Решение № 12710 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2014 г.

Решение № 12710 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Единство" АД срещу решение № 2235 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2316 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 0018 от 10.02.2011 г. издаден от старши експерт "Ревизии" в дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Приморско, в частта относно установените задължения за данък недвижими имоти за периода 2006 г. - 2010 г. и съответните лихви. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съдът не е взел предвид, че при издаването на акта не са спазени предпоставките по чл. 106, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) - не е изпращано съобщение на дружеството за отстраняване на несъответствия в подадената декларация. В чл. 105 - чл. 107 от ДОПК са определени хипотезите, в които може да се издаде акт за установяване на задължение по декларация. Издаването на такъв предхождащ подаването на декларацията води до нищожността му. След издаването на акта в Дирекция "Местни данъци и такси" са подадени две декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с които са нанесени корекции в сгрешената предходна такава и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК те е следвало да бъдат взети предвид при постановяване на решението. От обстоятелствената част на акта не е възможно да се установи за кой имот и на какво основание се дължи данък недвижими имоти. Решението на горестоящия административен орган е издадено след изпращане на жалбата в съда и изложените в него съображения не следва да се приемат като мотиви към оспорения акт. С мотивите на решението не се дава отговор на въпроса на какво основание и по какъв способ са определени пет различни данъчни оценки за земята, чиято площ е една и съща и не са посочени доказателства за подобрения увеличаващи стойността й. Земята не е заведена в счетоводството на дружеството, същата няма отчетна стойност и липсва законово основание за определяне на данък. През периода 2005 г. - 2010 г. дружеството не е уведомявано за наличието на задължение за начисляване на лихви, поради което предпоставките за начисляването им не са налице. Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, не е изразил становище по жалбата. Депозираното по делото становище от негово име, чрез процесуален представител адв. Радулов, не може да бъде взето предвид от съда, предвид липсата на надлежна представителна власт на представляващия адвокат. Липсват данни за упълномощаването на адв. Радулов от ответника за процесуално представителство в настоящето производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК (съобщението за изготвеното решение е получено от дружеството на 17.01.2014 г., а жалбата срещу решението е изпратена по пощата, с пощенско клеймо на плика от 30.01.2014 г.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отхвърлил жалбата на "Единство" АД против АУПОВ № 0018 от 10.02.2011 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в Дирекция "МДТ" при община Приморско, в частта относно установените задължения за данък недвижими имоти за 2006 г. в размер на 523,90 лева и лихва в размер на 306,49 лева, за 2007 г. в размер на 628,68 лева и лихва в размер на 281, 92 лева, за 2008 г. в размер на 754,42 лева и лихва в размер на 221,30 лева, за 2009 г. в размер на 1 130, 46 лева и лихва в размер на 181,85 лева и за 2010 г. в размер на 1 131, 64 лева и лихва в размер на 71,85 лева. За да постанови решението си, съдът е изложил, че дружеството е собственик на сгради построени в УПИ IХ, кв. 38 по плана на гр. Китен, с административен адрес ул. "Атлиман" № 11, за които сгради е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Недвижимия имот, в който са разположени е частна общинска собственост, за който е съставен АЧОС № 161/15.03.2004 г. С АУПОВ № 0018 от 10.02.2011 г. издаден от старши експерт "Ревизии", дирекция "МДТ" при община Приморско са установени задължения на дружеството за данък недвижими имоти, включително за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви. Актът е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 0720 от 23.08.2013 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община Приморско. Съдът е приел, че след като дружеството-жалбоподател е собственик на сгради построени върху общински имот, правилно е прието от административния орган, че с оглед нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, то е задълженото лице за данък недвижими имоти и са му определени задължения съответните години. Обстоятелството, че дружеството не е посочило в подадените декларации по чл. 17 от ЗМДТ, че сградите му са построени върху общинска земя, не би могло да доведе до отпадане на качеството му на данъчно задължено лице. Размерът на данъка е определен в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ върху данъчната оценка на земята (съобразно приложена по делото справка), за всяка една от годините, в размер на 1,5 на хиляда, съответно 1,8 на хиляда, съобразно нормата на чл. 22 от ЗМДТ. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, непроменяна в основното си съдържание в процесния период, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот е данъчно задължен и за този имот. По делото не се спори, че сградите, чиито собственик е дружеството и които то е декларирало, са изградени върху поземлен имот - частна държавна собственост. С оглед на това и при отчитане на обстоятелството, че касаторът не е декларирал (до 27.09.2010 г.) и не е заплащал данък недвижими имоти за поземления имот, частна държавна собственост, върху който са изградени собствените му сгради, правилен е изводът на съда, че дружеството е данъчно задължено лице за данък недвижими имоти и за процесния поземлен имот за периода 2006 г. - 2010 г. Неоснователен се явява наведеният в касационната жалба довод за незаконосъобразност на решението, предвид липса на предпоставки за издаване на АУПОВ. Нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК предоставя възможност на органите по приходите да издадат акт служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Поради това, противно на изложеното в касационната жалба твърдение, издаването на АУПОВ за период предхождащ подаването на декларация, не води до неговата нищожност. В случая, позовавайки се на липсата на подадена декларация, жалбоподателят се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо. Фактът, че след издаването на АУПОВ от дружеството е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ, в която земята вече не е посочена, не може да доведе до различни от посочените по-горе правни изводи, предвид установената дължимост на данъка. Тъй като разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ вменява на собственика на сграда задължение за заплащане на данък за чужд държавен или общински поземлен имот, върху който сградата е построена, безспорно няма как земята да е заведена в счетоводството на дружеството, съответно - да има отчетна стойност. Това обаче не води до липса на законово основание за определяне на данък. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК. Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче в оспорения АУПОВ се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени нормите на чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 10 и сл. от ЗМДТ, посочен е номерът на декларациите на данъчнозадълженото лице, както и размерът на установените задължения за всяка отделна година. В производството по проверка на законосъобразността на акта е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, предвид която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът правилно приел, че липсата на подробно посочени фактически основания в издадения АУПОВ не може да обоснове незаконосъобразността му само на това основание. В случая посочените от органа фактически и правни основания са изпълнили целта, заради която законодателят ги е въвел - те са дали възможност на адресата на акта да организира ефективно защитата си и на съда - да извърши контрол за законосъобразност на акта. При определянето на данъчните оценки на земята съдът се е позовал на издадена и представена от ответника справка изх. № 0915 от 1.10.2013 г., в която е посочена данъчната оценка на земята за процесните периоди. В качеството си на официален свидетелстващ документ справката се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на нейната истинност. Тъй като установените в справката обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство по надлежния процесуален ред (чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК), съдът правилно е кредитирал материалната доказателствена сила на документа и обосновано е възприел при постановявяне на решението си данъчната оценка на земята посочена в него. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, вземанията за данъци и вземанията за лихви върху тях са публични вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на данък недвижими имоти са регламентирани в закона, поради което при неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Неуведомяването на задълженото лице по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването и изискуемостта на вземането. Поради това неоснователно е направеното в жалбата твърдение, че АУПОВ е незаконосъобразен в частта на установените с него лихви. Невнесените в срок местни данъци, по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,