Решение № 14891 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2013 г.

Решение № 14891 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2951/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас моли да бъде отменено решение № 113/11.01.2013 г. по адм. д. № 2037/2012 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 021200444/21.06.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Александров" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021200444/21.06.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, с който на "Александров" ЕООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 4.2011 г. в размер на 2 201,48 лв., за данъчен период м. 5.2011 г. - 8 255,05 лв. и за данъчен период м. 6.2011 г. - в размер на 662,37 лв. В мотивите си съдът е приел, че по делото не е установено, ревизираното дружество да е извършвало частни развлекателни плавания по смисъла на § 1, т. 57 ЗДДС, тъй като плаванията са извършени, след ремонт на яхта и те са били с цел изпитвания, тестове и заключителни експертизи. Според съда в РА не е уточнено коя хипотеза от разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗДДС е приложима в конкретния случай, а също така не е изяснено на кого са предоставени услугите - за лични нужди на ДЗЛ, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица. Липсват доказателства с яхтата да са предоставяни услуги за лични нужди на някое от изброените в чл. 9, ал. 3 ЗДДС категории лица. Според съда извършването на ремонт на яхтата и последващите тестове на същата не биха могли да се приравнят на предоставяне на услуги за лични нужди. Неправилно съдът е приел, че в РА липсва правна квалификация на основанието за начисляване на ДДС. В РА е посочено основание по чл. 9, ал. 3 ЗДДС и 27, ал. 2 ЗДДС, което в решението на директора на "ОДОП" е уточнено по чл. 9, ал. 3, т. 2 и чл. 27, ал. 2 ЗДДС. По чл. 155, ал. 2 ДОПК решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Цитираната разпоредба позволява на решаващия орган при осъществяване на контрола за законосъобразност на РА по жалба по административен ред да преквалифицира спорното право като определи приложимите правни норми. Необосновано съдът е приел, че по делото не е доказано, че с наетата от "Александров" ЕООД по договор за лизинг моторна яхта са предоставяни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗДДС. От данните, отразени в корабния дневник, приложен по делото, се установява, че на 29.09.2010 г. яхтата е пристигнала в гр. Генуа и е била качена на хелинг за ремонт, на 1.04.2011 г. тя е била пусната на вода, като в корабния дневник е отбелязано "край на ремонт и престой в Кантиери ди Империя". От 16.04.2011 г. последователно с яхтата са извършвани курсове до Монако, Кан, отново Монако и Сен Тропе. Не се спори, че в ревизирания период на "Александров" ЕООД са били издадени фактури с предмет на доставките: такса за престой, консумативи, ел. енергия, вода, абонамент на терминали и заплати и осигуровки. Ревизиращите органи са констатирали зареждането на яхтата с гориво, но в счетоводството на дружеството не са отчетени документи за закупен газьол. Правилен е изводът в РА, че в процесния период моторната яхта е била използвана и с нея са били осъществявани курсове до средиземноморски курортни селища, като са извършвани и съответните разходи за консумативи. Не се спори от ответника, че от използването на яхтата - актив на ревизираното лице не са реализирани приходи. Необосновано съдът е приел, че в периода, за който е начислен данъкът са извършвани дейности по ремонт и тестове. По делото не са налице данни за отчетени разходи за ремонт, или за наемане на лице, които да извършват тестове. Свидетелят Костов /готвач - моряк на яхтата/ е дал показания, че механици са били изпращани от София, че яхтата от наводняването има проблеми с ел. инсталацията, климатикът не работи, които противоречат на отбелязванията в корабния дневник за всеки ден от ревизирания период, че на яхтата всичко е нормално. Съдът следваше да вземе предвид факта, че свидетелят е служител на ревизираното лице и по време на разпита, и да прецени показанията му по чл. 172 ГПК като недостоверни предвид служебната връзка на свидетеля с ревизираното лице и противоречията им с данните в корабния дневник. В случая е доказано използване на яхтата в ревизирания период, не е доказано използването на яхтата за получаване на приходи от дружеството, поради което правилно органът по приходите е приел, че са налице безвъзмездни доставки на услуги, които законът приравнява на облагаеми по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС и законосъобразно в РА е определена данъчната основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС в размер на направените преки разходи. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 672,38 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,