Решение № 1242 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2009 г.

Решение № 1242 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13604/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на адв. Георгиев, процесуален представител на "Краш 2000" ООД, надлежно упълномощен от управителите на дружеството Казанджиева, Иванов и Белчева, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение по адм. д. № 1278/06 г. на Бургаския окръжен съд, влязло в сила, потвърдено с решението по адм. д. № 9253/08 г . на Върховния административен съд. В искането са изложени твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при разглеждането и решаването му не са били известни на страната. Представени са писмо № БС-509-04-008/26.05.08 г. на началника на ДНСК-София и удостоверение рег. индекс № РД-10-175/08.06.09 г. на кмета на община Царево с претенция за относимостта им към хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и молба искането за отмяна да бъде уважено. Ответниците РДНСК-Бургас и Дирекция "Природен парк-Странджа" поддържат становища за неоснователност на искането за отмяна. Ответниците гл. архитект на община Царево, кмет на община Царево и началникът на РИОСВ - Бургас не са взели становище. Участващият в делото прокурор от Върховна административна прокуратура, конституиран на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, депозира заключение за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимото, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, искане за отмяна неоснователно по следните съображения: С Решение № II-45/08.05.08 г. по адм. д. № 1278/06 г. на Бургаския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 14639/30.12.08 г. по адм. д. № 9253/08 г. на Върховния административен съд, жалбата на "Краш 2000" ООД срещу Заповед № 77/14.11.06 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която в производство по чл. 216 ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № 12/20.01.06 г. на гл. архитект на община Царево за "Вилно селище "Златна перла I", подобект "вилна сграда С" с РЗП 1506,87, находяща се в ПИ I-2013, м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара, е отхвърлена. Този правен резултат е мотивиран с изводи относно допуснато нарушение по чл. 152, ал. 2 ЗУТ, тъй като инвестиционното намерение, заявено със Заявление вх. № 94-К-688/04.01.06 г. е за обект "Вилно селище "Златна перла I" и отделните съставни селището вилни сгради и пр. не могат да бъдат ползвани самостоятелно предвид липсата на общи присъединителни и площадкови мрежи на техническата инфраструктура, представляващи неделима част от инвестиционното намерение за осъществяване на вилно селище. Изложени са доводи по приложението и на специалните разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, а именно, че инвестиционното намерение попада в хипотезата на т. 37, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 ЗООС, а оценка за въздействие върху околната среда не е извършвана. Съобразени са данните, че поземленият имот, в който е разрешен строежа, попада границите на Природен парк "Странджа", има статут на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии /ЗЗТ/, обстоятелство игнорирано при издаване разрешението за строеж. Възприет е извод че наличието на влязъл в сила ПУП - ПЗР не променя статута на имота от защитена в урбанизирана територия, без изричната санкция по реда на ЗЗТ, респ. без предвиждане на строежа в плана за управление на парка. В касационното производство е обсъдено релевираното от "Краш 2000" ООД наличие на одобрен със Заповед № РД-02-14-776/13.08.08 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ бр. 76/08 г., общ устройствен план /ОУП/ на община Царево, според който имотът е отреден за урбанизирана територия. Прието в мотивите на решението е, че от една страна ОУП няма пряко инвестиционно действие, а от друга- че последващото включване на имотите в ОУП с предназначение за изграждане на вилно селище не санира констатираната към момента на издаване заповедта на началника на РДНСК - Бургас незаконосъобразност на разрешението за строеж. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при разрешаването му не са могли да бъдат известни на страната. Подадено на това основание, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: Представените Удостоверение рег. № РД-10-175/08.06.09 г. на кмета на община Царево и писмо № БС-509-04-008/26.05.09 г. на началника на ДНСК - София са новосъздадени и не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същите биха имали правно значение, ако в тях се съдържат данни относно факти от обективната действителност, от съществено значение за делото, които при разрешаването му не са били известни на страната. Съдържанието на цитираните удостоверение и писмо налага извода, че двата документа не съдържат информация относно значими за правилното решаване на делото нови обстоятелства, които не са били известни на страната. В представеното Удостоверение № РД-10-175/08.06.09 г. кметът на община Царево е изложил констатация относно извършването на строежа в груб вид към момента на отмяна на разрешението за строеж, обстоятелство безспорно известно на инвеститора на строежа и без връзка със спора по делото. В писмо № БС-509-04-008/26.05.09 г. началникът на ДНСК - София е дал становище, че счита за нецелесъобразно образуването на производство по чл. 225 ЗУТ по отношение на строежа, позовавайки се на новоприетия със Заповед № РД-02-14-776/13.08.08 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството ОУП на община Царево, на одобрен със Заповед № РД-01-111/08.02.07 г. на кмета на община Царево ПУП - парцеларен план за тласкател за битови отпадъчни води от КПС м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара до КПС - 1, гр. Царево за осигуряване отвеждането на отпадъчните води от вилното селище до пречиствателната станция за отпадъчни води - гр. Царево, на Заповед № РД-01-314/05.08.06 г. на кмета на община Царево за одобрен ПУП - парцеларен план за външни водопровод и електропровод и издадени разрешения за строеж за изграждането им, и предварителен договор за присъединяване с "Електроразпределение - Стара Загора" АД. Визираните в писмото заповеди и действия на различни административни органи са били от една страна, известни на дружеството, претендиращо отмяна по реда на чл. 239, ал. АПК, от друга - нямат отношение към правилното разрешаване на спора, още повече, че не са съществували към датата на издаване на отмененото с предметната на делото заповед на началника на РДНСК - Бургас разрешение за строеж, а част от тях са и обсъдени в инстанционното производство. С оглед изложеното, налага се изводът за неоснователност на искането за отмяна - представените удостоверение и писмо като новосъздадени нямат значение на нови писмени доказателства, а визираните в тях обстоятелства не са нови и от съществено значение за правилното разрешаване спора по делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Следва искането да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав.