Решение № 347 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция (ПП) в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Варна, срещу Решение 1611 от 20.11.2023 г. по адм. дело 2845/2022 г. на Административен съд Варна. С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед 819з-231/24.11.2022 г., с която на основание чл. 143, ал. 1 и 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба І-45) е отказано извършването на промяна на регистрацията на лек автомобил Нисан 300 ЗХ с рег. [рег. номер], рама [номер], собственост на Е. С. С.. Касационният жалбоподател началникът на сектор ПП в ОДМВР Варна, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че експертът по приетата по делото първоначална експертиза не се е придържал към задачата, която му е поставена, а вещото лице по повторната експертиза не заявява с категоричност дали този номер на рамата е автентичният. Сочи, че при изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 25.09.2023 г., същият е уточнил, че през годината на производство на процесния автомобил, производителят Нисан е нанасял на плочката логото на марката в началото и края на набития върху плочката номер на рамата, а в случая въпросното лого липсва, което означава че детайлът е манипулиран. Счита, че при издаване на оспорения акт е направена необходимата техническа експертиза, съгласно която не може да се установи автентичният номер набит от завода производител, а в това производство органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да спази императивната правна норма, която забранява регистрацията на МПС с интервенция в номера на рамата. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата, алтернативно да върне делото за ново разглеждане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Е. С. С., счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения срещу релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 09.06.2017 г. в пункта за регистрация на превозни средства към сектор Пътна полиция при ОДМВР - Варна е представен за промяна на регистрацията с услуга Възстановяване след прекратяване при уведомление от ГФ - без ГО, зачисляване в региона, промяна на собственост лек автомобил Нисан 300 ЗХ" с рег. [рег. номер], рама [номер], с двигател VG30925023W със Заявление за регистрация 170819007895/02.03.2017 г. При идентификацията на колата възникват съмнения относно автентичността на идентификационния номер (VIN номер) и е извършен допълнителен оглед от комисия, съгласно т. 1 т. IV от Заповед 365з-3937/04.11.20216 г. на директора на ОДМВР - Варна. Резултатите от допълнителния оглед са обективирани в Протокол 51/16.10.2017 г. за извършена съдебно-трасологическа експертиза, според която след обработка на лаковото покритие, покриващо повърхността на номера на рамата с органичен разтворител, е установено, че боята в областта на номера се отнема лесно, поради което се установяват следи от механично въздействие. При ецване - обработка с киселина, не се появяват други символи, според експертите - най-вероятно поради дълбоко механично заличаване . Освен на рамата, в двигателния отсек на автомобила има табелка, прикрепена с нитове, с номера на рамата. При така установеното е прието, че номерът на рамата не е автентичен. Образувано е досъдебно производство 1529/2017 г., което е прекратено с постановление от 15.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура (РП) Варна, поради изтекла давност. На 24.11.2022 г. със Заповед 819з-231 на началника на сектор ПП в ОДМВР - гр. Варна, на основание чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/2000 г., е отказано извършването на промяна на регистрацията на лек автомобил Нисан 300 ЗХ с рег. [рег. номер], рама [номер], собственост на Е. С. С.. В заповедта е преповторено заключението на експертите от Протокол 51/16.10.2017 г. като фактическо основание и е прието, че е налице хипотезата на чл. 6 от Наредба 8121з-1/02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство (Наредба 81213-1) и чл. 7 ал. 1 от Наредба 1-45, поради което е отказано да бъде извършена промяна в регистрацията на автомобила. По делото са приети две съдебно-технически експертизи. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че в случая е безспорно установено въздействие върху номера на рамата, но, позовавайки се на приетите по делото експертизи, обосновава извод, че това въздействие не се е отразило на автентичността на номера. Според съда заключенията по двете експертизи опровергават заключението, обективирано в Протокол 51/16.10.2017 г., на което се основава акта на ответника. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. Решението е правилно. С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба I-45/2000 г., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. При правилно установеното съдържание на относимите разпоредби първоинстанционният съд, с оглед на доказателствата по делото заключенията по приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи, които установяват по различен от органа начин релевантните факти, е направил правилен и обоснован извод. Следва изрично да се посочи, че съдът няма знание относно автентичността на идентификационните номера на превозните средства, каквото впрочем няма и органът, поради което и с оглед на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК назначава вещо лице. Вещото лице дава своето заключение след деклариране, че му е известна наказателната отговорност по чл. 291 НК. Безспорно е, че заключението на вещото лице не е обвързващо доказателство, но когато по делото не са налични доказателства, въз основа на които съдът да може да направи извод различен, от този на вещото лице, съдът няма основание да не цени заключението му. Освен горното следва да се посочи, че съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредба I-45/2000 г., при регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: 1. идентификацията на превозното средство в случаите, когато се изисква; 2. достоверността на представените документи и данните на собственика; 3. произхода на превозното средство и 4. техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. В разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба I-45/2000 г. е дадено легално определение на понятието "идентификация", съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. Независимо, че в процесния случай, ПС е било обследвано от специално структурирана за целта комисия по МПС при ОДМВР Варна, липсват доказателства този помощен орган да е извършил изискуемата се идентификация в обема, указан в цитираната разпоредба. Следователно административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер. Освен това, видно от оспорения акт, не е извършена и проверка на двигателя на процесния автомобил, защото бил на труднодостъпно място . Забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставеният от производителя идентификационен номер, а установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер. Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на който се позовава касаторът както в отказа си, така и в касационната жалба, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието "идентификационен номер" (както и тази в Наредба І-45/2000 г.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез "набиване" на рамата, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба І-45/2000 г. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез "набиване" на рамата. В съответствие с така установеното следва изводът, че оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд обаче, след като е отменил обжалвания акт не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да изпрати преписката на органа. Доказателства за сторени разноски от страна на ответника не са представени, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд