Решение № 12336 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ срещу решение 17919/27.5.2025 г., по адм. дело 11979 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, в частта му с която е отменено решение 11841 от 14.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта на решението, с която е отказано на А. Х. К. предоставяне на хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената му част и отхвърляне на жалбата и в частта, счетена за основателна от АССГ. Ответникът А. Х. К. не се явява, редовно призован, както изрично е приел съда с резолюция на л. 28 от настоящото дело. В писмена молба от 3.10.2025 г. заявява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, в молбата липсват възражения по хода на делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. Х. К., гражданин на Руската федерация, против посоченото по-горе решение на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна срещу решението на председателя на ДАБ, в частта му с която на чуждия гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец и е отхвърлил оспорването в тази му част. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е добило законна сила. Предмет на касационен контрол е постановеното от Административен съд София град решение в частта на същото, с която е отменено решение 11841 от 14.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта на решението, с която е отказано на А. Х. К. предоставяне на хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. За да постанови този резултат съдът от първа инстанция се е позовал на докладите на международни и руски правозащитни органи и организации, от които било видно, че в страната на произход на ответника са налице тежки нарушения на основни права на човека в наказателното производство конкретно свързани с произволни арести, обжалване на мярка за неотклонение, условията за изтърпяване на тази мярка, а и на наказанието лишаване от свобода . Съдът е приел също, че при наличието на издадено спрямо ответника постановление на заместник ръководителя на следствения отдел на Съветския район на град Уфа от 25.11.2021 г. по наказателно дело [номер] за привличането му като обвиняем за извършване на тежки престъпления срещу собствеността, при евентуално негово връщане в страната му на произход, той би бил изложен на реална опасност от тежките посегателства по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Така постановеното решение е неправилно. Подробно обсъдените от първоинстанционният съд и посочени по-горе доклади, твърдящи тежки нарушения на основни права на човека в наказателното производство конкретно свързани с произволни арести, обжалване на мярка за неотклонение, условията за изтърпяване на тази мярка, а и на наказанието лишаване от свобода са неотносими в настоящия случай. Жертва на описаните тежки нарушения, според докладите са: политически противници на управляващия режим в Русия, лица неодобряващи нахлуването в Украйна и противопоставящи се на водената там война, лица извършили терористични актове. Това са групи лица, в които групи г-н К. не попада. Следователно не следва да се очаква и да се предполага, че той би бил изложен на реална опасност от тежките посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, или наказание във връзка с образуваното срещу досъдебно производство по наказателно дело [номер]. Обратното тълкуване на фактите /такова каквото е извършено в оспореното съдебно решение/ би довело до правно и обществено неприемлив резултат, при който всеки гражданин на Руската федерация, срещу когото е образувано досъдебно производство по каквото и да е обвинение, да има възможността успешно да потърси и получи хуманитарен статут по смисъла на чл. 1а, ал. 2, предложение второ от ЗУБ. Съдът от първа инстанция не се е съобразил и с нормата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, с оглед представеното на л. 165 от делото, становище на Държавна агенция Национална сигурност /ДАНС/, с което агенцията е уведомила председателя на ДАБ, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, поради което възразява да му бъде предоставена закрила в Република България. Нормата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ задължава компетентните органи, при получаване на молба за предоставяне на закрила, задължително да изискат писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От своя страна чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната агенция "Национална сигурност" предвижда, че агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България, като дава становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по ЗУБ. При така представеното становище, решаващият административен орган законосъобразно е отказал предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин, позовавайки се на чл. 12, ал.2, т. 4 от ЗУБ, според която норма хуманитарен статут не се предоставя на чужденец за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Наличието на пречката по чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ е достатъчно и самостоятелно основание да бъде отказано предоставяне на хуманитарен статут на лице, представляващо заплаха за националната сигурност, каквито данни се съдържат в посоченото по-горе становище на ДАНС. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение, като неправилно в обжалваната му част, следва да бъде касирано, а жалбата - отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,