Решение № 12677 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021 срещу Решение 21895 от 25.06.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 3993/2025 г. С обжалваното решение съдът обявява за нищожно Решение ЛС-04-167 от 28.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021, с което е определена финансова корекция на Висшия съдебен съвет в размер на 100% от допустимите разходи по Договор ВСС-5247/18.03.2022 г. за нередност по т. 1, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган. Счита, че с представената по делото Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието е безспорно доказано, че е налице надлежна делегация на правомощия на основание чл. 5.6 от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021 във връзка с Меморандума за разбирателство относно изпълнението на последния, сключен на 09.12.2016 г. между Кралство Норвегия и Република България. Сочи още, че в заповедта за делегиране е избран неизчерпателен подход при изброяването на всички делегирани правомощия, но въпреки това няма основание да се приеме, че издателят на оспорения акт за определяне на финансова корекция няма правомощие да издава такъв вид актове. Конкретно изтъква, че в четвърто тире на т.1 от заповедта за делегиране на определеното лице е предоставено правомощие да подписва документи, свързани с верификацията на искания за плащане по проекти по програма Правосъдие , а в последното тире да изпълнява и други функции, пряко свързани с отговорностите на Програмния оператор на програма Правосъдие ,съобразно правната рамка на Норвежкия финансов механизъм 2014 -2021 . В тази връзка обосновава, че съдът не е отчел, че верификацията на искания за плащане е цялостен процес по осигуряване на законността и редовността на разходите на ниво проект и обхваща административните, финансовите, техническите и физическите аспекти на проектите, описва всички етапи на процеса по верификация и посочва, че когато се установи неспазване на изискванията на Закона за обществените поръчки, ръководителят на Програмния оператор започва администриране на нередност, етап който завършва с издаването на решение за определяне на финансова корекция, какво е оспореното. С оглед описаната последователност на действията на ръководителя на Програмния оператор касаторът обосновава, че определянето на финансова корекция е неразривно свързано с процеса на верификация на разходите и съгласно чл. 21.1 от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021 държавата бенефициер и Програмния оператор полагат всички възможни усилия да предотвратят, установят и сведат до нула всякакви случаи на нередности, в това число да определят и финансови корекции, които може да са необходими, поради което определянето на финансови корекции попада в обхвата на делегираната компетентност, а обратният извод на съда е неправилен и несъответен на доказателствата по делото и закона. Прави извод, че делегирането на компетентност не изисква подробно изброяване на всеки отделен вид правомощие, част от общата компетентност, стига целия обхват на тази компетентност да е достатъчно ясен, каквото счита че е настоящия случай. В подкрепа на тезата си се позовава на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд на Република България. Сочи, още че дори да има спор относно обхвата на делегираните правомощия, то той не може да обоснове нищожност на административния акт, а само неговата отмяна. Подробно излага мотиви за неправилност на изводите на съда и относно незаконосъобразността на административния акт на основание чл. 146, т.2, 3 и 4 АПК, като изтъква, че основанията не са налице, а обратните изводи на съда са неправилни и необосновани. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореното Решение ЛС-04-167 от 28.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021. Претендира и сторените в съдебните производства разноски, за които представя списък. Касаторът се представлява от юрисконсулт И. Маринова. Ответникът по касационната жалба Висш съдебен съвет, счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за нищожност на оспорения акт. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът се представлява от служител с юридическо образование Д. Ненов, който поддържа отговора по изложените в него съображения и претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски, за които прилага списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение ЛС-04-167 от 28.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021. Като издател на решението е посочена В. Д. Д., на която със Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. министърът на правосъдието възлага функциите на ръководител на Програмния оператор на програма Правосъдие . Първоинстанционният съдът приема, че ръководител на Програмния оператор е министърът на правосъдието и той разполага с правото да делегира своите правомощия като такъв, но следва ясно, точно и конкретно да изброи, тези които предоставяне на конкретно лице, като в случая между делегирани 8 правомощия от общо 24 по Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021 не фигурира това за определяне на финансови корекции, поради което издателят на оспорения акт - В. Д. Д., се явява лице без материална компетентност да издава такива актове, а това обосновава нищожност на оспореното решение. Въпреки изводът за нищожност на акта поради липса на компетентност, съдът разглежда и другите основание за оспорване по чл. 146 АПК, като по същество приема, че не е налице нарушение на чл.20, ал.2, т. 2 от Закона за обществените поръчки, съответно нередност и няма основание за определяне на финансова корекция, поради което счита оспорения акт за незаконосъобразен и поради нарушение на материалния закон. По изложените мотиви съдът обявява за нищожно Решение ЛС-04-167 от 28.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на програма Правосъдие на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не следва да се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. Всички изложени в касационната жалба доводи се отнасят до касационните основания нарушение на материалния закон и необоснованост, като същите ще бъдат разгледани общо. Неоснователен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е установил точно и пълно съдържанието на Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, с която последният определя В. Д. за ръководител на Програмния оператор на програма Правосъдие и изброява правомощията, които й предоставя. Заповедта е приложена на л. 35 и 36 от първоинстанционното дело и действително в изброените правомощия няма посоченото такова относно определянето на финансови корекции за установени нередности. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че правомощието за определяне на финансова корекция за установена нередност следва да се изведе по тълкувателен път от правомощията посочени в тире четвърто и последно от т.1 на Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието. Правилно съдът е посочил, че Програмният оператор по програма Правосъдие по Норвежкия финансов механизъм 2014 -2021 е Министерство на правосъдието, а като негов ръководител министърът на правосъдието се явява ръководител на Програмния оператор. Последният безспорно има съгласно чл.5.6, § 1, б. v от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021 правомощието да предприема всички действия и мерки за предотвратяване, разкриване и елиминиране на всички случаи на предполагаеми или действителни нередности, че те са разследвани бързо и ефективно и надлежно съобщавани и отстранени, включително извършването на всякакви финансови корекции, които са подходящи . Не се спори, че ръководителят на Програмният оператор може да възложи функциите си на друг служител с изрична заповед, каквато се явява Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието. Спорен е въпросът в какъв обем министърът в качеството му на ръководител на Програмния оператор е делегирал с посочената заповед правомощията си на В. Д., която е издател на оспорения по настоящото дело акт за определяне на финансова корекция. Компетентността на административния орган е сърцевината принципа за законност, съгласно който административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона (чл.4, ал.1 АПК). Следователно правомощията не могат да се предполагат, а следва да са изрично уредени в закон. Както това е валидно за законоустановената компетентност на административния орган, в случая за Програмния оператор, така същото се отнася и при делегиране на правомощията, като първо се започва с проверка дали делегиращият орган сам притежава съответното правомощие и има ли право по закон да го възлага на друго лице. В случая тези две условия са налице. Програмният оператор има отговорност възложена му по закон да предприема всички действия и мерки по установяването на нередност и определянето на финансови корекции за тях, наред с всички други правомощия, посочени в чл.5.6, § 1, б. а х от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021, но както правилно сочи първоинстанционният съд, със Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. министърът на правосъдието е възложил на В. Д. само част от правомощията си като ръководител на Програмния оператора на програма Правосъдие , между които не е това за установяване на нередност и определенето на финансова корекция. Принципът за законоустоневеност на компетентността не допуска по тълкувателен път да се извежда дадено правомощие на административния орган, поради което при делегиране също не може по тълкувателен път да се разшири обема на делегираните правомощия. Само административният орган, който по закон е титуляр на съответните правомощия има право да прецени кои от тях да делегира, на кои лица и за какъв период, което изключва тълкуването и разширяването на обхвата извън изрично посоченото. Неоснователен в тази връзка е и доводът, че правомощието посоченото в тире четвърто, т.1 от Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, което се отнася до подписването на документи, свързани с верификацията на искания за плащания обхваща и правомощието за установяване на нередност и съответно определянето на финансови корекции. Производството по верификация е самостоятелно и независимо производство от това по установяването нередност и определянето на финансовата корекция за нея. Действително при постъпването на искане за плащане административния орган извършва цялостна проверка за допустимостта и законността на поисканите за възстановяване разходи и завършва с акт за верификация или отказ за такава. Финансовата корекция се определя за допуснато нарушение на правната рамка на финансовия механизъм на ЕИП или Съюзното, или националното законодателство, което покрива признаците на нередност съгласно дефиницията, дадена в чл. 12.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм, само върху допустими разходи, което предполага независимост на производства по верификация и определяне на финансова корекция. На още по-малко основание правомощието за определяне на финансова корекция може да се изведе от тире последно, т.1 от Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, което е балнкетно и не сочи конкретно правомощие. Делегирането винаги е ограничено и конкретно, и всяко правомощие следва да е посочено изрично. Липсата на изрично посочване на делегираните правомощия правилно е определено от съда като липса на съответната компетентност, което прави издаденият акт нищожен. Изводът е изцяло направен в съгласие с Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, където е посочено: Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем , както и че издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта . При правилен извод, че оспореният акт е издаден от административен орган, който не е имал предоставено правомощие за установяване на нередност и определяне на финансова корекция за нея, правилен се явява и изводът, че издаденият акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя. При това положение е безпредметно съдът да се произнася по всички останали изводи на първоинстанционния съд относно основанията за оспорване по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Налага се извод, че първоинстанционният съд е установил всички относими към предмета на доказване факти кое длъжностно лице е подписало оспорения акт, в какво качество и имало ли е правомощие за това към датата на издаване на акта, направил е въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи, поради което обжалваното решение като съответно на закона и доказателствата по делото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер от 200 лв. Министерство на правосъдието юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган, издател на административния акт следва да бъде осъдено да плати на ответника, посочените разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение