Решение № 4225 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ейч Ар Ес стафинг България" ЕООД, представено от адв. Г. Матев, срещу решение 2166/31.03.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 410 по описа за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22220220001981-091-001/19.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. С характер на касационно оплаквания са само доводите за бланкетност на съдържанието на първоинстанционното решение; липса на собствени констатации и правни изводи на съда и на оценка на доказателствените средства за спорния факт на действителното осъществяване на доставките на услуги. Останалата част от касационната жалба възпроизвежда доводите от първоинстанционната жалба насочени срещу РА. Касаторът иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ РА е са установени в тежест на "Ейч Ар Ес стафинг България" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 567 020 лева с лихви за забава 117 057.45 лева. Източник на задълженията е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от задълженото лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 01 до м. 05, м. 07 и м. 12.2019 г. в корелация с отказа им да признаят упражнено от ДЗЛ в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит по общо 66 бр. фактури, издадени от Стаф сървисиз ЕООД, Мега трейдинг 2015 ЕООД, Версус ЕООД, Вива Ер ЕООД, Крисбауен ЕООД и Моушън рентс ЕООД с предмет на доставките услуги в областта на SEO оптимизацията, интернет позициониране и реклама. Лихвите включват и такива, начислени в д.п.м. 06.2019 г. във връзка с посочването със знак минус в дневника за покупките за този период на фактури, по които е ползвано данъчно предимство в данъчни периоди м. 03 и 04.2018 г. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му. Към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесъл доказването на осъществяването на доставките, за които е декларирал възникнало право на приспадане на данъчен кредит и е обобщил, че РЛ и доставчиците му не са представили доказателства. Съдът е признал компетентността на издателите на РА и е отрекъл при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях от четвъртия абзац на стр. 3 до третия абзац на стр. 5, както и четвъртия абзац на стр. 8 представляват компилативен цитат на съобразителната част и на решаващите мотиви на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част и в частта разясняваща предпоставките за възникване на правото на приспадане и за доказателствената тежест. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т.е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП. Несъвместимо с процесуалната дейност по преценка на доказателствата е отричането такива да съществуват, макар да са част от преписката, като представени при оспорването по административен ред. Доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Противоречи на цитираната разпоредба и рецепирането на решението на ДДОДОП за мотивите съдебния акт в частта за правните изводи за акцесорното задължение в д.п.м. 06.2019 г. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест, а съдът да постанови заключителния съдебен акт със съдържанието по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение