Решение № 9989 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2013 г.

Решение № 9989 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 1436/01.03.2013 г. по адм. дело № 32/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО визира изпълнителите по договори за управление и контрол на търговското дружество като цяло. Лицата, които не са управители или прокуристи, а изпълняват управителни или представителни функции на отделните клонове на търговеца, които не са юридически лица, не се квалифицират като изпълнители по договори за управление и контрол на търговското дружество. Ответната по жалбата страна, Антоний Николов Тотев, от гр. София счита същата за неоснователна. Чрез повереника си адв. Георгиева посочва, че съдът е направил законосъобразен и обоснован извод, че в конкретния случай неправилно е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като всички предпоставки по чл. 54а КСО за възникване на правото са налични. Излага подробни съображения в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че понятията "изпълнител" по договор за управление и "търговски дружества" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г.) правилно са подложени от Административен съд София - град на разширително тълкуване. За целите на задължителното обществено осигуряване под изпълнител по договор за управление на клон на чуждестранно търговско дружество следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие. Клонът на чуждестранното лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон е вписано в търговския регистър. Ответникът по касация е вписан в търговския регистър като управител на клона. Административният акт е издаден при нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, които обосновано и законосъобразно са ценени от административния съд за отмяната му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1436/01.03.2013 г. по адм. дело № 32/2013 г. Административен съд София - град е отменил решение № РО-769/19.11.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 213-00-4956-1/28.08.2012 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, с които на Антоний Николов Тотев, от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, отчитайки че последният е неправилно осигуряван по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неточно приложение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за тяхната отмяна съгласно чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Антоний Тотев е бил назначен за управител на учредения от "Пфайзер Люксембург Сарл" ООД клон на дружеството в Република България. Обосновано съдът е установил фактите, които сочат, че са спазени всички изисквания по регистрацията на клона и назначаването на управителя му. Последният освен разписаните пълномощия по представителство е имал уговорено възнаграждение, върху което редовно са внасяни осигурителни вноски, работил е при установено работно време и на конкретно работно място, разполагал е и с останалите права и задължения по управление на клона - да назначава работниците и служителите, да изпълнява функции по налагане на дисциплинарни наказания и други. На основание чл. 17а от Търговския закон (ТЗ) клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон се вписва в търговския регистър. С чл. 19 ТЗ определя, че клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс, а клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на този закон и клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс. По този начин законодателят е признал особена правосубектност на клоновете на търговски дружества на чуждестранни лица, регистрирани с право да извършват търговска дейност. Не съществува императивна законова норма, предвиждаща управителите на клон на чуждестранен търговец да се назначават въз основа на сключен с тях трудов или граждански договор. Характерът на дейността им предполага сключване на договор за управление. Органите на НОИ не са анализирали сключения договор между "Пфайзер Люксембург Сарл" ООД и Антоний Николов Тотев договор, с който последният е назначен за управител на регистрирания в България клон на дружеството. Законосъобразно съдът е приел, че административните органи не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая. Към доказателствата по административната преписка не е приобщен договора за управление и контрол, за да бъде преценена същността му. Макар и приложен при административното оспорване същият не е обсъден от горестоящия орган. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна на оспорените актове. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят на клон на чуждестранно лице може да осъществява трудова дейност по договор за управление. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че за целите на задължителното обществено осигуряване по "изпълнител по договор за управление на търговско дружество" следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие. Клонът на търговско дружество има белезите на търговско предприятие. Същият се ползва с относителна самостоятелност, подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, регистрация в Регистър БУЛСТАТ, данъчна и ДДС регистрация, както и може да бъде страна по облигационни, данъчни (чл. 9 ДОПК), трудови (§ 1, т. 1 ДР на КТ) и осигурителни (чл. 5 КСО) отношения. Клонът притежава собствено имущество, различно от имущество на принципала си и води самостоятелно счетоводство "като самостоятелен търговец" (чл. 19 ТЗ). В конкретния случай договорът за управление е сключен не от клона, а от принципала, по силата на който на Тотев е възложено управлението и представителството на обособена част от търговското предприятие - клон, регистриран и упражняващ търговска дейност като самостоятелно търговско предприятие на територията на Република България. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че преценката за приложимост на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО изисква анализ на характера на извършваната дейност и получаваното възнаграждение. От клаузите на договора за управление се установява трайния характер на дейността по управление и представителство. Възложено е общо ръководство на клона (Преамбюл, чл. 1.1, чл. 1.2, чл. 4.1, чл. 4.3 от Договора); уговорено е брутно годишно и месечно възнаграждение, както и "поощрително" възнаграждение за дейността (чл. 3 от Договора); в допълнение към общо формулираното възлагане на управлението, са изрично възложени и конкретни компетентности (чл. 4.2) и задължения (чл. 4.3. v, vi); уговорено е работно време и месторабота (чл. 6); годишен отпуск (чл. 7). Така изброените обстоятелства безспорно сочат съществуването на осигурително правоотношение, което предполага след неговото прекратяване възникване правото по чл. 54а от КСО, тъй като са налице и останалите материалноправни основания за възникването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение