Решение № 15748 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2013 г.

Решение № 15748 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Стойчева, против Решение 2810/26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7037/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 01-РД/3347 от 5.11.2010 г., като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се релевират твърдения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е отменил оспорената заповед, въпреки че тя съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и позоваване на директно приложимия чл. 5, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г., към който от своя страна препраща § 1, т. 30 от ДР на Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. Обосновава и извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. По подробно изложени в жалбата съображения моли ВАС да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - "Априлци 2008" ЕООД, със седалище гр. Априлци, чрез процесуалния си представител адв. Д. Пенкова в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание поддържа становището си. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита за неправилен извода на административния съд, че оспореният акт не съдържа изрично посочване на правната норма, въз основа на която административният орган е формирал волеизявлението си. Посочва, че в заповедта действително няма изрично препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., но в правните основания се съдържа позоваване на чл. 5, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г., който намира директно приложение към възникналото административно правоотношение. Намира за основателен довода в касационната жалба, че въз основа на установените обстоятелства административният орган е стигнал до правилен извод, че кандидатът е направил опит да заобиколи императивните изисквания на чл. 9 от Наредба № 29 от 2008 г., което изрично е посочено в заповедта. Предлага ВАС да отмени обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Априлци 2008" ЕООД, гр. Априлци срещу заповед № 01-РД/3347 от 5.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено заявление за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР) за проект, представляващ "изграждане на къща за гости". От данните по делото съдът е установил, че по заявлението на жалбоподателя от 23.03.2009 г. е извършена предварителна проверка за допустимост и документална проверка на кандидата, за което са издаден съответен контролен лист, както и контролен лист за съответствие с критериите за допустимост и данни от работен лист към контролен лист КЛ2. Изготвен е контролен лист КЛ2 с приложения към него. Съставено е уведомително писмо изх. № -1-2600/1793 от 9.04.2010 г. за наличие на неясноти в заявлението, които са били отстранени от заявителя. Издаден е и контролен лист за извършено посещение на място от представители на ОРА - Ловеч, както и докладна записка изх. № 03-0446/5588 от 6.05.2010 г. от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в която е посочено, че е налице съмнителна свързаност между "Априлци 2008" ЕООД, "Вилмар" ЕООД и "Вилмартур" ЕООД. Със заповед № 01-РД/1398 от 1.06.2010 г. на директора на ДФЗ е спряна обработката на документите на жалбоподателя и е издадена оспорената заповед, с която е отказано финансиране по процесното заявление. В нея е посочено, че в трите дружества като съдружници участват едни и същи лица, които са свързани и в множество други дружества, че проектите на трите дружества за еднофамилни хотели са изготвени от един и същи архитект, както и че общата сума на проектите на трите дружества е в размер на 1 707 218,01 лв. и надхвърля допустимия минимум по мярката. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона писмена форма, но при липса на изложени мотиви за издаване на заповедта и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът, след като е анализирал разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г., § 1, т. 30 и т. 31 от ДР на Наредбата, вр. чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. на Комисията, е приел, че понятията "изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта" и "функционална несамостоятелност" са бланкетни и следва да се тълкуват конкретно за всеки отделен случай, като за постановяване на отказ следва да бъде установено, че изкуственото създаване на условия за подпомагане и функционалната несамостоятелност са извършени в противоречие с целите на мярката. В тази връзка съдът е преценил, че административният орган не е изложил мотиви, като не е посочил в какво се състои изкуственото създаване на предпоставки, съответно на функционална несамостоятелност и защо е приел, че те са в противоречие с целите на мярката, освен че не е направил и разграничение кое е приложимото за случая основание-изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта", или "функционална несамостоятелност" или и двете. Приел, че изброяването на фактите и обстоятелството, че те са навели органа на съмнение за наличието на създаване на изкуствени условия, без посочване на правното основание, не изпълнява изискването за мотивираност на акта. Независимо от констатираната липса на мотиви, представляваща самостоятелно основание за отмяна на акта, за пълнота на изложението съдът е разгледал материалния спор и по същество, като е приел, че с оспорената заповед на заявителя незаконосъобразно е отказано финансово подпомагане. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По възраженията, изложени в касационната жалба следва да се посочи, че от формална страна, в процесната заповед има посочени правни и фактически основания, но при тяхната съпоставка и съвкупен анализ не може да се установи причината за отказаното финансиране на проекта, предвид следното: Съдът е обсъдил изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., според който финансова помощ не се предоставя на кандидати/ ползватели на помощта, за които е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на мярката. Съобразил, че в § 1, т. 30 и т. 31 от ДР на Наредба № 29/1.08.2008 понятията "функционална несамостоятелност" и "изкуствено създадени условия" са дефинирани, но при тяхното практическо приложение те следва да бъдат конкретизирани, с оглед установените по случая фактически обстоятелства, с което би било изпълнено изискването за излагане на мотиви в процесната заповед. С оглед на посоченото, правилно е прието от първоинстанционния съд, че административният орган не е разграничил и обосновал на кое от двете основания е основал отказа да бъде финансирано заявеното подпомагане. Административният орган е следвало да изложи мотиви по този въпрос, а не те да бъдат впоследствие посочени от пълномощника му в хода на съдебното производство. Изводът за немотивираност на акта не се променя и от обстоятелството, че в процесната заповед е посочена разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. на Комисията. Разпоредбата е със следното съдържание: без да се засягат специфичните разпоредби, за бенефициенти, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на плащане с оглед получаването на предимство в противоречие с целите на схемата за подпомагане, не се извършва плащане. От нея се налага извод, че в случаите, в които бъде установено, че изкуствено са създадени условия, необходими за получаване на плащане и то е в противоречие с целите на схемата за подпомагане, плащане не се извършва. В конкретния случай обаче, както бе посочено, административният орган не е изложил мотиви защо и в какво се изразяват "изкуствено създадените" от конкретния заявител условия, както и дали то е в противоречие с целите на схемата за подпомагане. ВАС е последователен в практиката си, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен от съображения, изложени в съдебната фаза от процесуалния представител на административния орган, нито самият орган може да дописва мотивите си впоследствие. Съдът също не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена, както е в случая. Неизлагането на мотиви в административния акт представлява порок във формата на същия и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Без излагане на фактическите и правни основания, обосновали постановяването на процесния отказ от финансиране, е невъзможна проверката от съда за неговата законосъобразност. Наведеният в тази връзка довод в касационната жалба за "очевидност" на фактическото основание, а именно че отказът е за "изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. на Комисията, респ. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/1.08.2008 г." е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователен. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на заповедта, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. По тези съображения административният съд, като е отменил оспорената заповед и е върнал преписката със задължителни указания на административния орган, е постановил правилно решение. В този смисъл и напр. решение № 5428 от 18.04.2011 г. по адм. д. № 2383/2011 г., IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон и е обосновано, поради което не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение