Решение № 10478 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. М. Димитров, против Решение 5244 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело 862/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, II състав. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2539/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа нарушения на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, по съображения, че първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на личната бежанска история на търсещия закрила. Твърди, че не са обсъдени всички факти и обстоятелства, от значение за преценката относно необходимостта от закрила. Сочи, че в голямата си част първоинстанционното решение повтаря мотивите на административния орган, изложени в обжалвания административен акт. Излага доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. М. непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия против Решение 2539/14.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на данните по делото, първоинстанционният съд направил следните фактически констатации по делото: И. М. е роден на [дата]. в Тел Абяд, провинция Ракка, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], семейно положение неженен, без професия, с начално образование, без документи за самоличност. Същият е регистриран като непридружен непълнолетен. Прието е за установено, че бил напуснал страната си на произход Сирия на на 05.10.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал 8 дни. Влязъл в България нелегално на 14.10.2024 г. Бил в гората, после с кола го закарали в София в един апартамент. Той поискал да се предаде и с тази цел го върнали в Харманли. Имал двама братя в Германия, майка му, един брат и една сестра били в Тел Абияд, баща му бил починал от инфаркт. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила, освен в България. В Турция не бил подавал никакви документи. Напуснал Сирия заради войната, не се знаело кога ще ги бомбардират и нападнат. Нямало училища в Сирия, а той искал да учи. Когато напускал Сирия в Тел Абияд и района нямало сражения, последното било преди една година. На въпроса дали знае какво се случва в момента в Сирия отговорил, че Свободната армия освободила Сирия, но кюрдите превзели Ракка, Дейл Ал Зор и Хасака, и имало сражения между арабите и кюрдите. Знаел го от майка си и от Тик-ток. Нямало конкретен повод да напусне страната си. Майка му казала, че трябва да се спасява, защото има война. Подготвили нещата и така се случило да тръгне на 05.10.2024г. Двама негови братовчеди починали по време на бомбардировка през 2013г. Заявил, че нито той, нито някой от семейството му е имал проблеми заради религията или етноса си. Нямало заплаха, отправена лично към него, не му било оказвано насилие. В Сирия учил до осми клас, освен това ходели на работа, бил автомонтьор. В България се чувствал добре, имал приятели, бил здрав, имал [заболяване], но сега бил добре. Не искал да се връща в Сирия, там имало война, нямало училища, а трябвало да работи. Административният съд е констатирал, че на 03.01.2025 г. е изготвен доклад от социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане Харманли, относно детето, непридружено, непълнолетно, което е потърсило закрила в България. За изясняване на обстоятелствата в хода на административното производство са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и информация от новинарски канали. При тази фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен е възприет изводът на административния орган относно липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. М. Молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставянето на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не били правно значими за търсената защита. Въз основа на анализа на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., съдът приел, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до такива промени в обществено-политическия живот в Сирия, които да рефлектират пряко върху гражданите, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. На фона на гореизложеното, информацията в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025г., на която се позовава и И. М., не може да обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в случая. Общото положение в Сирия е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до сравнително спокойна обстановка по отношение сигурността в повечето области в страната, и спазването на правата на човека на фона на обстановката в Сирия до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. Съдът е посочил, че от така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, лицето ще бъде изложено на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Съдът е приел, че от изложеното по време на проведеното интервю, чужденецът не е заявил да е имал взаимоотношения с армията и полицията, нито да е извършвал някаква особена дейност. Въз основа на този анализ е достигнал до извод, че личното и общественото му положение не предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът е анализирал информация от различните информационни източници като е установил, че същата не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ се в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен това, чужденецът не бил изложил твърдения да е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е извършил анализ на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в представените в административното производство справки, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, приемайки че били налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, макар и хуманитарната ситуация да оставала сложна. Административният орган е извел заключение, че за И. М. не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Добавил е, че И. М. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер /неговата цел да получи закрила е всъщност да се събере със семейството си/. Посоченото, кореспондирало и с факта, че в протоколът от проведеното интервю е отразено, че чужденецът изрично заявил, че няма конкретен повод като причина, а е напуснал, защото майка му му е казала, че трябва да се спасява, защото има война. При преценката си относно наличието предпоставките по чл. 9 от ЗУБ първоинстанционният съд е отчел и факта, че търсещият закрила е дете. Изложил е, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Приел е, че изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. Съдът е намерил за установено по делото, че е налице възможност за вътрешно разселване. В тази връзка и при отчитане е, че преобладаващата част от семейството на детето, вкл. майка му, се намира в Сирия, първостепенният съд е достигал до извод, че в най-добър интерес на детето е да се завърне там, където живее семейството му, и където същото би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. В случая, предвид липсата на релевантни основания, съдът не е открил обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на сирийския гражданин в родината му. Направил е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни установявания на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, и е изложил обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, които е анализирал последователно и подробно, съдът е приел, че не са налице фактическите основания, които са изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното интервю същият не сочи причини от този тип за напускане на Сирия. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Правилни са изводите на административният съд и относно това, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В съдържащите се по делото доказателства, не са налице данни за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде съобразено, цитираното от първоинстанционния съд, решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ от административния съд на бежанската история на И. М. и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки или сам е проверил от новинарски канали, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалното положение в страната към 30.09.2025 г., в която е посочено, че според изчисленията на ВКБООН към 25.09.2025г., считано от 08.12.2024г. около 1 027 887 сирийски граждани са се завърнали в страната си, а към 26.09.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Наред с всичко изложено, настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият И. М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Обстоятелството, че близките му продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид това, обосновано първоинстанционният съдът е приел, че не може да се направи извод, за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно това, че при постановяване на решението председателя на ДАБ е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство е представени: социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, изготвен след проведена среща с непълнолетния, както и формуляр за бърза оценка. Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес, която правилно е възприета от първоинстанционния съд с подробно изложени в тази връзка мотиви. Правилно съставът на АС Хасково е съобразил, че при направените фактически установявания най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейната му среда в Сирия, където всъщност живее семейство му майка, брат и сестра. В Сирия, детето би било отглеждано в семейната си среда, в своята култура и религия и по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. В допълнение към горното, необходимо е да се подчертае, че правилно административният съд е изложил, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2539/14.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на И. М., непридружен непълнолетен, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,