Решение № 11296 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С., гражданин на Афганистан, [ЛНЧ], чрез адв. Дичева, срещу решение 19684 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело 4723/ 2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на С. срещу решение 3179 от 16.04.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на оспорващия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ при МСРБ), чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и страна, за която този съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София- град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд правилно приема, че оспореното решение 3179 от 16.04.2025г. на председателя на ДАБ при МСРБ, с което на жалбоподателя А. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е издадено от компетентен съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, като съображенията в съдебния акт в този смисъл се възприемат от касационния състав при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Заключението на административния съд за съответствие на обжалваното съдебно решение с материалния закон също е правилно и се споделя от настоящата инстанция изцяло. От проведеното на 03.01.2025г. интервю с лицето, търсещо закрила, и от останалите писмени доказателства се установява, че А. С., гражданин на Афганистан, напуска страната по произход доброволно, по лични причини, свързани с любовна връзка, която роднините на момичето не одобряват. След напускането на Афганистан той преминава нелегално през границите на няколко държави Иран, Турция и България където остава по няколко месеца (в България само 15 дни), след което стига до Германия, откъдето е върнат в България. Същият не е преследван заради своята раса, етническа принадлежност и религиозни и политически убеждения и срещу него не е установена реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание и екзекуция. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че предпоставките на чл. 8, ал. 1 и на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са изпълнени и не са налице основания за предоставяне на гражданина на Афганистан търсената международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по- горе текстове за предоставяне на бежански статут. Липсват данни за заплахи, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Всъщност напускане на страната по произход е доброволно и по причини от личен характер, а обстоятелството, че С. преминава нелегално през границите на няколко държави, за да стигне до Германия, сочи, че в случая лицето не се нуждае от международна закрила, а е икономически мигрант, търсещ по- добри условия за живот и реализиция. Изводът на административния съд за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитерен статут на жалбоподателя при условията на чл. 9, ал. 1 ЗУБ също се споделя от настоящата инстанция изцяло. След анализ на бежанската история на лицето и подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход с оглед справката на дирекция Международна дейност на ДАБ, съдебният състав обосновано приема, че касаторът не е принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход, което изключва предоставянето на хуманитарен статут. В този смисъл съдът правилно се позовава на решение на СЕС по дело С-465/2007 г. относно тълкуването на чл. 15 б. в от Директива 2011/95/ЕС. Тези изводи се подкрепят и от представената пред настоящата касационна инстанция справка за актуалната обществено- политическата и икономическа обстановка в Афганистан, според която в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация се подобрява значително, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход, не би било свързано с неблагоприятни последици. В този смисъл следва да се отбележи, че управлението на талибаните, само по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, които в случая не са установени. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,