Решение № 3961 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2015 г.

Решение № 3961 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 43/19.06.2015 г. по административно дело № 28/2015 г. Административен съд - Търговище е: 1/ отменил заповед № ЗД-РД 01 0033/13.02.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище; 2/ осъдил Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище да заплати на Десислава Стефанова Стоянова разноски по делото в размер на 210 лв. и на Валентин Стоянов Ненков разноски по делото в размер на 10 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк. Маркова, с искания за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, и за потвърждаване на процесната заповед като законосъобразна. Ответницата по касация - Десислава Стефанова Стоянова с адрес: гр. Търговище, ул. "Цар Симеон" № 4, ет. 4, ап. 16, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Николов по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът по касация - Валентин Стоянов Ненков с адрес: гр. Търговище, ул. "Цар Симеон" № 4, ет. 4, ап. 16, не изразява становище по касационната жалба. Ответницата по касация - Христомира Христова Миткова с адрес: с. Осиково, община Попово, ул. "Паисий Хилендарски" № 13 /съдебен адрес: гр. Търговище, ул. "Преслав" № 2, ет. 1, офис 118/ оспорва касационната жалба чрез особения си представител адв. Георгиева по съображения, изложени в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 29, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ е прекратено настаняването на детето Христомира Христова Миткова, ЕГН: **********, с родители: майка Ани Георгиева Йорданова, ЕГН: **********, и баща Христо Митков Христов, ЕГН: **********, двамата с постоянен адрес: с. Осиково, община Попово, ул. "Дончо Колев" № 5, в професионално приемно семейство на Десислава Стефанова Стоянова и Валентин Стоянов Ненков, двамата с постоянен адрес: гр. Търговище, ул. "Цар Симеон" № 4, ет. 4, ап. 16, до произнасяне на съда с решение по чл. 30 от ЗЗДт., считано от 16.02.2015 г. С последваща заповед № ЗД-РД 010034 от 13.02.2015 г., която не е предмет на контрол за законосъобразност в производството пред административния съд, е разпоредено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо - Галина Асенова Александрова и Георги Йорданов Александров, двамата с постоянен адрес: с. Осиково, община Попово, ул. "Паисий Хилендарски" № 13. Фактическите основания за издаването на процесната заповед са изложени в социален доклад с дата 10.02.2015 г., изготвен от началник отдел "Закрила на детето" - Маринела Иванова. Видно от същия, както и от приложените заявления с дата 17.06.2014 г. от законните родители на детето, последните са оттеглили предварително даденото съгласие то да бъде осиновено, което представлява промяна на обстоятелствата, свързани с детето. Родителите са дали съгласието си за промяна на мярката по чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия закон - от настаняване в приемно семейство, на настаняване в семейство на роднини - баба и дядо по майчина линия /чл. 4, ал. 1, т. 2/ по реда на чл. 26. Изложени са доводи за това, че Галина и Георги Александрови /баба и дядо/ имат капацитет и възможност да полагат грижи за детето и същите са мотивирани и постоянни в решението си да го отглеждат в тяхното семейство. С оглед изложените в социалния доклад обстоятелства правилно е прието от първоинстанционния съд, че в оспорената заповед погрешно е посочено правното основание за издаването й като съответстващото на фактическата обстановка правно основание е това на чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т. 9 от ЗЗДт - промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. За да отмени заповедта, съдът е приел, че в случая не е налице основната предпоставка за прекратяване на настаняването в приемното семейство, а именно - това да е в интерес на детето. Посочил е в мотивите на своето решение, че в социалния доклад са обсъдени само възможностите, капацитета и мотивацията на Галина и Георги Александрови да отглеждат детето в семейството си, но не са обсъдени обстоятелствата по § 1, т. 5, б. "а", б. "б", б. "г" и б. "е" от ДР на ЗЗДт, които следва да бъдат преценени, за да се направи извод за това кое е в най-добър интерес за детето, а именно желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Осен това според съда събраните по делото доказателства не доказват, че прекратяването на настаняването в приемното семейство е в интерес на детето. В тази връзка е кредитирал показанията на свидетелката Инна Иванова - наблюдаващ социален работник, според които към момента на издаването на заповедта не е била изградена емоционална връзка между Христомира и нейните баба и дядо, а условията и средата в приемното семейство е била по-добра за детето от тези в разширеното биологично семейство. Освен това становището на Комисията за детето при Община Търговище е било, че детето не е било подготвено за престой в биологичното семейство. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по аргумент на чл. 27, ал. 6 от ЗЗДт, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни, адресати на заповедта. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Макар да твърди, че е налице това касационно основание, касаторът не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, а от съпоставката на текстовете на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК следва, че касационното оплакване е необходимо условие за отмяна на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост за разлика от основанията за отмяна нищожност, недопустимост и материална незаконосъобразност. Обжалваното решение обаче, според настоящия касационен състав, страда от твърдения от касатора порок материална незаконосъобразност. От фактическа страна се установява следното: С решение № 206 от 15.04.2014 г. на Районен съд - Търговище, постановено по гр. д. № 438 по описа на същия за 2014 г., Христомира Христова Миткова е настанена за отглеждане и възпитание в професионалното приемно семейство на Десислава Стефанова Стоянова и Валентин Стоянов Ненков за срок от една година. За да постанови своето решение, районният съд е приел, че тъй като биологичните родители на детето са глухонеми и не са в състояние да осигурят адекватни грижи за детето, те са декларирали пред социален работник веднага след раждането му желанието си същото да бъде настанено в приемно семейство, а след това и вписано в регистъра за пълно осиновяване. Установено е, че родителите нямат роднини и близки, които да желаят да поемат грижите за детето. Районният съд е приел, че е налице предпоставката на чл. 25, т. 2 от ЗЗДт за настаняване извън семейството, а именно в случая, когато родителите трайно не полагат грижи за детето без основателна причина. Впоследствие законните родители подават заявления с дата 17.06.2014 г., с които оттеглят предварително даденото съгласие то да бъде осиновено, което представлява промяна на обстоятелствата, свързани с детето, и изразяват желание да поемат родителските грижи за Христомира. Изготвен е социален доклад изх. № 180/13.11.2014 г. за периода 8.08.2014 г. - 8.11.2014 г., според който връзката между родителите и детето е в процес на изграждане. Според свидетелските показания на социалния работник Ина Иванова след подаването на декларациите родителите са насочени към социална услуга, която се нарича "Подготовка за реинтеграция" и цитираният по-горе социален доклад е първият тримесечен доклад. Осъществявани са срещи между детето и биологичните му родители, а също така и между детето и неговите баба и дядо. По делото е представен протокол от 11.12.2014 г. на Комисията за детето. Видно от същия комисията е изразила становище, че детето не е подготвено за престой при биологичните си родители. Констатирано е, че те разчитат на доходи само от пенсии поради общо заболяване и инвалидност, а имат още три деца в семейството, което според социалния работник Петрова ще се отрази негативно както на Христомира, така и на останалите три деца. В протокол на същата комисия от 28.01.2015 г. е отбелязано, че препоръката на психолога е детето да се премести при бабата и дядото, а след това да се извърши реинтеграция при биологичните родители. Принципът, регламентиран в чл. 3, т. 2 от ЗЗДт изисква детето да се отглежда в семейна среда. Мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия закон - настаняване в приемно семейство, е временна. Тя е допусната с решението на Районния съд за срок от една година и както беше посочено по-горе, основанието за допускането й е невъзможността на биологичните родители да полагат грижи за детето съобразно подадените от тях декларации. Доказателствата по делото обаче сочат на промяна на обстоятелствата, при които е допусната тази мярка и отпадане на основанието по чл. 25, т. 2 от ЗЗДт. Именно с оглед тази промяна и в съответствие с принципа на чл. 3, т. 2, както и наличие на предпоставката по чл. 29, т. 9 от ЗЗДт, административният орган с оспорената заповед е прекратил настаняването извън семейството. След като са установени трудности при комуникацията между детето и биологичните му родители и е преценено, че те не разполагат с достатъчно средства за отглеждането на четирите деца и при изразено желание от страна на бабата и дядото на детето да го отглеждат в семейството си, което от своя страна осигурява по-близък контакт между Христомира и биологичните родители, а също така и с брата и двете сестри, поради близостта на домовете на биологичните родители и на бабата и дядото, административният орган е съобразил становището на психолога и е приел, че следва детето да се отглежда в семейството на неговите баба и дядо. Констатациите на социалния работник, който е извършил две посещения след предаването на детето на неговите баба и дядо в техния дом в с. Осиково, община Попово са, че адаптацията на детето към новото семейство се осъществява безпроблемно, че полаганите от нейните баба и дядо грижи са подходящи за възрастта й; осигурени са добри условия за отглеждането и развитието й; детето е в добро общо здравословно състояние, спокойно и усмихнато, отглежда се в спокойна и стабилна семейна среда. Изложеното дава основание да се приеме, че прекратяването на настаняването извън семейството е в интерес на детето. В негов интерес е да остане при баба си и дядо си до постановяване на решението на районния съд по чл. 30, ал. 1 от ЗЗДет. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - материална незаконосъобразност, следва да бъде отменен, а първоначалната жалба до Търговищкия административен съд да се отхвърли поради законосъобразност на оспорената с нея заповед. Касаторът не е предявил искане за разноски за касационното производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,