Решение № 12037 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалноия кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. ИВАНОВА чрез адвокат Д. Павлова от ГАК против решение 70/2.06.2021г. на Административен съд Габрово по адм. дело 73/21г. С него се отхвърля жалбата й против решение 6 от 8.03.2021г. на директора на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [ЕГН] от 13.11.2015г., разпореждане [ЕГН] от 16.03.2016г. и разпореждане [ЕГН] от 22.04.2016г. и трите издадени от ръководител "ПО" в ТП на НОИ Габрово. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Габрово не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. ИВАНОВА срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ Габрово, с което се отхвърля жалбата й срещу три разпореждания, с които се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и нейното изменение по отношение началния срок и размер. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с основен спорен въпрос за условията при които следва да бъде отпусната пенсията. В производството пред административния орган и пред съда е безспорно от фактическа страна, че И. Иванова е на възраст от [възраст] на 24.06.2015г. към който момент има необходимата възраст за пенсониране, но няма необходимия стаж в Република България, като има 34г., 9.м. и 29дни. Към 25.08.2015г. е налице осигурителен стаж в РБ, изискуем за правото на пенсия от 35г. Установено е също така, че е прекратено осигуряването на 1.09.2015г. а на 3.09.2015г., а Иванова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО. В заявлението няма данни за подаване на информация за осигурителен стаж в Украйна. Установено е също така, че е подадена декларация от Иванова на 9.10.2015г., с която декларира, че желае пенсията да и бъде отпусната , въз основа на българския осигурителен стаж и не желае да ползва права от Украинския осигурителен институт. Със заявление по образец за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на л. 19 от делото с вх. от 2.11.2015г. е посочено последно място на работа и придобит стаж и в Украйна. С разпореждане от 13.11.2015г. е отпусната пенсия, считано от 25.08.2015г. по чл. 68, ал. 1, 2 КСО във връзка с договора между Р.България и Украйна за социално осигуряване по заявление от 3.09.2015г. в минимален размер по чл. 70, ал. 7 КСО. С последващо разпореждане от 16.03.2016г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.06.2015г. във връзка с договора между Украйна и Р.България, спряна е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.08.2015г. и с разпореждане от 22.04.2015г. е изменена личната пенсия. По жалба срещу разпорежданията, които не са били връчени на И. Иванова, директорът на ТП на НОИ потвърдил разпорежданията с мотиви за правилно приложение на материалния закон и договора между Р.България и Украйна. Съдът е споделил мотивите на административния орган и отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно доказателствата по преписката И. Иванова има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.06.2015г. когато има възрастта, но не й достига осигурителен стаж в Р.България, който може да бъде допълнен със стажа от Украйна. Също така, тя има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.08.2015г. на която дата са налице материалните предпоставки възраст и осигурителен стаж само от България. При тези възможности тя е упражнила правото си на 3.09.2015г. като с декларацията от 9.10.2015г. е заявила, че желае пенсиониране само въз основа на стажа от България. Подаването на заявление на 2.11.2015г. с доказателства за стажа в Украйна, органът неправилно е приел, че следва да зачете правото на пенсия въз основа на договора с Украйна, с което Иванова не е съгласна. Следвало е в изпълнение на служебното начало административният орган най малкото да даде възможност на Иванова да посочи при така подадените документи как желае да и бъде отпусната пенсията, въз основа на договора с Украйна или само с българския стаж. Следвало е да й се дадат указания и се изчисли по благоприятния за нея размер в различните хипотези, при които може да упражни правата си. При липса на такива действия няма основание органът да приеме, че има последващо заявление от 2.11.2015г., което отменя заявлението от 3.11.2015г., а от друга страна е отпусната пенсия по заявлението от 3.09.2015г. При това смесване на материални предпоставки и права за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст обжалваното решение и разпореждания са незаконосъобразни. Съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по същество на спора, с което решението и разпорежданията бъдат отменени. При този изхосд на делото на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 300 лева в първоинстанционното производство в което са поискани като за настоящето няма искане за присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение