Решение № 9005 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2014 г.

Решение № 9005 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15027/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Тодорка Петрова Джокова, гр. Монтана, ул. "Извора" № 19, ап. 3 срещу Решение № 549 от 23.10.2014 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 369/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Джокова срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 240 от 9.04.2014 г. на орган по приходите в Община Монтана, с който за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. е установен размер на такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 69,29 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно решил спорния по делото въпрос - на каква база трябва да се определя таксата за сметосъбиране и сметоизвозване? Съдът неправилно приел, че таксата следва да се определя на база на честотата на извозванията, посочени в заповедта на кмета, а не в декларацията. Съдът не ценил показанията на свидетеля Цолов, който опровергал оспореното по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) удостоверение на директора на Общинско предприятие "Чистота". Необоснован счита извода на съда за реалното предоставяне на услугата установено с пътни листове, план-сметки, протоколи. В противоречие с материалния закон съдът приел, че щом услугата е предоставяна в района, в който се намира имота, това е достатъчно за дължимостта на таксата. Съдът не обсъдил възражението, че около три месеца улицата била в ремонт - разкопана, и преминаването на превозни средства било невъзможно. Не обсъдил и възраженията досежно данъчната оценка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Младенка Миленова, Адвокатска колегия, гр. Монтана.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни приходи" в Община Монтана, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е необосновано, постановено в нарушение на приложимите материалноправни норми. За да се приеме, че честотата на извозванията трябва да са съобразени единствено с вида и броя на съдовете и обявената от общинския съвет честота следва да се отрече възможността, дадена на потребителя с декларацията по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на територията на Община Монтана (Наредбата) да определи действителното количество на отпадъците, които ще генерира, а оттам и необходимостта честотата на извозването им. Като е приел оспорения акт за законосъобразен съдът е постановил неправилно решение, в противоречие с материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 19.03.1998 г. Тодорка Джокова подала в Община Монтана декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за имот, находящ се в гр. Монтана, ул. "Любен Каравелов" № 6.

1. На 22.11.2010 г., със Заповед № 3005, кметът на Община Монтана определил служителят на общинската администрация - Евгения Куткудейска, за орган по приходите.

1. На 4.12.2012 г. Общинският съвет - Монтана приел Решение № 414 по протокол № 15, с което одобрил план-сметка за необходимите разходи за осигуряване на услугите по чл. 62 ЗМДТ.

1. На 28.10.2013 г., със заповед № 181-1, кметът на Община Монтана определил, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и вида на услугите предоставяни от общината, както и честотата на сметоизвозване. За района в строителните граници на гр. Монтана за съдове - 0, 100 м3 кметът определил честота на извозване един път седмично.

1. На 27.11.2013 г., Джокова подала декларация, вх. № 1009, по чл. 19а от Наредбата като посочила "една кофа 0,1 м3 - три извозвания за годината".

1. На 9.04.2014 г. орган по приходите в Община Монтана - Евгения Куткудейска, издал Акт за установяване на задължения по декларация № 240, с който определил на Тодорка Джокова за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 69,29 лв. на база подадена декларация вх. № 1009 от 27.11.2013 г. и определената в заповедта на кмета честота на сметоизвозване.

1. На 18.06.2014 г., с Решение № 6, началникът на отдел "Местни приходи" в Община Монтана потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 240.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приел, с оглед на чл. 19а от Наредбата, че органът правилно установил размера на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване съобразно декларираното количество отпадъци, но на база честотата на извозване определена в заповедта на кмета. Приел, че общината доказала предоставянето на услугата чрез представените по делото пътни листове, план-сметки, протоколи, в т.ч. показанията на свидетеля Борислав Цолов. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата на Джокова.

Този извод на съда е частично правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушение и необоснованост. Доводът, който поддържа в подкрепа на твърдяните пороци на решението е за неправилно определяне на честотата на сметоизвозване.

Безспорно е по делото, че общинският съвет, в изпълнение на компетентността си по чл. 9 ЗМДТ приел Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Монтана. Безспорно е също, че чл. 19а от Наредбата е в действащата си редакция от 1.01.2004 г. Член 19а, ал. 1 установява правото на лицата, задължени за такса битови отпадъци, когато желаят таксата да се определя според количеството битови отпадъци, да подадат декларация в общинската администрация до 30 ноември на предходната година. Алинея 2 гласи: "В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно обявената от Общинския съвет честота за извозване на битовите отпадъци".

Видно разпоредбата ясно и недвусмислено установява първо, че лицето определя само вида и броя на използваните съдове, и второ, неговата преценка трябва да отчита честотата на извозване, определена от кмета на общината в заповедта му по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно, че кметът на общината определил честота на извозване със заповедта си от 28.10.2013 г., т.е. повече от месец преди крайния срок за подаване на декларации по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата. Следователно касаторът имал достатъчно време да се запознае с определената от кмета честота на сметоизвозване, да прецени своите реални потребности и да съобрази с тях декларираното. Само и единствено преценката на касатора за количеството битови отпадъци е тази, въз основа на която той определя вида и броя на ползваните съдовете.

И второ. В декларацията изрично е посочено, че през 2014 г. "ще използваме следните собствени съдове за битови отпадъци" срещу което касаторът вписал "една кофа 0, 100 м3". При ясната редакция на чл. 19а, ал. 2 от Наредбата посоченото от касатора "три извозвания за годината" е ирелевантно. Нормата недвусмислено установява, че честотата на извозванията се определя не от ползвателя на услугата, а от общинския съвет, съответно от кмета. И това е логично, защото за да направи план-сметката за разходите на общината общинският съвет трябва да унифицира по определен начин предоставяната услуга. В случая общинският съвет приел задължените лица да ползват собствени съдове, определил четири различни размера и с това предоставил на всяко лице възможността да оцени количеството на генерираните битови отпадъци при отчитане на определената честотата на предоставяне на услугата. Би било икономически необосновано и технически неизпълнимо всеки ползвател на услугата да определя собствена честота на сметоизвозване. Наред с това следва да се посочи, че "три извозвания за година" не е честота на извозвания, а брой. През какъв интервал от време трябва да бъдат тези "три извозвания"? Така, както касаторът посочил те биха могли да бъдат и в три последователни дни или в три последователни седмици или в последния ден на всеки четвърти месец? Видно е, че правото да се определя таксата за сметосъбиране и сметоизвозване съобразно количеството на генерираните битови отпадъци не е безгранично. То обективно е ограничено от необходимостта да се организира и възможно най-ефикасно и ефективно за общината да се предоставя услугата.

С оглед на изложеното извода на съда за законосъобразното приложение на чл. 19а, ал. 2 от Наредбата е правилен.

Но въпросът по делото е не само досежно приложението на чл. 19а от Наредбата. Въпросът е, че с оспорения акт органът определил дължимост на такса за услуга, която все още не е предоставена. Таксата за битови отпадъци не е данък и тя не се дължи, ако общината не е престира услугата. Актът е издаден на 9.04.2014 г. и установил задължение за такса за битови отпадъци за цялата 2014 г. Няма как органът и съдът да са установили, че общината към 9.04.2014 г. е престирала услугата сметосъбиране и сметоизвозване за цялата 2014 г. Това, което органът и съдът са могли да установят е, че услугата е престирана за първите три месеца от 2014 г. За останалата част от годината може да се установи фактическо предоставяне на услугата едва, когато съответният период изтече.

От доказателствата по делото е видно, че за първите три месеца от годината общината предоставила услугата сметоизвозване. Приложените по делото пътни листове и график показват седмичното предоставяне на услугата. Касаторът твърди, че в продължение на три месеца улицата била в ремонт и услугата фактически не е могла да бъде предоставена, но по делото няма доказателства кои са тези три месеца и касаторът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си. Доказателствената тежест за този факт е негова, тъй като би черпил права от него.

Видно от изложеното за периода 1.01.2014 - 31.03.2014 г. органът правилно установил дължимостта и размера на таксата за битови отпадъци за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Размерът на таксата при установено за годината задължение в размер на 69,29 лв. за първите три месеца е 17,32 лв. За периода 1.04.2014 г. - 31.12.2014 г. актът е незаконосъобразен - установен е размер на такса за услуга, която все още не е престирана. С оглед на това актът следва да бъде отменен за разликата над 17,32 лв.

Съдът като не съобразил изложеното постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение по същество, с което да отмени Акт за установяване на задължения по декларация № 240 от 9.04.2014 г. в частта, с която на Тодорка Джокова за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2014 г. е установено задължение за сметосъбиране и сметоизвозване в размер над 17,32 лв. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Община Монтана да заплати на Тодорка Джокова направените по делото разноски съразмерно уважената част на жалбата. Видно от доказателствата по делото Джокова е направила 19,00 лв. разноски за държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение - по договор за правна защита и съдействие № 63105 от 03.-7.2014 г. 350,00 лв. платени в брой, и по договор за правна защита и съдействие № 63128 от 10.11.2014 г. 350,00 лв., за които няма доказателство за начина на плащане. С оглед на така доказаните разноски - 19,00 лв. държавна такса и 350,00 лв. адвокатско възнаграждение дължимите на касатора разноски съразмерно уважената част на жалбата са 276,80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд