Решение № 10828 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2024 г.

ВАСОсмо отделение14.10.2024 г.докладчик т Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дигитал Нет ЕООД за сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 Конституцията РБ за противоконституционност на разпоредбата на Приложение към Закона за КФН Раздел ІІ т.35 във връзка с чл.27 ал.1 от ЗКФН поради противоречието й с чл. 6 ал.2, чл. 19 ал.2, и чл. 60 ал.1 от Конституцията на РБ.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 256/29.02.2024 г. по дело 835 от 2023 г.на АССО.

ОСЪЖДА Дигитал Нет ЕООД ЕИК 130765530, да заплати на Комисията за финансов надзор разноски в размер на 100 лв. (сто лева) за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дигитал Нет ЕООД ЕИК 130765530, приподписана от адв. Кеворкян, против Решение 256/29.02.2024 г. по дело 835 от 2023 г.на АССО, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане 619- ЗА/13.06.2023 г. на председателя на Комисията за финансов надзор, с който е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 1885.03 лева. Твърди се необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение 3 от АПК, тъй като АССО не е обсъдил в мотивите на постановеното решение изложените в жалбата до него и в съдебно заседание аргументи за незаконосъобразност на оспорения АУПВ на основание чл.146 т.4 и т. 5 от АПК. Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество. Претендира сезиране на Конституционния съд на РБ с искане за обявяване на противоконституционност на Приложение към Закона за КФН Раздел ІІ т.35 във връзка с чл.27 ал.1 от ЗКФН поради противоречието й с чл. 6 ал.2, чл. 19 ал.2, и чл. 60 ал.1 от Конституцията на РБ. Ответната страна Председателят на Комисията за финансов надзор, чрез юрк. Василева, оспорва касационната жалба в писмени бележки и в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПВ 619- ЗА/13.06.2023 г. на председателя на Комисията за финансов надзор, с който на Дигитал Нет ЕООД ЕИК 130765530 е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 1885.03 лева, както следва: такса за осъществяване на общ финансов надзор - обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, за новорегистриран 2018 г. в размер на 385.03 лв. и лихва за забава върху нея, считано от 01.02.2019 г. до деня на окончателното н заплащане; такса за осъществяване на общ финансов надзор - обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, за 2019 г. в размер на 500 лв. и лихва за забава върху нея, считано от 01.02.2019 г. до деня на окончателното й заплащане; такса за осъществяване на общ финансов надзор - обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки за 2020 г. в размер на 500 лв. и лихва за забава върху нея, считано от 01.02.2020 г. до деня на окончателното й заплащане: такса за осъществяване на общ финансов надзор - обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки, за 2021 г. в размер на 500 лв. и лихва за забава върху нея, считано от 02.02.2021 г. до деня на окончателното й заплащане. От фактическа страна административният съд е приел, че Дигитал Нет ЕООД ЕИК 130765530 е застрахователен агент, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, воден от Комисията, по силата на договор за застрахователно агентство, сключен със застрахователя "Групама Застраховане" ЕАД с начална дата на договора -23.03.2018 г. без крайна дата. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора за застрахователно агентство между "Групама Застраховане" ЕАД и Дигитал Нет ЕООД. В КФН не е постъпвало искане за заличаване на жалбоподателя във водения регистър в КФН. Установено е при извършена проверка на наличната в КФН информация за внесените такси от поднадзорните на регулатора лица, че Дигитал Нет ЕООД не е изпълнило задължението си за заплащане на дължима такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като се дължи и лихва за забава към нея. С уведомление изх. 38-01-88 от 31.05.2023 дружеството-жалбоподател е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК спрямо същото се открива административно производство по издаване на ИАА за установяване публични вземания. С процесния АУПВ председателят на КФН е установил размера на задълженията на Дигитал Нет ЕООД за такса за осъществяване на общ финансов надзор за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и лихва за забава към нея. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Административният съд е стигнал до извод, че дружеството дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор, тъй като административният орган е установил, както вписването му в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 ЗКФН, така и факта на липса на искане за заличаване от регистъра. Посочено е, че обстоятелството, че Дигитал Нет ЕООД за периода 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не е сключвало застрахователни договори, не го освобождава от дължимост на установената такса за осъществяване на общ финансов надзор и следващата се лихва. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл в решението си по искането за сезиране на Конституционния съд на Република България, не представлява порок, обуславящ отмяна на обжалваното съдебно решение. Произнасянето по това искане е направено с протоколно определение в съдебно заседание на 14.11.2023 г. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за сезиране на КС в открито съдебно заседание, не е имало необходимост съдът да се произнася по искането и в крайния си акт. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е законосъобразността на установеното с АУПВ задължение за такса за осъществяване на общ финансов надзор за периода 2018 - 2021 г., както и определените лихви за забава. Финансовият надзор е надзорът по чл. 1, ал. 2, т. 1-6 от ЗКФН, по т. 2-ра от които това е надзорът върху дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване, дейността на презастрахователите, застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност съгласно Кодекса за застраховането и дейността на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането. Комисията, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез: 1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения; 2. извършване на проверки по документи и на място върху дейността на лицата по ал. 2; 3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания. По чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗКФН Комисията, заедно с нейните органи, осъществява държавния застрахователен надзор по Кодекса за застраховането и Закона за здравното осигуряване. Във връзка с осъществяването на надзора от органите на КФН е регламентирано заплащането на такса за общ финансов надзор. На първо място следва да се отбележи, че за процесния период Дигитал Нет ЕООД е застрахователен агент, вписан в регистъра, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН и като такъв дружеството е поднадзорно на КФН, адресат е на разпоредбите на ЗКФН и е имало право да извършва дейност като застрахователен агент. Липсват доказателства за прекратяване на договора за застрахователно агентство между "Групама Застраховане" ЕАД и Дигитал Нет ЕООД. С оглед гореизложеното правилно е установено от съда, че жалбоподателят е застрахователен агент, вписан в регистъра на застрахователните агенти, воден от КФН по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, поради което дължи такса за осъществяване на общ финансов надзор съгласно раздел II Такси за осъществяване на общ финансов надзор, т. I, ред 35 от Приложение към чл. 27, ал. 1 от ЗКФН - Такси, събирани от Комисията за финансов надзор. При тази нормативна регламентация правилна се явява преценката на първоинстанционния съд за дължимост на таксата за осъществяване на общ финансов надзор. Дължимостта на таксата по чл. 27, ал. 1 от ЗКФН е обусловена от факта на регистрацията на едно лице като застрахователен брокер, респективно вписването му като такъв в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН, а не от факта на реално извършване на дейност като застрахователен брокер. /В този смисъл Решение 8769 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. 3872/2013 г., оставено в сила с Решение 982 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. 13243/2013 г., 5-членен с-в, и др./ Между страните не се спори относно факта, че дружеството не е заплащало дължимите годишни такси към КФН за периода , което обстоятелство е послужило като основание за издаване на обжалвания административен акт. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение твърденията на дружеството за противоконституционност на разпоредбата на Приложение към Закона за КФН Раздел ІІ т.35 във връзка с чл.27 ал.1 от ЗКФН поради противоречието й с чл. 6 ал.2, чл. 19 ал.2, и чл. 60 ал.1 от Конституцията на РБ: Жалбоподателят счита, че горецитираните норми противоречат на правните принципи, прогласени в посочените норми на Конституцията, отнасящи се до равенството на правните субекти пред закона, гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност и законоустановеността на данъците и таксите. В мотивите към Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9/2003 г. Конституционният съд на Република България е изложил мотиви именно по отношение на въпроса дали установяването и събирането от КФН на такси за осъществявания от нея и органите й общ финансов надзор противоречи на конституционните норми, регламентиращи законоустановеност на данъците и таксите.