Решение № 8574 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2021 г.

ВАССедмо отделение14.07.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 122 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 205/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград.ОСЪЖДА "ОРХИДЕЯ - ТАНЕВ" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, кв. "Оранжерии - шосето за София", представлявано от управителя И. Танев, да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", разноски в размер на 100 (сто) лева.

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на "ОРХИДЕЯ - ТАНЕВ" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, кв. "Оранжерии - шосето за София", представлявано от управителя И. Танев, чрез процесуалния му представител адв. А. Тунчев от САК, срещу решение 122 от 26.01.2021 г., постановено по адм. дело 205/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед РД-14-3184/29.10.2019 г. на началника на областен отдел "Автомобилна администрация" - Благоевград, към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), за прекратяване правата на дружеството, произтичащи от лиценз 13418 за извършване на обществен международен превоз на товар до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се иска отмяната му. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения административен акт. Твърди, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото, в т.ч. не са изследвани фактическите и правни основания за издаването на акта, както и не са обсъдени доводите и възраженията на дружеството и вследствие на това се е стигнало до формирането на неправилни правни изводи. Счита за погрешно заключението, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка поддържа, че в изходящите от ответника писмо с изх. 24-00-08-1357/15.07.2019 г. и покана изх. 24-00-08-1357/25.09.2019 г. не е посочено конкретно на кой критерий за финансова стабилност е престанало да отговаря дружеството, като в обстоятелствената част на акта липсват твърдения за наличие на публични задължения. Смята заповедта за незаконосъобразна и поради обстоятелството, че в съдържанието й липсва точно и ясно описание на нарушението, съставляващо основание за прилагане на принудителна административна мярка от страна на началника на Областен отдел "АА" гр. Благоевград, а произнасяне на първоинстанционния съд в тази посока липсва. Намира, че материалният закон е приложен неправилно, т.к. за съответствието на превозвача с изискванията за финансова стабилност са изпълнени кумулативно предвидените нормативни предпоставки. По подробно изложени в касационната жалба доводи, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество. Не претендира разноски. Ответникът началник на областен отдел "АА" - Благоевград към ИААА, чрез юрк. Иванов, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ОРХИДЕЯ - ТАНЕВ" ЕООД, с която на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. 1-во, чл. 106а, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 ЗАвтП са прекратени правата на дружеството, произтичащи от лиценз 13418 за извършване на обществен международен превоз на товар до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "ОРХИДЕЯ - ТАНЕВ" ЕООД е превозвач, притежаващ лиценз 13418 за обществен международен превоз на товар, съгласно ЗАвтП. При извършена проверка е установено, че същият не е представил в срок изискуемите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, поради което началникът на Областен отдел "АА" е издал заповед РД-14-3184/29.10.2019 г., с която е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране на дейността по извършване на обществен международен превоз на товар до отстраняване на несъответствието, но не за повече от три месеца. Съобразявайки нормативната уредба в ЗАвтП, решаващият съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановеното властническо волеизявление, поради което е преценен като съответен на материалния закон и неговата цел. След поетапен анализ на ангажирания доказателствен материал, АС - Благоевград е изложил подробни мотиви за наличието на установените в чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП предпоставки за временно прекратяване на произтичащите от разрешителния акт субективни права, при което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност на превозвачите. Значимостта на обществените отношения, върху които тази професионална дейност рефлектира е обусловила детайлната й регламентация на национално и на европейско ниво. Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕО) 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) 1071/2009) посочва изискванията за упражняване на професията автомобилен превозвач от предприятия, сред които б. "в" нормира, че същите следва да имат необходимата финансова стабилност. Съгласно чл. 7, ал. 2 от националния ЗАвтП, лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на определени изисквания, като съгласно ал. 6 от същата разпоредба, изискването за финансова стабилност по ал. 2, т. 3 е изпълнено, когато търговецът разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира нормалното функциониране на транспортното предприятие и няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Условията и редът за установяване съответствието със законовите изисквания по отношение на превозвачите, едно от които е финансовата стабилност, се определят с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) 1071/2009. Визираният нормативен акт е Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г.), разпоредбата на чиито чл. 3 указва, че лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на следните изисквания: благонадеждност (добра репутация); професионална финансова стабилност; компетентност и установяване на територията на Република България. Критериите и реда за доказване наличието на финансова стабилност са регламентирани в чл. 6 от същата Наредба, като съгласно ал. 7, превозвачите доказват финансова стабилност в следните четири случая: 1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността; 2. при кандидатстване за увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността; 3 всяка година:: а) в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор; б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. Описаната регламентация налага извод, че на законово равнище е определено задължение за ежегодно представяне на доказателства за съответствие с нормативните изисквания, установяващи финансовата стабилност на превозвача. Последиците от непредставянето в срок на необходимите документи са уредени в нормата на чл. 11, ал. 1, б. "б" ЗАвтП, като в подобна хипотеза лицензиращият орган разполага с правомощието да прекрати правата на превозвача, произтичащи от издадения лиценз в случай, че същият престане да отговаря на законоустановените изисквания на чл. 7, ал. 2 ЗАвтП. Безспорно е, че "ОРХИДЕЯ - ТАНЕВ" ЕООД" е притежател на валиден лиценз на Общността с 13418 за обществен международен превоз на товари, предвид което е следвало в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 Наредба 11/2002 г. да представи документи, доказващи финансовата му стабилност. Между страните не се спори и от доказателствата по делото е видно, че към 25.07.2017 г., докогато е бил валиден договорът му за застраховка, дружеството не е депозирало справка приложение 3 към Наредбата с необходимите документи съгласно установеното изискване. С оглед това обстоятелство и предвид предписанието на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, за преустановяване на допуснатото административно нарушение е приложена посочената в т. 6, б. "в" на същата разпоредба ПАМ - временно спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен международен превоз на товари, когато същият е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност или за установяване на територията на Република България до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. Предвидената ПАМ има за цел да преустанови извършването на лицензираната дейност по обществен превоз в пряко нарушение на нормативните предписания. Въз основа на установените по делото релевантни за спора юридически факти и в съответствие с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, приемайки че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което са били временно прекратени правата по притежавания лиценз. Съдът точно е установил относимите материалноправни норми, правилно ги е приложил към фактите по делото и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. В тази насока обосновано е приел, че неспазването на преклузивните срокове погасява правото на лицензирания превозвач да представи необходимите документи, съобразно носената от него доказателствена тежест, което от своя страна обективира основанията по чл. 11, т. 1, б. "б", вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтП, чиято последица е прилагане на установената в чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в" ограничителна мярка - "временно спиране на дейността на превозвача по извършване на международен превоз на пътници" чрез отнемане на 11 броя заверени копия от притежавания от последния лиценз на Общността до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на заповедта, но за не повече от три месеца. След постановяването на оспорената заповед, на 03.12.2019 г. са представени годишен финансов отчет за 2018 г., оборотна ведомост за периода м. януари 2019 г. - септември 2019 г. и отчет за приходите и разходите за 2018 г., които не могат да игнорират последиците от бездействието на превозвача в рамките на нормативноустановения срок, респ. да променят извода за законосъобразност на приложената ПАМ. Несподелим е доводът на касатора, че органът е бил длъжен да посочи конкретния критерий за оценка на финансовата стабилност, за който се иска съответствие със законовата регламентация. Финансовата стабилност е едно от основните изисквания, които законодателят е поставил към лицата, извършващи обществени превози на пътници, и като такова представлява съвкупност от обстоятелства, изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 6 ЗАвтП. Наличието й доказва финансова възможност за извършване на дейността в съответствие със законовите изисквания. Именно затова доказването на съответствието с нея от страна на превозвачите е уредено за тях като ежегодно задължение, а неспазването му е скрепено със съответната санкция отнемане на предоставения лиценз. В тежест на превозвачите е задължението всяка година да доказват пред компетентния орган състоянието си на финансова стабилност. Неизпълнението на това задължение корелира с правомощието на административния орган да прекрати правата по издадения лиценз. Правопораждащ властническото волеизявление юридически факт е самото бездействие на превозвача в рамките на определения срок, а не обективното му несъответстствие със заложените икономически параметри за финансова стабилност. В хода на административното производство е било установено още, че "Орхидея - Танев" ЕООД има непогасени публични задължения в размер над 5000 лева, за събирането, на които са предприети действия от публичен изпълнител. Видно от уведомление по чл. 221, ал. 6 от ДОПК, изх. С190001-053-0000295/12.07.2019 г. по описа на НАП, касаторът не погасява задълженията си, включително не е предложил надлежно обезпечение. Доколкото обаче това обстоятелство не е въведено като елемент от фактическото основание за издаването на оспорения акт, преценката за неговото наличие е извън предмета на делото. Освен, че е установявал неотносими към предмета на спора факти, включително със заключение на изслушана съдебно счетоводна експертиза, при обосноваване на правните си изводи решаващият съд се е позовал на неприложим към спорното материално правоотношение подзаконов нормативен акт - Наредба 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, вместо на Наредба 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Последната е изрично цитирана като относим подзаконов номративен акт и в поканата с изх. 24-00-08-1357/25.09.2019 г. Допуснатата неточност обаче не се отразява на правилността на изводите на съда, т.к. същите са обосновани и с аналогичните законови предвиждания. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Благоевград, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,