Решение № 8765 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2018 г.
ВАСVIII отделение11.06.2019 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6105/24.10.2018 г. на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Агенция "Митници" – Митница Варна да заплати на "Брамас-96"АД 3550 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8765 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14534/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Агенция "Митници" моли да бъде отменено като неправилно решение № 6105/24.10.2018 г. по адм. д. № 9952/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отменено решение № А - 272/7.06.2017 г. на началника на Митница Варна за отказ за възстановяване на акциз, потвърдено с решение № Р – 587/15.08.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Ответникът по касационната жалба "Брамас-96" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил, решение № А – 272/7.06.2017 г. на началника на Митница Варна за отказ за възстановяване на акциз, потвърдено с решение № Р – 587/15.08.2017 г. на директора на Агенция "Митници" и е върнал делото на Митница Варна за издаване на ново решение по искането на "Брамас – 96" АД при спазване на задължителните указания по прилагането и тълкуването на ЗАДС и ППЗАДС. По делото не е имало спор за факти и същите са установени правилно от съда. Процесното решение за отказ за възстановяване на акциз е постановено по искане от "Брамас–96" АД с вх. № ИВ – 27 -13 УРИ 32 - 125584/10.05.2017 г. за възстановяване на платен акциз за енергиен продукт – тежко гориво в размер на 101 968 лв на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, за периода м. 4.2016 г. – м. 3.2017 г. За посочения период на дружеството е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с решение № А-91/23.02.216 г. на началника на Митница Варна, потвърдено при обжалването по административен ред и отменено с влязло в сила на 22.03.2017 г. решение № 77/19.07.2016 г. по адм. д. № 129/2016 г. на АС - Шумен, вследствие на което на 10.04.2017 г. е било издадено исканото удостоверение, връчено на дружеството на 12.04.2017 г. За да отмени отказа и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне административният съд е приел, че за периода от датата на постановяване на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител до датата на получаване на удостоверението дружеството е заплатило акциз, който след отмяна на отказа като незаконосъобразен, е недължимо платен и подлежи на възстановяване по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Кредитирал е съдебно-техническа експертиза, съгласно която цялото количество тежко гориво, постъпващо в предприятието на дружеството, се използва за производство на технологична /топлопреносна/ пара, само за технологични нужди. Приел е, че отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител установява изпълнението на предпоставките за освобождаване от облагане с акциз по чл. 4, ал. 1, т. 10 и чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС към датата на подаване на искането, поради което неправилно е отказано възстановяване на акциз, заплатен за дейността за посочения в искането период. Съдът е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ за възстановяване на заплатен без основание акциз от потребител, за който са налице основанията по ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз за посочения в искането период. Съдът е обсъдил възраженията на митническата администрация, които се повтарят и в касационната жалба е и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че предпоставките за издаване на удостоверението по чл. 4, ал. 1, т. 10 и чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗАДС са били изпълнени още към момента на подаване на искането, което е установено със съдебното решение, задължаващо органа да издаде искания акт. Отмяната на отказа заличава с обратна сила незаконосъобразният административен акт. При отмяната на административен акт, включително в хипотезата на отказ, правните последици на отказа отпадат с обратна сила - към датата на постановяване на отказа, като постановената със съдебното решение отмяна има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 от АПК. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебното решение поради установената незаконосъобразност на отказа платеният акциз е платен без основание, както правилно е приел съдът в съответствие с трайната практика в този смисъл на ВАС. В чл. 27 от ЗАДС е уредена обща хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз - недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето. Нормата е приложима за недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяна на незаконосъобразен административен акт, както е в случая. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител и е приел за изпълнено изискването на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС по отношение на "Брамас-96" АД. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС в редакцията от ДВ, бр. 97/2017 г., в сила от 1.01.2018 г., според която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Нормата е материално-правна и е приложима за административни актове, издадени след влизането й в сила, поради което е неприложима по настоящия спор за законосъобразност на решение на началника на Митница Варна, издадено на 7.06.2017 г. Правилен е изводът на съда, че заплатеният акциз от дружеството за периода м. 4.2016 г. - м. 3.2017 г. е недължимо платен и следва да бъде възстановен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски на дружеството е основателно за 3550 лв. При минимум по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 3549, 68 лв заплатеното възнаграждение за адвокатски хонорар от регистрирания по ЗДДС "Брамас-96" АД не е прекомерно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,