Решение № 12585 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2012 г.

Решение № 12585 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Росенов Чепишев от гр. Девин, против решение № 383 от 13.03.2012 г., постановено от Административен съд -Бургас по адм. дело № 2551/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане, издадена от полицейски орган при РУ "Полиция" - град Айтос на 22.11.2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му и постановяване на решение, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - полицейски орган при РУ "Полиция" - град Айтос не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Чепишев против заповед за задържане, издадена от полицейски орган при РУ "Полиция" - град Айтос - на 22.11.2011 г., с която на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" за това, че "без съответното разрешение търси археологически находки". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, спазени са административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка е правилно установено от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че административният орган не е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта за полицейско задържане. В изпълнение разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, по надлежния ред са установени данни за извършено престъпление, което с оглед целта на закона е основание за издаване на процесната заповед. Приетото за мотивиране на акта не е в противоречие както с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и с правната доктрина и съдебна практика в тази насока. Предвид факта на образувано досъдебно производство в РУ Айтос-за това, че на 22.11.2011 г. в землището на с. Черноград, област Бургас, местността "могилата"- неизвестен лице, -без съответното разрешително, търси археологически находки, като за целта използва "багер"- са предприети действия по отношение на Чепишев и с основание е прието, че към момента на задържането са били налице данни за извършено престъпление, което обуславя полицейско задържане с акт от оперативен порядък, който по своята същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. При тези данни и при положение, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта е при спазване на предвидената в закона форма, както и че са налице материалноправните изисквания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за нейното издаване. Направените оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая - полицейска, принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Както неведнъж се се произнасял Върховния административен съд - това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява общественият ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца. В случая, правилно след анализа на събраните доказателства - първоинстанционния съд е приел, че по отношение на Чепишев, към момента на издаване на заповедта, е имало данни за извършване на престъпление, като правилно първоинстанционния съд приема, че ирелевантно за разглеждания спор е- дали деянието е правилно квалифицирано; дали е безспорно и окончателно установено, включително и авторството на дееца. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган. В разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗМВР са изброени органите на полицията, които са оправомощени да издават заповедите по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, между които е ГД "Национална полиция", чиито служител е издателят на заповедта, който лично като административен орган е конституиран като страна в производството. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че заповедта е мотивирана, с посочени фактически и правни основания за издаването й. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,