Решение № 6457 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2019 г.

Решение № 6457 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12152/2019 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Дими 2007" ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 280, вх. Г, ет. 7, ап. 3, представлявано от В. Николов, срещу Решение № 665/06.02.2019 година на Административен съд София – град, Трето отделение, 46 състав, по адм. д. № 12686 по описа за 2017 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22221416008730-091-001/27.07.2017 г., поправен с РА № П-22221417132041-003-001/04.08.2017 г., издаден от В. Велкова Началник сектор, възложил ревизията и П. Пачева на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с които на основание чл. 26, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат /СФР/ за периода 2011 г. със сумата от 253475. 56 лв.; за периода 2012 г. със сумата от 329205. 32 лв.; за периода 2013 г., със сумата от 345 477. 84 лв.; за периода 2014 г. със сумата от 273503. 29 лв. и за периода 2015 г. със сумата от 172738. 92 лв. за осчетоводени разходи за външни услуги за наем на рекламни съоръжения, по фактури на "Вин. С. Индустрийс" ООД, частично потвърден с решение № 1603 от 13.10.17 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-София. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че са доказани от страна на органите по приходите предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Излага подробни съображения в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Перпериева, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-22221416008730-091 -001/27.07.2017 г., издаден от В. Велкова, на длъжност началник "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София и П. Пачева, на длъжност главен инспектор по приходите в дирекция ’’Контрол" при ТД на НАП София. На основание чл. 133, ал. 3 от ДОПК бил издаден РАПРА № П-22221417132041-003-001/04.08.2017 г. за поправка на РА № Р-22221416008730-091-001/27.07.2017 г., с който е отстранена допуснатата техническа грешка в РА на таблица № 1 на ред 5 за 2014 г. в колона 8 /внесена сума, като било посочено, че вместо 1800 лв. следва да се отрази сумата в размер на 1684, ЗЗ лв., с оглед на това, че внесените авансови вноски са в размер на 1800 лв., а дължимия корпоративен данък за 2014 г. е в размер на 1684, ЗЗ лв. и разликата от 115. 67 лв. е автоматично разпределена за други задължения на дружеството. В резултат на гореизложеното била извършена поправка на дължимата сума за 2014 г. в колона 11 от 27234. 66 лв. на 27350. ЗЗ лв. и съответно на дължимата лихва от 6428. 09 лв. на 6455. 39 лв. Това се отразило и на резултатите посочени в таблица № 3, като размерът на корпоративния данък бил променен на 136844. 30 лв., а размерът на лихвите на 48296, 54 лв. Установено било, че основната дейност на дружеството през ревизирания период била свързана с търговия на едро с високо алкохолни и ниско алкохолни напитки, като основен доставчик на ревизираното лице било "Сис Индустрийс" ООД в наети обекти: склад за търговия на едро. находят се в гр. София, кв. "Горубляне", кв. № 39, ул. "Стадиона 2", склад за търговия на едро, находящ се в гр. Пловдив, ж. к. "Тракия", ул. "Недялка Шилева" № 24, склад за търговия на едро, находящ се в гр. Велико Търново, ул. "Магистрална" № 5 и склад за търговия на едро, находящ се в гр. Благоевград. "1-ва промишлена зона". За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА, тъй като е приел, че с оглед установените обстоятелства е реализиран фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 26, т. 1, като в случая са осчетоводени разходи за външни услуги за наем на рекламни съоръжения, за които жалбоподателят няма изключителни права за реклама и самата реклама не е свързана с дейността на дружеството. Предвид на това, Съдът е приел, че разходите не са документално обосновани, т. е. налице е нарушение на изискванията на Закона за счетоводството. По тези мотиви е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на "Дими 2007" ЕООД за процесните задължения. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на лицето и е потвърдил РА като законосъобразен. Постановеното решение е правилно. Легалното определение на "разходи за реклама", които могат да бъдат признати за разходи за данъчни цели се съдържа в разпоредбата на § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗКПО. Предвид на тази разпоредба разходите за реклама са разходите, извършени с цел популяризиране на стоки и услуги; в случай, че са подаръци, следва да носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице; да са извършени в рамките на обичайната за извършваната от него дейност. В текста на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирана документалната обоснованост, предвид на която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Не се спори по делото, че са налице първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч., отразяващи вярно счетоводните операции, налице са и доказателства, че разходите са отчетени в съответните периоди, през които жалбоподателят черпи права. Видно от данните по делото в преписката и с оглед на експертното заключение на вещото лице, периодът на отразяване на приходите и разходите е едномесечен, същите са отчетени в съответствие с изискванията на ЗСч., видно от издадените и осчетоводени фактури. В преписката се съдържа договор от 01.08.2008 година, сключен между производителя на спиртните напитки и собственик на съответната търговска марка и жалбоподателя в качеството си на купувач, с който му е дадено право да рекламира стоките на "Сис Индустрийс" ООД. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на ревизионния акт по повод и на облагането по реда на ЗКПО, първоинстанционният съд изрично е посочил, че основната дейност на ревизираното дружество през ревизирания период е търговия на едро с високо алкохолни и ниско алкохолни напитки То се явява получател по доставки от "Сис Индустрийс" ООД. Основно съображение на съда е, че спорът е правен и се свърза с тълкуването на § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗКПО. В тази разпоредба е дадено легално определение на понятието "разходи за реклама". Според него това са "разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност". Съдът е приел, че административният орган неправилно е тълкувал тази норма, като според него правилният прочит и граматическо тълкуване водят до преценка, че законодателят използвайки думата "включително" е имал предвид, че разходите за реклама представляват на първо място разходите за популяризиране на стоки и услуги в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. На второ място се имат придвид подаръците, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчнозадълженото лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Спорът се явява правен и се свежда до прилагане на чл. 26, т. 1 от ЗКПО и тълкуването на § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗКПО. Касационната жалба има за основно съдържание анализ на двете норми във връзка с фактически установеното по делото, като настоящият касационен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд. Според чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. По делото е установен и не се оспорва предмета на основната дейност на ревизирания субект, както и отношенията му със "Сис Индустрийс" ООД, уредени в цитираният по-горе договор. Те обхващат дейността му и като дистрибутор, който ще продава стоки, произведени от посоченото дружество, от свое име и за своя сметка. Освен това той се задължава да използва предоставените от производителя рекламни материали и съоръжения по предназначение и за продажба на закупените стоки от него. По делото няма доказателства за прехвърляне на правото на търговска марка спрямо ревизирания субект, както и такива, че рекламните материали съдържат негово на същия субект лого и търговска марка. Преценката на тези две обстоятелства се налага от съдържанието на § 1, т. ЗЗ от ДР на ЗКПО, чрез която норма се дава легално определение за "разходи за реклама" и се посочват изискванията, за да бъдат преценени определени разходи като такива за реклама. В хода на ревизията е установено, че процесната реклама е по повод продукция на акционерното дружество, което не е данъчнозадълженото лице по смисъла на цитираната норма. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно разходи за реклама във връзка с дейност на ревизиран субект. Поради изложеното, първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА, с който на задълженото лице са вменени задължения, с които на основание чл. 26, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат /СФР/, е законосъобразно и следва да се потвърди. Разноски: Решението следва да бъде потвърдено и в частта на разноските. С оглед резултатът по делото, в полза на директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски за производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4381 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение