Решение № 3786 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12911/2008 г.

Решение № 3786 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12911/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Цветан Георгиев Рангелов против решение № 284/24.03.2008 г., постановено по адм. д. № 6507/2007 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, в писмено становище, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № П-327/26.11.2007 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Цветан Георгиев Рангелов, експулсиран от Федерална Република Германия за нарушение на нейното законодателство, е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България, като е постановено на жалбоподателя да не се издава паспорт или заместващ го документ за срок от две години За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗБДС. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя е осъществено фактическото и правното основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБДС. Посочената норма предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително довеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение от компетентните органи на съответната държава. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени дали да приложи административната мярка във всеки отделен случай. Преценката е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на административния орган да приложи мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБДС е достатъчно да се установи със съответни документи, че лицето е извършило нарушение на законодателството на друга държава. В настоящия случай законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед са били налице, а именно: писмо от Посолството на Федерална Република Германия в Република България, адресирано до Главна дирекция "Гранична полиция", от което е видно, че жалбоподателя е осъждан за многократни кражби, представени са и доказателства за експулсирането му. Ето защо изводът на Административен съд София - град, че атакуваният индивидуален административен акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, както и че е в съответствие с материалноправните норми на ЗБДС, е законосъобразен. Като е направил това заключение, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон Доводите на касатора, че заповедта не е издадена от компетентен орган е неоснователно. Видно от приложената по делото заповед № Iз-1025/6.07.2006 г., е че министърът на вътрешните работи изрично е делегирал правомощия за налагането на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБДС на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". По делото не са представени доказателства описаната заповед да е отменена ( липсват и твърдения в тази насока), за да се приеме, че принудителната административна мярка е наложена от некомпетентен орган. Следователно изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност, така като го задължавала правилото на чл. 188 ГПК (отм.) вр. § 2 от ПЗР на ГПК, поради което твърдението касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователно. Конкретни твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила не са направени в касационната жалба. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите касаят законосъобразността на оспорения административен акт, а не правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение