Решение № 5969 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2013 г.

Решение № 5969 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Ямбол срещу решение № 176 от 11.01.2013 г. на Административен съд - Ямбол по административно дело № 277/2012 г., с което е отменена негова заповед № СП-Я-3080/04.10.2012 г., и административната преписка му е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), изложени в мотивите на съдебното решение. Касаторът излага съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за отмяната му. Ответникът по касация - Милка Христова Мухтарова от гр. Ямбол не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд. С молба-декларация до Дирекция "Социално подпомагане" - Варна с вх. № СП2-Я-3080 от 10.09.2012 г. Милка Христова Мухтарова е поискала отпускане на еднократна помощ за консумативи за операция. По случая е изготвен социален доклад, в който е отразено, че молителката е с 60 % трайно намалена работоспособност, признато с експертно решение на ТЕЛК и, че й е извършена на 25.08.2012 г. операция на лявото око, за която същата е заплатила консумативи на стойност 450 лв., като доходът й за месец август 2012 г. е формиран от получена пенсия в размер на 214.27 лв. В доклада е направено предложение за отказ на исканата помощ с оглед размера на получената пенсия. С процесната заповед на 04.10.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е отказал да бъде отпусната на Мухтарова еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП и във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСП (Закона за социално подпомагане) помощта е отказана след преценка дохода на лицето от пенсия, получен през месец август 2012 г. Заповедта е оспорена от Мухтарова по административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Ямбол, който не е намерил основание за ревизия на обжалвания административен акт и го е потвърдил с решение № РД 07-0054 от 30.10.2012 г. За да уважи сезиралата го жалба на Дончева срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел атакувания от нея административен акт за издаден в нарушение на материалния закон, като е посочил и, че не е изяснено същественото обстоятелство за наличието на твърдяната от Мухтарова инцидентно възникнала здравна потребност, с която не може да се справи сама. Върховният административен съд намира, че оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат и не страда и от твърдяните от касатора пороци. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че незаконосъобразно е отказано отпускането на исканата еднократна помощ, налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за основателност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай компетентната администрация не е изяснила дали са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Мухтарова (лице в тежко социално и материално положение), и в частност дали е налице инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите й средства за заплащане на купените от лицето консумативи за извършената му оперативна интервенция. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Административният орган не е събрал достатъчно информация за разрешаване на въпроса дали молителката внезапно е изпаднала в трудна житейска ситуация и не е подложил на преценка здравословното състояние на лицето с оглед на представените медицински и счетоводни документи, а се е ограничил с извода, че "лицето има доход от пенсия, и че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка", поради което не са налице предпоставките на чл. 16 от ППЗСП. Така изложените мотиви сочат неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Преценката за наличието на потребност от здравен характер, която е възникнала инцидентно, т. е. неочаквано, и е наложила непредвидени допълнителни разходи за задоволяването й, е изцяло извън мотивите на оспорения административен акт. Неподкрепен от доказателства е и мотивът, че заявителката може да се справи със собствени средства с оглед получената за месец август 2012 г. пенсия. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от касатора в насока, че заболяването "катаракта" на лявото око е не е инцидентно възникнало при Мухтарова, което обаче не е от естество да санира материалната незаконосъобразност на заповедта и съответно не обусловя отмяна на съдебното решение. Това е така, защото всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване обуславя инцидентно възникнала здравна потребност, поради което не е основателно касаторовото възражение в насока, че хроничният характер на заболяването априори изключва възможността за еднократно подпомагане на лечението му. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,