Решение № 14319 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2020 г.

Решение № 14319 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт Х. Каладжиева, против Решение № 16/31.01.2020 г., постановено по административно дело № 313/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменено Разрешение за строеж № 164/14.06.2019 г. на Главния архитект на община Сливен, разрешаващо на етажните собственици на многофамилна жилищна сграда в [населено място], [адрес] и на "БТК" ЕАД да изградят "Приемо – предавателна станция за глас и/или данни № BS3783 А" в УПИ XX-10, кв. 157 по плана на ЦГЧ гр. Сливен, сграда с идентификатор 67338.531.10. 1. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се остави в сила разрешението за строеж. Изложени са съображения за това, че съдът не е съобразил специалните разпоредби на Закона за електронните съобщителни мрежи, регламентиращи реда за изграждане на приемо-предавателна станция в сграда – етажна собственост. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Х. Каладжиева, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и се присъдят сторените разноски. Ответникът П. Любенов се явява лично, като заявява, че оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Останалите ответни страни – Главният архитект на Община Сливен, С. Петров, К. Любенова, С. Димитрова, Д. Станков, П. Станков, С. Станкова, В. Камбурова, етажните собственици на многофамилна жилищна сграда на [адрес], [адрес], чрез управителя Я. Янков, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу разрешението за строеж. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд – Сливен е извършил дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспореното разрешение за строеж на всички основания по чл. 146 АПК, след което приел, че е издадено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила. Тези правни изводи на първостепенния съд се споделят от касационната инстанция, тъй като са обосновани и правилни. За да отмени оспорения пред него акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон и по-конкретно, че е нарушена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, пр. 2 ЗУТ, която изисква за издаване на разрешение за строеж на обект, с който се завземат общи части от сграда – етажна собственост, наличието на съгласие на всички етажни собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, освен решение на общото събрание, взето по установения ред. Такова нотариално заверено съгласие на всички собственици в случая липсва, но е представено решение на етажните собственици, взето с мнозинство от 69, 57 % от притежателите на идеални части от общите части на сграда, с което е дадено съгласие за изграждане и ползване на приемо-предавателна станция на "БТК" ЕАД, както и е възложено на управителя да сключи от името и за сметка на собствениците договор за наем с "БТК" ЕАД за монтиране и ползване на съоръжението. Настоящата съдебна инстанция не споделя мотивите, обусловили отмяна на атакуваното разрешение за строеж. Административен съд – Сливен не е съобразил приоритетното за случая приложение на специалния закон, който с оглед на процесния обект се явява Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Този закон предвижда специален, облекчен ред за разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, който дерогира общия ред по ЗУТ. Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, 2 и 3 ЗЕСМФИ операторите на електронни съобщителни мрежи имат право да разполагат електронни съобщителни мрежи и да изграждат свързаната с тях физическа инфраструктура въз основа на писмен договор, включително договор за наем, предоставящ временно право на ползване на оператора за определен срок, като в случаите на етажна собственост, договорът се сключва въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост, тоест с мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЕСМФИ, съгласно която изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи в съсобствена сграда или в общи части в сграда – етажна собственост, се извършва въз основа на договор в писмена форма със съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата, а в случаите на етажна собственост – въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 ЗЕС. В конкретния случай, както се каза по-горе е представен договор за наем от 18.12.2018 г., сключен с "БТК" ЕАД за предоставяне на временно ползване срещу заплащане на част от покрива на сградата, за монтиране и използване на електронно съобщително съоръжение и оборудване, както и решение на общото събрание на етажните собственици от 16.04.2018 г. за сключване на такъв договор, взето по реда на чл. 17, ал. 3 ЗЕС, следователно са спазени изискванията, регламентирани в специалния ЗЕСМФИ. Не е било спорно между страните, че при издаване на разрешението за строеж са спазени и общите изисквания, разписани в ЗУТ, като е изготвен проект, съдържащ съответните части, извършена е оценка на проекта за съответствието му с основните изисквания към строежите и са представени изискуемите се документи по чл. 143, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното разрешение за строеж е законосъобразно, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу Разрешение за строеж № 164/14.06.2019 г. на Главния архитект на община Сливен. В горния смисъл е Решение № 4407/14.02.2020 г. по адм. д. № 733/2019 г. и Решение 13230/26.10.2020 г. по адм. д. № 13776/2019 г. на Върховния административен съд, II о. При този изход на спора, в полза на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото съдебно производство разноски, които са в размер на 370 лева за платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,