и синтетични оборотни ведомости/ представляват част от воденото от жалбоподателя счетоводство. Така закупените стоки, описани в спорните фактури, са продадени впоследствие на трети лица т. е. налице е последваща реализация на закупените стоки. Поради изложеното настоящият състав намира, че от представените доказателства не се установява, че процесните доставки са нереални, поради което първоинстанционното решение в тази част е правилно и не страда от пороците наведени в касационната жалба. По жалбата на "Драгевит" ЕООД: Първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е посочено, че принципа за текущо начисляване на разходите е нарушен, предвид отчитането на цялата сума на разходите за лихви през 2011 г., като в същото време съобразно писмените обяснения на самото ревизирано дружество лихвата е за предоставени суми на дружеството от собственика Д. И., за периода 2007 г. - 2010 г. В. е и изводът на първоинстанционният съд, че единствено наличието на счетоводни записвания за начисляване на лихви върху предоставени от Д. И. парични средства не е достатъчно основание да се приеме, че действително са предоставени парични заеми от страна на съдружника в дружеството при липса на представени такива доказателства. С оглед изложено, решението и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски от страна на двете страни следва да се присъдят разноски съобразно потвърдения съдебен акт за страните по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,