Решение № 8868 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2018 г.

Решение № 8868 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса/СЗОК/, подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Х. Тодоров против решение № 4719 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 13755/2017 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "ДКЦ-XVIII-СОФИЯ" ЕООД е отменена писмена покана изх. № 29-07-155/4.12.2017 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за възстановяване на суми, получени без правно основание, в общ размер на 2 497, 59 лева и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развитите съображения в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционният съд. Ответникът- "ДКЦ-XVIII-СОФИЯ" ЕООД, ЕИК 000689588, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Емануил Васкидович" № 51 чрез пълномощника адвокат Е. Милушева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отменил писмена покана изх. № 29-07-155/4.12.2017 г., издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО от директора на Столична здравноосигурителна каса за възстановяване на суми, получени от "ДКЦ-XVIII-СОФИЯ" ЕООД без правно основание, в общ размер на 2 497, 59 лева. Съдът е приел, че при издаването на писмената покана е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразило се в неправилно определено превишаване на регулативните стандарти. Решението е правилно. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че определената от СЗОК стойност на МДД/бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ тримесечие на 2017 г. възлиза на 33684, 00 лева. С допустимото превишение от 10 %, които изпълнителите не са длъжни да компенсират и 15 %, които изпълнителите са длъжни да компенсират през следващото тримесечие) се формира възможната обща стойност от 42 105 лева за II-ро тримесечие на 2017 г., което е максимално допустимата стойност на МДД/бл. МЗ-НЗОК № 4/. За второто тримесечие на 2017 г. СЗОК е заплатила сумата от 36 580, 96 лв. за издадени и изпълнени направления МДД/бл. МЗ-НЗОК № 4/, както следва: заплатени от СЗОК- 36 463, 49 лв. и заплатени от друга РЗОК - 117, 47 лв. С остатъка 4 989, 45 лева от предходното тримесечие, който е следвало да се компенсира, общата заплатена сума възлиза на 41 570, 41 лева. Тази сума е по-малка от 42 105, 00 лева, която е следвало да бъде компенсирана. Следователно не е налице заплащане на стойности за дейности в размер, който да е по-висок от размера, предвиден съгласно договор № 22-2239/2017 г. и протоколите към него, тъй като няма превишаване на регулативните стандарти от страна на здравното заведение и не са налице предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми. В касационната жалба се навеждат доводи, че здравното заведение за посочения период е отпуснало и 66 бр. ЯМР, които са били включени в МДД и са довели до превишаване на регулативните стандарти, което не било обсъдено от първоинстанционния съд. Това оплакване е неоснователно. Тези дейности не са разграничени в писмената покана, нито са обсъждани от административния орган. Тези доводи се навеждат за първи път в касационното производство и е недопустимо в настоящата инстанция да се установяват нови фактически основания. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане разноски за касационната инстанция. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДКЦ-XVIII-СОФИЯ" ЕООД, ЕИК 000689588, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Емануил Васкидович" № 51 разноски за касационното производство в размер на 405, 00/четиристотин и пет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Страната е представила доказателства за заплатени разноски, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,