Решение № 8407 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2013 г.

Решение № 8407 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на "БКС-Христо Нанев" ЕООД София против решение № 1593/16.07.2013 г. по адм. дело № 2596/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-245/19.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район за премахване на незаконен строеж: "Открит басейн", находящ се в ПИ с идентификатор 07079.831.42 до "Вила Буфо" в лесопарк "Росенец", гр. Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна началник на РДНСК Югоизточен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази задължителните указания за допустимост на жалбата, дадени в определение по адм. дело № 3744/2014 г. на ВАС - 5-чл. състав - II колегия, я разгледа по същество и я намира за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, решаващият съд приема, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заповедта за премахването му е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от началника на ДНСК с приложена по делото заповед; в предписаната форма и изискуемо съдържание, вкл. и наименованието на органа, издател на акта, както и адресата; без съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила - въз основа на редовно съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, който е и връчен на представител на дружеството на 13.02.2012 г., видно от приложено известие за доставяне, при което редовността на залепването му по реда на § 4 ДР на ЗУТ е без значение; в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и с целта на закона. Затова правилно оспорването е отхвърлено с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,