Решение № 11480 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2010 г.

ВАСII отделение06.10.2010 г.докладчик т Георги Ангелов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.03.2010 г. по адм. д. № 903/09 г. на Хасковския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11480 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРКАТА е обжалвала решението от 10.03.2010 г. по адм. д. № 903/09 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед от 24.11.2008 г. на началника на РДНСК за премахването на жилищна сграда като построена без инвестиционен проект и строително разрешение.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган оспорва касационната жалба, вторият ответник не е взел становище по нея, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.

  1. Неоснователно е оплакването за нарушаване на формата на административния акт. В заповедта е посочено фактическото основание за издаването й - липсата на строителни книжа, което е достатъчно за проверката на законосъобразността на разпореденото премахване на строежа. Непосочването или погрешното посочване на правното основание (чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК) по начало не опорочава формата на акта, тъй като, за разлика от фактическото, не е обвързващо за съда. Законът не изисква посочването на адресите на свидетелите по акта.
  1. Неоснователно е и възражението, че касаторката не е могла да бъде адресат на разпореждането за премахване, тъй като не е била собственик на строежа. Чл. 225 ЗУТ сочи като задължен за премахването извършителя, а не собственика, като в случая това е била касаторката, видно от възражението й до началника на РДНСК.
  1. Неоснователно, най-сетне, е оплакването за търпимост на строежа. Като правоизключващо, това възражение следва да бъде доказано пълно, и то от оспорващия заповедта. Самата касаторка е признала 1995 г. като година на започване на строежа и 2006 г. като такава на завършването му, поради което той не е търпим по критерия на § 16, ал. 1 ЗУТ.

Следва решението да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2